Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 05.01.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15612/2022
Вид
Решение № 59
Подписан
05.01.2024
В сила
13.05.2024
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110115612 по описа за 2022 година

Предявен е иск от И. Д. Я., ЕГН ********** с пр.осн.чл.240 ЗЗД срещу Р. П.

Т., ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер на 10000 лева, дължима от ответника на ищеца по неформален договор за заем от 22.07.2022 г.

Твърденията са, че сумата е предадена на ответника на две вноски - първата част в размер на 5000 лева е предоставена на ответника на 22.07.22 г. и втората в размер на 5000 лева е предоставена на ответника на 02.08.2022 г. Уговорката между страните е ответникът да дава всеки месец на ищеца сумата в размер на 220 лева, която представлява дължимата месечна вноска за погасяване на кредита, който ищецът е изтеглил за да даде заема на ответника. До момента ответникът не е върнал никаква част от сумата.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. Оспорва изцяло иска по основание и по размер. Оспорва твърденията, че ищецът му е предоставил заем.

Оспорва твърденията за уговорки между страните ищецът да му предостави заем в размер на 10000 лева. От извлечението от банкова сметка единствено се установява, че ищецът е усвоил от собствената си банкова сметка отпуснатия му заем и това няма нищо общо с него. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски.

Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните има спор по всички твърдения в молбата, а именно, че са имали уговорки във връзка със заем и уговорки за заплащане на вноски по кредита, 1 който е изтеглил ищеца Я.. Оспорват се твърденията, че ответникът е искал заем от ищеца, самия ищец заявява, че той е изтеглил заеми в размер на 12328.00 лева, която сума е усвоил от собствената си банкова сметка.

От събраните гласни доказателства се установява, че свидетелят Д. И.в Д. не познава ответника, но го е видял веднъж в банката м.август миналата година когато баща му дал втория път 5000 лв. Знае от баща си, че се казва Р.. Бащата на свидетеля започнал да подготвя документи за да тегли кредит, бил одобрен и след като му бил отпуснат кредита дал парите на Р., но не ги дал като подарък. Двамата имали уговорка за връщане, но парите не са върнати. Уговорката била Р. да дава пари всеки месец на баща му с които той да си плаща вноската по изтегления заем на банката.

Сега баща му погасява кредита.

От извлечение по сметка на ищеца И. Я. в „Ю.Б.“ АД се установява, че на 22.07.2022 г. е извършена банкова операция „усвояване на кредит“ в размер на 5896.00 лева и на 02.08.2022 г. е извършена банкова операция „усвояване на кредит“ в размер на 6432.00 лева.

Съобразно доказателствената тежест, която ищецът носи, той не доказа твърденията си, както и елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.79, вр.чл.240 ЗЗД за сключен от страните по делото неформален договор за заем от 22.07.2022 г. на стойност 10000 лева, че Я. е предал сумата на Т. на две вноски, че първата част в размер на 5000 лева е предадена на 22.07.22 г., втората в размер на 5000 лева е предадена на 02.08.2022 г., че страните са се уговорили Т. да върне заема като дава всеки месец на Я. сумата от 220 лева, която представлява дължимата месечна вноска за погасяване на кредита, който ищецът И. Т. е изтеглил за да даде заема на ответника.

Не се установиха елементите на такъв договор, а именно дата на сключване, срок, размер на дадената в заем сума, падеж за връщането й на заемодателя, предаване на сумата и други съществени условия на договора за заем. Свидетелските показания са непоследователни и без конкретика, свидетелят повтаря буквално думите на ищеца в съдебното заседание, като съдът приема, че показанията на свидетеля Д. И.в Д. са заинтересовани, съгласно разпоредбата на чл.176 ГПК, тъй като той е син на ищеца.

Въпреки заинтересоваността на свидетеля, следва да се отбележи, че той не е присъствал на разговорите между баща му и ответника, както и не е присъствал на размяна на пари между тях. Свидетелските показанията не установяват наличието на уговорки между страните за неформален договор за заем, условията на такъв договор, както и размяна на суми между страните.

При липса на доказателства за установяване на твърденията в исковата молбата, че между страните по делото е сключен договор за заем на стойност 10000 лева, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

2

По въпроса за разноските:

При направено искане по реда на чл.78 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за производството за възнаграждение на адвокат в размер на 1560.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023 г. и списък на разноските.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. Я., ЕГН ********** срещу Р. П. Т., ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер на 10000 лева, дължима от ответника на ищеца по неформален договор за заем от 22.07.2022 г., на осн.чл.240 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. Д. Я., ЕГН ********** да плати на Р. П. Т., ЕГН ********** разноски за производството за възнаграждение на един адвокат в размер на 1560.00 лева, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3