Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 01.07.2020, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Гражданско дело 608/2019
Вид
Решение № 73
Подписан
01.07.2020
В сила
20.03.2021
Състав
ДИЯНА ДИМОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

01.07.2020 год.

Номер . . . . . .

. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На

29 (двадесет и девети) май Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян

Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова гражданско дело номер 608 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ"

ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпругата, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ответницата след развода и иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищеца. Исковете са предявени от Ф.Ф.И. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, чрез пълномощник адв.С.Т. от ШАК срещу С.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК ведно с отговора на исковата молба, ответницата С.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв.Р.Р. от ТАК предявява срещу ищеца от Ф.Ф.И. с ЕГН ********** с пост.адрес *** насрещни обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищцеца моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по изключителна за вина за разстройството на брака на съпруга, с иска за развод, на основание чл. 322, ал.

2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода на родените от брака деца на майката и за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите, иск за издръжка на децата от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, като не претендира предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищеца.

В първоначалната искова молба ищецът, твърди че с ответницата са сключили брак на 27.10.2006 г. След сключване на брака, двамата са живели в гр.В., след това в РГермания.

През 2013 г. се завърнали в РБългария и заживели в с.Б.Р. в дома на родителите на съпруга. От брака си имали родени две деца Б. – роден на *** г. и М.-роден на *** г. В началото отношенията им били нормални, но след завръщането им в РБългария, отношенията им се променили в отрицателна насока, особено в края на 2017 г. По време на брака ответницата често напускала дома, като ищеца твърди че имала връзки с различни мъже. Прибирала се и отново напускала съпруга си без да обясни защо, като оставяла децата при майката на ищеца. Ответницата била дезентересирана, както от набавяне на средства за издръжка на семейството, така и от отглеждането и възпитанието на децата. През лятото на 2018 г., ищецът депозирал в съд искова молба за развод, но след увещания от съпругата, че е осъзнала грешката си оттеглил иска. След което в края на 2018 г. ответницата отново напуснала семейството и отишла в Австрия. Дори се наложило ищеца да се грижи, освен за децата и за майката на съпругата си, т.к последната не се интересувала от нея. Ответницата не поддържала контакти с децата си и не се отзовавала на срещите с тях, включително и през Коледните празници на 2018 г. Едва през месец март 2019 г. посетила жилището на съпруга си, за да види децата. Поради което, ищецът моли бракът да бъде прекратен по вина на ответницата. Моли родителските права върху родените по време на брака малолетни деца да бъдат предоставени на него, като ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето Б. в размер на 200 лв. и на детето М. също в размер на 200 лв. Предлага и режим на лични контакти на ответницата с децата. Претендира и издръжка за всяко от децата за минало време за периода 06.08.2018 г. – 06.08.2019 г., тъй като майката не е предоставяла такава по време на фактическата раздяла между страните. Счита, че семейното жилище в с.Б.Р., общ.В., обл.Ш. следва да бъде предоставено за ползване на него, тъй като е собственост на родителите му и предвид предоставяне упражняване на родителските права върху децата. Моли след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата С.. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В насрещната искова молба за развод ответницата по първоначалния иск също твърди, че страните са сключили брак на 27.10.2006 г. и че от брака имат родени две деца Б. и М.. Ищцата твърди, че ответника по време на брака често злоупотребявал с алкохол и ставал агресивен. По време на брака била подложена на физическа агресия от страна на съпруга, което се потвърждавало и от нанесената й на 17.03.2019 г. телесна повреда. Именно за това напускала семейното жилище и търсела подкрепа при своята майка. Поради което, моли бракът да бъде прекратен по вина на ответника. Моли родителските права върху родените по време на брака малолетни деца да бъдат предоставени на нея, като ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на децата в минималния предвиден в закона размер. Не предлага режим на лични контакти на ответника с децата. Не претендира предоставяне ползване на семейното жилище. Твърди, че не е променяла след сключване на брака фамилното си име.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, всеки поддържа изложеното в исковата молба и насрещната искова молба, съответно в отговора на исковата молба.

Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Велики Преслав, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание, като са депозирали социален доклад.

Изслушани в съдебно заседание по реда на чл.15 от ЗЗДетето, децата Б. Ф.Ф. и М. Ф.Ф., заявяват, че от раздялата между родителите живея с баща си и желаят да продължават да живеят с него и съжителката му. Бащата осигурявал всичко необходимо за издръжката и възпитанието им. Двете деца заявяват, че са привързани по – силно към бащата, поради напускането на семейството от майката.

Не са имали контакти с нея, независимо, че тя е търсела такива, поради тяхното нежелание и обида.

Ищецът Ф.Ф.И. е осъден с влязла в сила присъда по

НЧХД№191/19 г. по описа на ВПРС престъпление по чл.130, ал.1 от НК - причиняване лека телесна повреда на С.С.С. с ЕГН ********** ***.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригинали, респ. официално заверени преписи на: удостоверение за граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №36/27.10.2006 г. на Община В.; удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №0027/01.09.2010г., изд. от Община В.; удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №1408/24.11.2006г., изд. от Община Ш. и социален доклад от Д. „С.п.“ г.

