Решение № 2692 от 17.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2692 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110209242 по описа за 2024 година при участието на секретаря Ванеса Донкова, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 9242 по описа за 2024 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:

Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЮЛИМАР ТРАНС” ЕООД с ЕИК: *******, чрез законния му представител К. М., срещу Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на осн. чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.

В жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания ЕФ като неправилен, незаконосъобразен и издаден в нарушение на матерния закон. Твърди се, че извършеното нарушение представлявало „маловажен случай” по смис. на § 1, ал.1, т.4 ДР на ЗАНН. Сочи се, че въпреки, че към момента на съставянето на атакувания санкционен акт разпоредбата на чл.10б, ал.7 от Закона за пътищата (ЗП) не е била влязла в сила, но от него можело да бъде изведена волята на законодателя, съгласно която при доброволно заплащане на дължимата пътна такса за изминато разстояние за преминаване през съответните пътни участъци, не настъпвали каквито и да било вреди за бюджета, поради което и не се образувало административно-наказателно производство, а образуваното се прекратявало. Навежда се и довод в жалбата, че имало неправилно приложение на материалния закон, т. к. административното нарушение представлявало „маловажен случай”, поради което наказващият орган следвало да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. В жалбата се твърди още, че доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние „Интелигентни Трафик Системи” АД следвало, в изпълнение на чл.2, § 7 от Регламента за изпълнение (ЕС) №2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. да уведоми санкционираното дружество относно отстраняването на техническата нередовност на бордовото устройство, монтирано в превозното средство. Сочи се, че за констатираното нарушение наказващият орган неправилно е издал електронен фиш, защото разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП имала отношение единствено към констатиране на нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Навежда се и съображението, че формулираното в електронния фиш т. нар. „административно обвинение” било неясно, т. к. не било посочено какъв е размерът на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и по какъв начин тя е била изчислена. Твърди се, че наложеното административно наказание противоречало на 1 чл.9а от Директива № 1999/62/ЕО и Решение от 22.03.2017г. на СЕС по съединени дела № С-497/15 и С-498/15. В жалбата се посочва, че твърдените нарушения се дължат на допусната техническа грешка от дружеството „Интелигентни Трафик Системи” АД. Според жалбоподателя при издаването на обжалвания ЕФ не са спазени давностните срокове, предвидени в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Отправено е искане в жалбата за отмяна на електронния фиш в цялост.

В съдебно заседание жалбоподателят „Юлимар Транс” ЕООД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител, който да вземе отношение по жалбата.

Въззиваемата страна (наказващия орган) – Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призована, се представлява от юрк. Д. Д. (л.63 от съд. д.), с пълномощно по делото, който оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания електронен фиш като законосъобразен и правилен, като представителят на наказващия орган претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на направено искане за присъждане на разноски – прави възражение за прекомерност.

Съдът, след като изслуша доводите на страните, служебно провери оспорения електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Жалбоподателят „Юлимар Транс” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление в *******************, със законен представител К. П. М., било ползвател на пътно превозно средство (ППС) – влекач марка/модел ******** с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6.

На 27.04.2021г. гореспоменатото ППС било добавено към Договора за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси, сключен между жалбоподателя „Юлимар Транс” ЕООД и „Интелигентни Трафик Системи” АД.

В периода от 14:15 ч. на 10.07.2021г. до 09:45 ч. на 19.07.2021г. бордовото устройство в пътното превозно средство, споменато по-горе, не било включено в електрическото захранване, поради което не предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ-сегментите по платената пътна мрежа. Към 17.07.2021г. балансът по сключения между „Юлимар Транс” ЕООД и „Интелигентни Трафик Системи” АД договор бил положителен – в размер на 825.07 лева.

На 17.07.2021г. в 11:12 часа, в Столична Община, по път А-6, км 50+427, с посока нарастващ километър – пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство № 10181, което било елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на пътното превозно средство – гореспоменатия влекач марка/модел ******** рег. № ********, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг., за което устройство № 10181 не отчело наличието на валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването.

Нарушението било установено чрез споменатото устройство № 10181, представляващо автоматично устройство за записване на пътен трафик.

След извършена справка за собствеността на ППС било установено, че то принадлежи на жалбоподателя „Юлимар Транс” ЕООД със законен представител К. М..

С оглед данните от устройство № 10181 и с оглед установената собственост на превозното средство, на горепосоченото дружество бил съставен процесният ИФ № **********, с който на жалбоподателя, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Препис от електронния фиш бил връчен на юридическото лице – жалбоподател на 13.03.2024г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне (вж. л.18 от съд. д.).

Изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав прие за установена въз основа на приобщените доказателствени материали: писмените доказателства – оспорения ЕФ (л.11), справка за нарушение (л.14-15), известие за доставяне (л.18), становище от Отдел 2

„Управление на информационна система и инфраструктура” на НТУ (л.19), писмена справка от „Интелигентни Трафик Системи” АД (л.32-40), писмено съобщение от АПИ (л.44-47), протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка (л.48-52), извлечение от електронната система с данни за местоположението на СКТ № 10181 (л.53), доклад от директор на Областно пътно управление – София (л.55), разрешение № РСПП-40/26.11.2019г. за специално ползване на пътища (л.56-57), справка от централна база на АИС – КАТ за собственост на ППС и история на собственост (л.69-70), приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства – 2 (два) броя статични изображения (фотоснимки) (л.16-17), извлечение от географска карта (л.54).

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетите от съда фактически обстоятелства, с оглед на което не се налага обстойният им доказателствен анализ, а липсват съществени противоречия между тях, които да налагат такъв анализ (арг. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано юридическо лице (наказаното дружество), срещу подлежащ на съдебен контрол (обжалваем) административно-наказателен акт – електронен фиш, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, когато това е предвидено в закон, при извършени административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, овластените контролни органи могат да налагат глоби с електронен фиш. Следователно, отклонение от общите правила за образуване на административно-наказателното производство със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), е допустимо единствено, когато това е изрично предвидено в закон и за налагане на наказание „глоба”.

В разглеждания случай административно-наказателната отговорност на санкционираното дружество е ангажирана с издаването на атакувания ЕФ при условията на чл.189ж от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, при което на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

Съобразно разпоредбата чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът на пътно превозно средство е длъжен да не допуска същото да се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство (ППС) не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Иначе казано – въведено е задължение за бездействие („да не допуска”) да се движи ППС, за което не са изпълнени задълженията по чл.10, ал.1 от ЗП.

Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, вкл. в резултат н а невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с наказание „глоба” в размер 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв; ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице – се налага наказание „имуществена санкция” в размер 2 500 лева.

Следва обаче да бъде посочено, че разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от 30.03.2021г.) – редакция, относима към датата на извършване на соченото нарушение (17.07.2021г.), е предвиждала възможност за издаване на електронен фиш единствено при извършени нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, когато нарушенията са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от 30.03.2021г.) не е предвиждала възможност към датата на соченото административно нарушение да бъде издаван ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Такава възможност е била предвидена едва с измененията в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (обн., ДВ, бр.13 от 2024г. – в сила от 3

13.02.2024г.). Изводът, който се налага категорично е, че наказващият орган е издал електронен фиш за извършеното нарушение на осн. чл.179, ал.3б от ЗДвП вместо да се пристъпи към съставяне на АУАН и след това – издаване на наказателно постановление, и по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт, т. к. е бил нарушен съществувалият към момента на нарушението императивен ред за ангажиране на административно-наказателна отговорност за нарушения, санкционирани по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП.