Решение № 91 от 20.02.2020, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

N 91 гр. Р., 20.II.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на 21 януари

2020г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

АНТОАНЕТА АТАНАСОВА при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора …………............................, като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА в.гр.д.N 875 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Етажната собственост в комплекс А.гр.О., представлявана от управителя Г.В., е обжалвала решение №12294 от 05.07.2019 г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.№360/2019г. по описа на РРС, с което е отхвърлен предявения установителен иск да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 468,11лв., представляваща годишна такса за поддръжка и управление на общите части на сградата, дължима за апартамент №8-А – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в сграда с идентификатор ***.с административен адрес гр.О., Ю.П., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.10.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д.№7528/18г. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение реда на чл.410 ГПК. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението и се иска същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният положителен установителен иск да бъде уважен, при законните последици.

Въззивамата страна С.-ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.Р.,ул.“Х.О.“ №**, представлявано от управителя М.Х., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи. Постановеният извод за неоснователност на предявения установителен иск кореспондира с доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон. В този смисъл решението следва да бъде потвърдено и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на същото. С обжалваното решение е отхвърлен иск на Етажната собственост в сграда с идентификатор ***-комплекс А.в гр.О., Ю.П., против С.-ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.Р., с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл.6,ал.1,т.10 ЗУЕС и претенцията по чл.86 от ЗЗД за установяване вземането на ищеца за главница, законна лихва и разноски, за които по ч.гр.д.№7528/2018г. по описа на РРС му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК . Искът за установяване на вземането е предявен след подадено от длъжника възражение срещу заповедта и в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

По делото не е било спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот – Апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 32.17 кв.м., с прилежащи 0.62% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 7,72кв.м площ, който апартамент се намира в сграда с идентификатор ***- комплекс А., с адрес: гр.О., Ю.П. – вж.нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с вх.рег.№11229/06.12.2012г.,акт №70,том 38 по описа на СлВп-Н..С решение на Общото събрание /ОС/ на Етажната собственост /ЕС/ от 05.08.2016г. е определен размерът на годишната такса за поддръжка и управление на общите части. Същата е формирана като резултат от умножението на сумата от 6 евро /определена като такса за поддръжка и управление за 1 кв.м. площ/. За процесния апартамент с обща площ от 39.89 кв.м/32,17+7,72/х 6 евро възлиза на 468.11 лева. Представителят на ответното дружество е уведомил писмено управителя на ЕС за това, че апартаментът е обитаем за период не повече от 30 календарни дни в годината.С писмо по електронна поща от 16.05.2018г. ответното дружество е поканено да заплати на ЕС сумата от 468.11 лева - дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2018г./вж.л.30 от гр.д.№360/19г./.

От приложеното ч.гр.д.№7528/18г. по описа на РРС е видно, че Етажната собственост в сграда с идентификатор*** по КККР на гр.О. /комплекс „А.“/ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.-ЕООД-Р. за заплащане на сума в общ размер на 636,22лв. главница, представляваща дължими такси за поддръжка на общи части на сграда-ЕС, от които 168,11лв. дължими за 2017г. и 468,11лв. – за 2018г., ведно със законната лихва от датата на постъпването на заявлението – 10.10.2018г., до пълното им изплащане. Въз основа на заявлението е издадена заповед №4101 от 8.11.2018г. Както беше посочено, в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, което поражда и правния интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК. След подаване на заявлението по чл.410 ГПК ответното дружество е заплатило сумата от 168.11 лв, представляваща незаплатен остатък на дължима годишна такса за поддръжка и управление на общите части за 2017г. – вж.платежно нареждане от 22.11.2018г.Представено е и платежно нареждане от 28.03.2019г., с което ответникът е заплатил на ЕС сумата от 79.78 лв. Като основание за плащането в нареждането е посочено, че парите са за фонд А.“ – вх.А, ет.3, ап.8 по Протокол на ОС на ЕС от 05.09.2018г. В писмо от управителя на ЕС плащането на тази парична сума е потвърдено и е посочено, че остават дължими 388.33 лв.

В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не дължи претендираната сума за поддръжка и управление на общите части за 2018г., на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тъй като апартамента е обитаван не повече от

30 дни в рамките на календарната 2018г.Пред първоинстанционния съд са представени доказателства за това, че управителят на ответното дружество е отправил уведомления до ЕС относно ползуването на имота през 2018г. и в едно от тях конкретно е посочено, че апартаментът е обитаван на 11,12 и 13 юли, от 4 до 12 август вкл. и от 5 до 9 септември.Представени са и фактури, съдържащи информация за консумираната ел.енергия, издадени от EVN.

От фактурата за периода 06.12.2017г. – 05.01.2018г. е видно, че няма данни за консумирана ел.енергия и е начислена само таксата за достъп до разпределителната мрежа-3,68лв. с ДДС /л.л.43-44/. За 06.01.2018г.-04.02.2018г. също е начислена само такса „достъп“ – 3,56лв. с ДДС.Само тази такса е начислена и във фактурите от 09.03.;09.04.;09.05.;08.06.;09.07.; Фактурата от 09.08.2018г. е за сумата 6,06лв. с ДДС, от извлечението към същата се установява, че за този месец е регистрирана ел.енергия на стойност 1,25лв./без ДДС./По фактура от 09.09.2018г. дължимата сума е 10,40лв. с ДДС, като регистрираната ел.енергия е 37кВТЧ-3,81лв. безДДС. Минимално е количеството енергия и за периода 4.09.-01.10.2018г.По фактури от 9.11.2018г. и 1.12.2018г. също е начислена само такса „достъп“. От справките по фактури от 27.08. и 25.09.2018г. може да се направи извод, че от 01.01.2018г. до 07.09.2018г. е консумирано минимално количество вода.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че предявеният иск е неоснователен.Съгласно нормата на чл. 51, ал. 2, предл. второ от ЗУЕС не заплащат разходите по § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл.

51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна – така в Определение № 1097/17.11.2011 г. на ВКС, I г. о. по гр. дело № 630/2011 г. по описа на съда, което настоящия съдебен състав изцяло споделя. В случая ответникът е противопоставил на ищеца именно възражение по чл. 51, ал. 2, предл. 2 от ЗУЕС. За установяване на изложените от ответника обстоятелства по делото са представени писмени доказателства, данните по които подкрепят твърденията в отговора на исковата молба – в извлеченията към фактурите за консумирана ел.енергия и вода удостоверяват минимална консумация само през м.август и септември.

Решението, с което искът е отхвърлен, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК Окръжният съд

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1229 от 05.07.2019 г., постановено по гр. д. №360/2019. по описа на РРС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :