Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1264 от 25.08.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2245/2023
Вид
Решение № 1264
Подписан
25.08.2023
В сила
27.09.2023
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 29 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 ал.1 т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. Варна, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110202245 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Ц. Г. Г. против НП № 22-0819-006005/14.11.2022 г. на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна , с което на основание чл. 182 ал.1 т. 6 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага твърдение, че оспорваното НП се явява незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че административно-наказателното производство не е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и е допуснато нарушение на чл. 42 от ЗАНН, като в АУАН не е направено пълно и детайлно описание на нарушението, с посочване на дата и място на извършването и на обстоятелствата, при които е било извършено. Оспорва се установената с процесното техническо средство скорост и се навежда довод, че техническото средство не е изправно и не отговаря на законовите изисквания.

Излага се становище за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание възз. Г., редовно призована, не се явява, не се представлява.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.04.2022 г., около 11.52 ч. в гр. Варна с АТСС (ARH CAM – 91 с № 120с511) било заснето управление на л.а. Мерцедес ЦЛС 450 4 Матик“ с рег. № А 5555 НТ, собственост на „Софтбилдстрой“ООД в гр. Варна, по Аспарухов мост, на южен пътен възел с посока на движение - към центъра на града. С техническото средство била отчетна скорост на движение на автомобила от 101 км/ч. Записът от техническото средство бил регистриран под № 57358 .

След като служител при ОД на МВР-Варна констатирал извършеното нарушение с процесния автомобил, в хода на проверката е установено, че жалбоподателката е ползвател на превозното средство. Същата е призована в ОД на МВР- Варна, като в декларация по чл. 188 от ЗДвП възз. Г. посочила, че на 18.04.2022 г. , около 11.52 ч. процесният автомобил е управляван от нея.

При така установените факти, св. Е. Ж., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна съставил на възз. Г. АУАН за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 18.04.2022 г., около 11.52 часа в гр. Варна, на южен пътен възел Аспарухов мост, в посока – центъра на града е управлявала л.а. Мерцедес ЦЛС 450 4 Матик“ с рег. № А 5555 НТ, собственост на „Софтбилдстрой“ООД , със скорост от 101 км/ч , с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч , която е измерена, фиксирана, установена и заснета с АТСС (ARH CAM – 91 с № 120с511) , като нарушението е установено въз основа на попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателката.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на И., като й е наложено административно-наказание „Глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – св. Е. Ж. и свидетелят по акта Б. Б.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № 22-0819-006005/14.11.2022 г. е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН, като АУАН, съотв. НП са съобразени с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието е индивидуализирано в необходимата степен.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.

Видно от съдържанието на приобщената по делото декларация по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, жалбоподателката е попълнила същата на 08.08.2022 г. Именно на посочената дата е установен нарушителя, с оглед на което тримесечният давностен срок посочен в чл. 34 от ЗАНН започва да тече именно от посочения момент, като същият не е изтекъл към датата на издаване на АУАН. Не е изтекъл и едногодишният давностен срок, визиран в нормата на чл. 34 от ЗАНН, считано от датата на извършване на нарушението до издаване на обжалваното НП на 14.11.2022 г.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните доказателства, безспорно се установява извършване на описаното в обжалваното наказателно постановление нарушение. Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от 3 техническото средство, а именно – 104км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото АУАН и НП е отразена скоростта от 101 км/ч.

Като неоснователни бяха оценени доводите на възз. Г. за техническа неизправност на техническото средство и несъответствие на същото със законовите изисквания. От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е одобрен тип средство за измерване /видно от приложеното към АНП копие на удостоверение № 17.09.5126 от БИМ/, на което е извършена метрологична проверка на 13.04.2022 г. . със срок на валидност 1 г. /видно от представеното с АНП копие на протокол за проверка № 22-СГ-ИСИС/2022 г./.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол № 819р-9222/19.04.2022 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 11.30 до 13. 30 ч., в рамките на който е извършено и процесното нарушение.

Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство, местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и последното статично изображение/ видеозапис.

Съдът намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя 4 на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание от 700 /седемстотин/ лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца при превишаване на максимално допустимата за населено място скорост над 50 km/h, като в случая допустимата скорост е с констатирано превишение от 51 км/ч, което се отнася към цитирания диапазон на санкционната норма.

Като съобрази, че санкционната разпоредба предвижда кумулативното налагане на административни наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да се управлява МПС“ в твърд размер, съдът счете че не следва да излага мотиви относно индивидуализацията на санкциите съотв. относно приложението на чл. 12 от ЗАНН.

Като неоснователни бяха оценени доводите за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочената разпоредба е неприложима с оглед нормата на чл. 29 от ЗАНН в редакцията на същата от ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., според която разпоредбата на чл. 28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт.

Поради изложените съображения, съдът счита, че издаденото законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

НП е

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника и въззиваемата страна за присъждане на адвокатско съотв. юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.

4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.