Решение № 400 от 15.10.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Стара Загора, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530101791 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД.

Ищецът Н. СТ. Я.. твърди, че на 22.03.2021 година около 18,00 часа майка му Н. Н. Я.., силно уплашена му се обадила, че кучето на съседката им по имот в ************ Ж.К. безстопанствено се разхождало в техния двор, като я лаело и не й позволявало да излезе от къщата в двора. Кучето било голямо - порода "Каракачанска овчарка". Затова ищецът незабавно тръгнал към селото и около 18,30 часа бил в двора на къщата им в **********, ***********. Действително кучето на съседката се разхождало свободно из двора им и виждайки го да влиза вкъщи започнало да лае и се насочило към него, като ищецът отворил вратата на двора към улицата, за да може то да излезе и се отместил от вратата на около 1,50 метра встрани. Кучето също се насочило към вратата, но изненадващо за него, без да е предизвикано, спонтанно и неадекватно, се насочило към него и го захапало за дясната ръка през ръкава в областта между китката и лакътя. Ищецът започнал инстинктивно да крещи и да маха с ръце, а кучето го съборило на земята и захапвало за двете длани.

1

Преминаващи съседи му се притекли на помощ, като за момент му се губил дори спомен, дали са били двама или трима човека и благодарение на тях кучето го пуснало и избягало.

Ищецът твърди, че изпитвал силни болки от раните си. Пръстите на дясната му ръка се обездвижили и тъй като не можел да шофира в това състояние, съседът им М.А. го транспортирал до Спешно отделение на Диагностично-консултативен блок, откъдето му издадали лист за преглед на пациент № 309/22.03.2021 г., 19:20 часа и му поставили ТАП след обработка на раните.

Чак след седмица на спирката на автобусния транспорт в селото се засякъл със съседката Ж., която единствено го попитала дали бил ходил на лекар. Помолил я като не може да се грижи за кучето, да го даде на някой друг, но тя му казала, че й е мило и не можела да го даде.

Ищецът твърди, че кучето стояло отвързано и свободно разхождащо се из двора на ответницата, като по една бетонна плоча можело да се придвижи до техния двор и да влезе в него, а можело да премине в дворовете и на други съседи. Самата съседка Ж.К. го хранила през оградата от страх и не вземала мерки да го върже и да преустанови свободното му ходене. Понеже къщите им били в края на селото, на направени забележки, тя отговаряла, че така пазело всички от кражби със страшния си вид и лай.

Ищецът се позова и цитира чл. 11, ал.2 от Закона на защита на животните, чл. 35 от същият ЗЗЖ, Чл.12.(1) от Наредбата за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни, Чл. 172 от Закона за Ветеринарно медицинската дейност.

Ищецът твърди още, че на следващия ден се е снабдил със СМУ на живо лице № 106/2021 г., в което било установено : Рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница. Хирургическа обработка с поставени бинтово марлени превръзки. Ограничени движения на пръстите на дясната ръка. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при 2 ухапания от куче в описаните области на горните крайници. На този етап тези травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Във връзка с травмата на дясната ръка и ограничението в движенията на пръстите е необходима допълнителна консултация със специалист ортопед-травматолог.

След проведените консултативни прегледи било издадено Допълнение към съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 106 / 2021 г. от 09.04.2021 г. с установени мускулна сила - намалена за дясна ръка. Сетивност хипестезия /намалена и понижена чувствителност/ от периферно нервен тип н. улнарис, н. медианус и н. радиалис. Наличие на Неуточнени невропатии с наличие на хипестезия и било посочено, че установените увреждания е напълно възможно да са във връзка с травмата на ръката при настъпилия инцидент от 22.03.21 година. Тези травматични увреждания са причинилиразстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Междувременно, отразено в Амбулаторен Лист № 340/ 03.04.2021 г. лекуващият му лекар извършил почистване на раните, сваляне на ситуационните конци, с мнение за удължаване на временната нетрудоспособност с още 15 дни чрез ЛКК. В Амбулаторен Лист № 25/ 05.04.2021г. и Амбулаторен Лист № 387/ 09.04.2021 г. се установявало: С оплаквания от болки в областта на дясна предмишница и изтръпване на 3,4 и 5 пръст на дясна ръка. Наличие на все още незарастнали рани от ухапване по двете предмишници. Дясната е оточна и от раните изтича гноевиден секрет, моторна невропатия на н.медианус в дясно, по изразена дистално с акс.дегенерация. Невропатия на н.медианус в ляво със сегм.демиел, невропатия на н.радиалис в дясно с акс.дегенерация. Временно нетрудоспособен. Терапия Нивалин 2x1/2 г. 10 мг., след седмица 2 x 1 т.

Дузофарм 3x1 т.п Невробекс 3x1 т. насочва се към консултация с хирург.

По отношение на настъпилата временна нетрудоспособност му бил издаден болничен лист Е20203263382 от 23.03.2021 г., продължен с Болничен лист № Е 2020 1315244 от *************- 2012 ЕООД за периода 05.04.21 19.04.21 г. по медицински протокол на ЛКК № 16 от дата 05.04.2021.

Вече 20 дни се налагало да купува и пие лекарства с терапевтична цел.

3

В тази връзка си закупил бинтове, аналгин, клинфарицин, спринцовки, физиологичен разтвор, цикатридина спрей, Дузофарм, евробекс, нивалин, хепароид, фраксипарин, доксициклин, фамотидин, пробаланс, фаброзим на обща стойност 143,43 лева по приложени фискални бонове от аптеки.