Велики Преслав с Изх. № ПР/Д-Н-ВП/13-003/22.05.2020г., писмо с Вх.№ 711/25.02.2020г. от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Велики Преслав, се установи че страните са сключили граждански брак на 27.10.2006 г. в гр. В., като фамилно име на съпругата преди брака е било С., а след брака носи същото фамилно име. От брака си имат родени две деца Б. - роден на *** г. и М. – роден на *** г. Липсват данни за доходи на страните в ТД на НАП гр.Варна, офис Ш. за периода 2019 г. – 2020 г. Семейното жилище, находящо се с.Б.Р., общ.В., обл.Ш., е напуснато от съпругата. Видно от удостоверения от училището, двете деца са ученици в ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“ с.Б.Р., общ.В., обл.Ш.. от учебната

2018/2019 г. и през учебната 2019/2020 г.

От социалният доклад се установява, че съпрузите живеят разделени от 2018 г. От месец февруари 2019 г. бащата Ф.И. живее във фактическо съжителство с М.К..

Децата Б. и М. след раздялата на родителите живеят с бащата и с неговата съжителка в с.Б.Р.. Децата са в добро здравословно състояние и се отглежда от бащата и неговата съжителка, при много добри битови условия, осигурени са им всички необходими съобразно възрастта им условия. Децата и бащата живеят в с.Б.Р., общ.В., обл.Ш., ул.“Дружба“№7, къща собственост на М.К.. Бащата работи в гр.Кьолн РГермания като строител и осигурява издръжката на децата. През времето, когато бащата отсъства за децата се грижи съжителката му, като той изпраща по 500-600 евро ежемесечно.

Емоционалната връзка между майката и децата е прекъсната.

От изпратеното писмо на Д“СП“-гр.Омургат се установи, че майката на децата не пребивава на посочения адрес в с.Обител, общ.Омуртаг, обл.Търговище и по данни на кмета на населеното място живее в РАвстрия и се прибира само през летния сезон за период от около месец.

Служебно известно е на съда гр.д.№739/2018 г. по описа на ВПРС, образувано по искова молба от съпруга Ф.И. за развод с ответницата, което е образувано на 01.10.2018г., същото е прекратено с определение от 28.11.2018г. Подари липса на доказателства за момента на настъпване на фактическата раздяла между страните, съдът видно от момента на прекратяване на предходното дело за развод, от което следва извод че страните са живеели в брак и соченото в социалния доклад, приема за момент на фактическата раздяла месец декември 2018 г. Каквито твърдения се навеждат и в исковата молба – организирана среща на децата с майката за коледните празници след раздялата между родителите, което не е оспорено от ответницата.

От гласните доказателства - показанията на водените от ищеца свидетели: М.К.и М. И., както и от водената от ответницата свидетелка Ш. С., се установява че съпрузите са във фактическа раздяла. Свидетелите М.К.и

Ш. С. са изключително заинтересовани от изхода на делото, поради близките им отношения с всяка от страните и съдът ги кредитира единствено в частта им, в която посочват обстоятелства, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Единствено св.М. И. излага незаинтересовани показания за отношенията между съпрузите по време на брака и отглеждането и възпитанието на децата.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл.

322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 и чл. 143 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.

49, ал. 3 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки непродължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".

Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че двамата съпрузи с поведението си са допринесли за разстройството на брачните отношения. Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира частично показанията на водените свидетели, отчитайки съобразно чл. 172 от ГПК роднинската им връзка със страните. Както ищцата, така и ответника не са направили необходимото усилие за запазване на брака, възстановяване на взаимното уважение и доверие. От една страна заплашителното поведение на съпруга, от друга безотговорното поведение на съпругата към семейството и децата. С оглед изложеното съдът приема, че не се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака единствено по вина на съпруга, поради което той следва да бъде разтрогнат по вина и на двамата съпрузи. На настоящият състав е служебно известно, че съпруга Ф.Ф.И. е осъден с влязла в сила присъда по НЧХД№191/19 г. по описа на ВПРС за престъпление по чл.130, ал.1 от НК - причиняване лека телесна повреда на С.С.С. с ЕГН ********** извършено на 17.03.2019 г. в с.Б.Р., общ.В., обл.Ш.ска. Което обстоятелство, макар само по себе си изключително неблагоприятно и за двамата, доказва единствено, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, но не се събраха доказателства за нанасяне на побой от съпруга над съпругата по време на брака. Нанесената телесна повреда, за която е осъден съпруга е след фактическата раздяла между страните. Представените от ответницата документи за нанасяне на телесна повреда са с датата на деянието, за което е вече осъден ищеца. Съпругата е напуснала семейното жилище, като от доказателствата по делото не се установи причината за това.