Решение № 1748 от 11.12.2023, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1748 гр. Плевен, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20224430101825 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от Н. Н. Н., ЕГН **********, от ***, против „***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В ИМ се твърди, че на 13,08,2003 г. ищецът закупил от Община Плевен следните недвижими имоти, находящи се в с.***, общ.Плевен: 1/УПИ частна общинска собственост съгласно АОС №31758, представляващ УПИ с площ от 900 кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда, съставляващ УПИ I79 по плана на селото, при граници на имота: север – улица, изток – УПИ II, кв.79а, юг – УПИ – XII, кв.79а, запад – улица; и 2/УПИ - незастроен, с площ от 900 кв.м., съставляващ УПИ II-79 –за жилищно строителство, кв.79а по плана на селото, при граници на имота: север – улица, изток – улица, юг - УПИ III, кв.79а, запад - УПИ I, кв.79а. Посочва се, че след закупуване на имотите, от Община Плевен е издадено разрешение за строеж №45/27,08,2003 г. за изграждане на ограда от оградна мрежа, монтирана на метални тръби, забетонирани в единични фундаменти с обща височина на оградата от 2,20 м. по вътрешните регулационни линии между УПИ II-79 и УПИ III-79, УПИ I-79 и УПИ XII-79 и по уличните регулационни линии, които определят границите на УПИ I – 79 и УПИ II – 79 в кв.79а по плана на с.***.

Твърди се, че през 2007 г. е издадено разрешение за изработване на ПУП за регулация за УПИ I – 79 в кв.79а по плана на селото, одобрен със Заповед №РД-12-686/16,05,2007 г. на Зам.Кмета на Община Плевен, като от УПИ I-79 и УПИ II-79 е образуван нов УПИ I-79 – за обществено обслужване. Посочва се, че през 2010 г. е издадено разрешение за строеж, като съществуващата в УПИ I-79 стопанска сграда е преустроена в „Пункт за изкупуване на скрап“ и строежа е въведен в експлоатация с Удостоверение №191/12,10,2010 г. Твърди се, че от закупуването на имота УПИ I-79, кв.79а по плана на с.***, вътрешната регулационна граница със съседния УПИ III-79 е преминавала по външната стена на построената в имота 1 на ищеца стопанска сграда. Посочва се, че през 2019 г. е изработена и одобрена кадастрална карта на с.*** /заповед №РД-18-309/15,05,2019 г. на ИД на АГКК/, съобразно която имота на ищеца е обозначен като ПИ с идентификатор ***.; адрес на ПИ – с.***; площ – 1803 кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид застрояване; предишен идентификатор – няма; номер по предходен план – 79, кв.79а, парцел I; съседи – ***., ***., ***.,

***.; сгради, които попадат върху имота – сграда с идентификатор ***., със застроена площ от 295 кв.м.; брой етажи – 1; предназначение – селскостопанска сграда. Ищецът твърди, че през 2021 г. при извършване на справка в СГККПлевен установил, че при изготвяне на кадастралната карта грешно е отразена вътрешната имотна граница между неговия имот и съседния поземлен имот с идентификатор ***., собственост на ответника, като имотната граница между двата имота преминава през недвижимия имот, собственост на ищеца, включително през построения в него пункт за изкупуване на скрап, вместо по задната стена на стопанската сграда, от юг.

Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота му. В заключение моли съда /петитума уточнен с молба от 26,05,2022 г./да признае за установено на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на ответника, че площта от 100 кв.м., заключена между регулационната граница между УПИ I-79 и УПИ III-79 от кв.79а по одобрения план за регулация на поземлени имоти, утвърден със Заповеди №РД-15-1398/2000 г., №РД-125118/2014 г. и №РД-12-321/2019 г. на Община Плевен, и границата между ПИ с идентификатор ***. собственост на ищеца, и ПИ с идентификатор ***., собственост на ответника, одобрена със Заповед №РД-18-309/15,05,2019 г. на ИД на АГКК, е собственост на ищеца Н. Н. Н. и е допусната грешка при заснемането на тази площ от 100 кв.м. към ПИ с идентификатор ***., собственост на ответника, вместо към ПИ с идентификатор ***., собственост на ищеца, и вярната имотна граница между двата имота минава по регулационната граница между УПИ I-79 и УПИ III-79 от кв.79а по одобрения план за регулация на ПИ, утвърден със заповед №РД-15-1398/2000 г. на Община Плевен. В последно съдебно заседание проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска. В писмено становище /с характера на писмена защита/, депозирано в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца посочва, че от заключението на ВЛ по СТЕ се установява, че имота на ищеца и имотите на ответната страна са урегулирани с подробен устройствен план от 2000 г., като до изготвянето и одобряването на кадастралната карта на с.***, имотната граница между имотите е преминавала по гърба на стопанската града в имота на ищеца, в посока изток-запад. Посочва се, че съгласно действаща редакция на чл.14, ал.5 от ЗУТ, в урегулираните с ПУП поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията.

Твърди се, че влезлият в сила ПУП, урегулиращ процесните имоти от 2000 г., е приложен считано от датата на влизане в сила на същия. Сочи, че поради тази причина вътрешната регулационна линия между двата поземлени имота се е трансформирала в имотна граница между същите от момента на изграждането на оградата от бетонни колове и оградна мрежа 2 възоснова на издаденото строително разрешение от 2003 г. Твърди се, че в случая е налице грешка между посочената имотна граница във влезлия в сила и приложен ПУП за регулация от 2000 г. и имотната граница, посочена във влязлата в сила кадастрална карта, но е недопустимо с кадастрална карта да се променят границите на урегулираните с влязъл в сила ПУП имоти, независимо че при неговото изготвяне е ползвана грешна кадастрална основа, каквото е заключението на ВЛ-геодезист. В писмената си защита ищецът моли съда за признаване за установено по отношение на ответника, че „площта от 222 кв.м., заключена между регулационната граница между УПИ I-79 и УПИ III-79 от кв.79а по одобрения план за регулация на поземлени имоти, утвърден със Заповеди №РД-15-1398/2000 г., №РД-125118/2014 г. и №РД-12-321/2019 г. на Община Плевен, и границата между ПИ с идентификатор ***. собственост на ищеца, и ПИ с идентификатор ***., собственост на ответника, одобрена със Заповед №РД-18-309/15,05,2019 г. на ИД на АГКК, е собственост на ищеца Н. Н. Н. и е допусната грешка при заснемането на тази площ от 100 кв.м. към ПИ с идентификатор ***., собственост на *** ЕООД, вместо към ПИ с идентификатор ***., собственост на ищеца, и вярната имотна граница между двата имота минава по регулационната граница между УПИ I-79 и УПИ III-79 от кв.79а по одобрения план за регулация на ПИ, утвърден със заповед №РД-15-1398/2000 г. на Община Плевен.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.М. К. от ПАК, в който ангажира становище, че ИМ продължава да е нередовна, тъй като няма геодезическо заснемане на процесната част от имота, за да се установи точния й размер. По същество се твърди, че искът е неоснователен. Посочва се, че имотът, собственост на ответното дружество, към датата на закупуването му през 2017 г., е представлявал четири отделни УПИ - УПИ III-79, и УПИ IV-79, УПИ ХI-79 и УПИ ХII-79, обединени в един общ имот УПИ III-79 със заповед №РД-12-321/26,07,2019 г. на Зам.Кмета на Община Плевен. Твърди се, че ищецът не се легитимира като собственик на процесната сграда, тъй като изрично при закупуване на имотите – общинска собственост, в чл.2 е посочено, че находящите се в имота сгради, които не са елемент на плана, не са предмет на договора, а издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация не създава право на собственост. Посочва се, че преместваемите временни обекти не са елемент на плана и не подлежат на нанасяне в кадастъра, а от друга страна параметрите му нямат нищо общо с нанесената от кадастъра сграда. Твърди се, че сградата, нанесена в кадастъра, е незаконна, а оградата не е поставена правилно по регулационните линии на имотите и е навлязла незаконно в имота на ответника. Представят се писмени доказателства. Оспорена е истинността на представените с исковата молба разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация и заповед за поправка на фактическа грешка, като е направено искане ищецът да бъде задължен да ги представи в оригинал. В с.з. проц.представител на ответника сочи, че искът следва да бъде отхвърлен. Посочва се, че ищецът е усвоил една площ от 226 кв.м. от имота на ответника. Твърди, че ищецът не е направил възражения след приемане на кадастралната карта, правени са и изменения на кадастралната карта, които са съобщавани, но не са обжалвани, и има практика на административните съдилища, че не може да се иска 3 пререшаване на този спор – след влязла в сила кадастрална карта. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, проц.представител на ответника сочи, че след закупуване на четирите незастроени УПИ-та, през 2019 г. по инициатива на ответника, със заповед на Зам.Кмета тези имоти са обединени в един общ УПИ III-79 по плана на с.***, като в последствие през 2022 г., със Заповед №РД-12-406/14,08,2022 г. е одобрен ПУП ПРЗ, с който отново са обособени четири нови УПИ. Посочва се, че всички тези промени са надлежно обявявани от Община Плевен, като ищецът не ги е обжалвал. Ответникът сочи, че ищецът няма никакво право на собственост върху находящи се в имота постройки или сграда, като дори няма доказателства за идентичност между сградата – предмет на предварителния договор от 30,12,2003 г. и сградата, находяща се в имота и навлизаща незаконно в имота на ответника. Развити са и съображения за незаконност на сградата, която освен това не е и нанесена правилно. Посочва кога се използва понятието за една сграда, че „не е елемент на плана“. Цитирани са разпоредби от Наредба №РД-02-205/15,12,2016 г. Посочва се, че в заключението на ВЛ-геодезист, в т.1.1. е показано, че при съпоставка няма разлика в границата между имотите на страните между действащия регулационен план и кадастралната карта. Счита, че искът е неоснователен, тъй като грешка няма. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

От представеното копие от Договор за продажба на общински недвижим имот от 13,08,2003 г., вписан под №7025 на 13,08,2003 г., том 9, №162 на Служба по вписванията-Плевен, се установява, че ищецът е закупил от Община Плевен недвижим имот, находящ се в с.*** частна общинска собственост съгласно АОС №31758, представляващ застроен УПИ с площ от 900 кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда, съставляващ УПИ I-79 по плана на селото – за жилищно строителство, кв.79а по плана на селото, при граници на имота: север – улица, изток – УПИ II, кв.79а, юг – УПИ – XII, кв.79а, запад – улица. Изрично в чл.2 от Договора е посочено, че предмет на продажба е имота без съществуващите върху него постройки, които не са елемент на плана.

От представеното копие от Договор за продажба на общински недвижим имот от 13,08,2003 г., вписан под № /не се чете/ на … /дата не се чете/, том 9, №163 на Служба по вписваниятаПлевен, се установява, че ищецът е закупил от Община Плевен недвижим имот, находящ се в с.*** - частна общинска собственост съгласно АОС №31761, представляващ застроен УПИ с площ от 900 кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда, съставляващ УПИ II-79 по плана на селото – за жилищно строителство, кв.79а по плана на селото, при граници на имота: север – улица, изток – улица, юг - УПИ III, кв.79а, запад – УПИ I, кв.79а. Изрично в чл.2 от Договора е посочено, че предмет на продажба е имота без съществуващите върху него постройки, които не са елемент на плана.