Отделно по прегледи и манипулации, както и за освидетелстване платил 305 лева.

Ищецът твърди, че вследствие от инцидента с ухапване вече близо месец не можел да ходи на работа и да изпълнява трудовите си задължения като въоръжена охрана в „Люкрим гард“‘ ООД и

Болката от ухапването и евентуалното засягане на нерви не утихвали, дясната му длан била още подута а 3,4 и 5 ти пръст почти обездвижени.

Нарушил се и нормалният му начин на живот. Времето му минавало в ходене по лекари и ангажиране с терапии, избягвал да си ходя на село, въпреки нуждите на майка му от грижи. Изпитвал страх и неприятен спомен от описания по-горе инцидент. Нарушено било психо-емоционалното ми равновесие.

Нямал официална информация дали ответницата е собственик на кучето, но твърди, че тя упражнява грижите и надзорът над него, което можело да се установи от съседите по имот в ************.

Позова се на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответницата като собственик, респ. лице, под чийто надзор се намира животното. Цитира съдебна практика.

Искането на ищеца до съда е да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена Ж. П. К. с постоянен адрес: ***********************, настоящ адрес: ************, ****************, ЕГН **********, като собственик, респ. лице под чийто надзор се намира кучето и независимо от обстоятелството, че животното е избягало от имота на стопанката си и е влязло в чужд имот, да заплати на Н. СТ. Я.., ЕГН **********, от ********************, за нанесените неимуществени вреди, изразяваща се в многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в причинени рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница, ограничени движения на пръстите на дясната ръка, намалена мускулна сила за дясна ръка, 4 намалена и понижена чувствителност от периферно нервен тип на н. улнарис, н. медианус и н. радиалис, наличие на неуточнени невролатии с наличие на хипестезия, осъществяващи медико-биологичния признак -разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК с период на възстановяване не по- малък от 20 дни, емоционален стрес, съпроводен със страх и промяна на ежедневното психо-емоционално равновесие, невъзможност за продължителен период да осъществява трудовите си функции, обезщетение от 4000 / четири хиляди / лева, ведно със законната лихва от деня на извършеното увреждане 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати обезщетение от 448 лева - имуществени вреди за направените във връзка с описаните травми от ухапване прегледи , манипулации . лечение , закупени и приети лекарствени продукти, ведно със законната лихва от деня на извършеното увреждане - 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Сочи банкова сметка за заплащане

****************** в **************** на сумите: IBAN

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който моли делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковете. Твърди, че липсва пасивна процесуална легитимация, а оттам и следващата абсолютна процесуална предпоставка-правен интерес.

Твърди, че липсата на тези предпоставки се установявала от текста на заведената искова молба- ищецът бил записал, че следвало да се изиска информация дали кучето е собственост на ответницата. Дали принадлежността на правото на иск се отнасяла за спор именно с този ответник, като собственик, надзорник на кучето бил въпрос на съществуването или липсата на абсолютни процесуални предпоставки за предяване на процесния иск и както правилно се бил произнесъл ВКС, те следвало да съществуват към момента на предявяване на иска, „но не са част от предмета на претенцията“, (тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС).

Настоящият иск бил заведен без да е била налице връзка на доказана 5 принадлежност между кучето и посочения ответник. Ищецът не бил посочил никакви убедителни и изобщо никакви доказателства, че въпросното визирано куче е собственост на ответницата или пък, че тя му била надзорник. Регистрите за собственост на този вид животно били интегрирани електронни публични регистри и нямало пречка ищецът да предяви исковата си молба надлежно и при доказана процесуална легитимация и правен интерес и тогава ответницата да бъдела конституирана като ответник в този спор.

Затова искът следвало да се остави поне без движение на този етап и да се даде право на завеждащия го да докаже правния си интерес и надлежната процесуална легитимация относно участието именно на този ответник, а не на някой друг в съдопроизводството.

По същество ответницата твърди, че искът не е основателен, тъй като бил недоказан деликвента и деликта и връзката между тях.

От текста на исковата молба ставало ясно, че кучето било бездомно, хранило се през оградата, отвързано, това, че се разхождало свободно из нечий двор не го правило собственост на дадено лице или да го свързвало с каквато и да е връзка за принадлежност към това лице, а напротив - говорило за неизпълнение на редица императивни задължения по закон на редица органи на местната власт, отговорни за регистрацията и издирването, както на бездомни животни, така и на такива, които следвало да бъдат регистрирани и идентифицирани като собственост. Цитира чл. 59 ЗЗЖ.

Отделно от това, в исковата молба, било записано, че на посочената в нея като ответница, били правени забележки от ищеца, но не са били подавани към момента на завеждането на иска, каквито и да е било жалби или сигнали по Закона за защита на животните за нарушения относно правилата за защита на животните, като в този случай, съдът, ако приемел, че е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД, следвало да намали съответната претенция. Това, обаче, не би могло да се наложи, тъй като искът е не само бил недопустим на този етап, но и напълно неоснователен. Позовава се на чл. 47 ЗЗЖ.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, 6 заявява, че поддържа исковата молбата.

В съдебно заседание, ответницата, чрез процесуалния си представител, заявява, че не оспорва, че ищецът е бил нахапан от куче, както и не оспорва претърпените от него вреди, но твърди, че кучето, нито е на ответницата, нито се е намирало под нейн надзор.