Решение № 147 от 05.06.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Сливен, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Елена Г. Христова като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20252200100060 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от А. С. С. против М. К. С. искове с пр. осн. чл. 127, ал.2 от ЗЗД и цена на исковете 33 989.08 лева и 22835.27 лева .

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала от 1995 г. до 2014 г„ когато са се разделили окончателно.

По време на съвместното си съжителство същите са придобили недвижим имот, представляващ апартамент в ***, описан подробно в нот. **** на нотариус Е.Ш., гр. Сливен при квоти по 1/2 ид. част от правото на собственост.

За закупуването на имота ищецът и ответницата, са изтеглили банков кредит от „ЮЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България” АД в размер на 39100.00 лева, съгласно Договор за кредит № HL/21.03.2008 год.

Сумата от кредита, в размер на 16300.00 лева, е била предназначена за закупуването на имота, описан по-горе, а останалата част от нея - 22800.00 лева - за закупуване на обзавеждането му, за ремонтни работи и за други разплащания.

Страните по договора - ищецът и ответницата, са се задължили, в качеството им на кредитополучатели и солидарни длъжници, да върнат кредита заедно с дължимите лихви в срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита - чл. 5 от договора. Съгласно чл. 6 от същия, кредитът се погасява на равни месечни вноски, включващи лихва и главница с размер на всяка вноска от по 327.05 лева.

За обезпечаване на вземането на банката, с нот. акт ***** на посочения по-горе нотариус, е била учредена договорна ипотека върху имота.

Веднага след откриването на сметката, ищецът е започнал да погасява кредита с 1 негови лични средства от трудова дейност и от пенсия. Ответницата изобщо не е внасяла суми за неговото изплащане. Дори, през периода 2009 - 2011 г., същата е напускала четири пъти ищеца за продължителен период от време, през което също не е внасяла суми по кредита. След като са се събрали отново, тя е продължила да не участва в погасяването на кредита.

В последствие, страните са сключили с „Търговска банка Д” АД Сливен, нов Договор за банков кредит № 4254/24.09.2015 г., за сумата от 30000.00 лева за рефинансиране на кредита за покупка на недвижимия имот, предоставен им по предишния договор за кредит № HL/21.03.2008 год. от „ЮЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България” АД.

Кредитополучател по този кредит бил ищецът, а ответницата съдлъжник и съгласно чл. 4 от договора отговаряла изцяло за задълженията солидарно при условията на чл. 121 127 от ЗЗД .Съгласно чл. 10 от същия договор погасяването на главницата по кредита следвало да се извърши на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви за съответния месец, като крайният срок за издължаването му е 15.09.2023 г. Издължаването се е извършвало чрез сметка на ищеца съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от сключения договор.

След отпускането и на този кредит, ищецът е продължил да изплаща месечните погасителни вноски отново без участието на ответницата.

От настъпването на окончателната раздяла на страните през 2014 г. до момента ищецът е продължил да изплаща остатъка по кредита сам и със свои средства.

Общата стойност на задължението по двата кредита възлизало на 69100.00 лева.

До рефинансирането на кредита, отпуснат на страните от „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България” АД, ищецът е изплатил сумата от 34056.82 лева.

Сумата, която същият е изплатил по отпуснатия от „Търговска банка Д” АД кредит към 09.02.2021 г. възлизала на 29280.00 лева.

Ищецът е изплатил общо 63336.82 лева от дължимото по двата кредита, което е станало изцяло с негови лични средства и без участието на ответницата.

Ищецът изпълнил нещо в повече от неговата част, от което се е ползвал другият солидарен длъжник - ответницата. От това следвало, че същата, в това и качеството, дължи припадащата и се част от това, което е платил ищецът за погасяването на дълга, тъй като тя не е внасяла никакви суми по кредитите.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 31668.41 лева, главница, представляваща припадащата се 1/2 част от заплатената от него през периода от 21.03.2008 г. до 09.02.2021 г. сума в размер на 63336.82 за погасяване на задълженията по изтеглените банкови кредити по Договор за банков кредит № HL/21.03.2008 год. от „ЮЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България” АД, Сливен и по Договор за банков кредит № 4254/24.09.2015 г. от „Търговска банка Д” АД Сливен, сключени между ищеца и ответницата от една страна и посочените по-горе банкови 2 институции от друга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

С молба от 23.04. 2021 г. след оставяне на исковата молба без движение, ищецът конкретизира исковете. Претендира сума в размер на 17 028.41 лева по кредит, отпуснат от Юробанк и Еф Джи България АД и сума в размер на 14 640 лева по кредит, отпуснат от Търговска банка Д АД.

С отговора на исковата молба не се оспорва обстоятелството, че страните са живели на семейни начала, но не до 2014г. както твърдял ищеца в исковата молба, а до 06 септември 2017година, когато ищцата била малтретирана и изхвърлена от общото им жилище..

Представя вносни бележки в периода 30.04.2009г. - 29.11.2012г., когато именно ответницата е внасяла по сметката на ищеца всички суми за погасяване на кредитните им задължения, общо в размер на 14 626.24 лева.

Съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HI.34907 от 21.03.2008г. и Допълнително споразумение към Договора от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, Сливен страните били кредитополучатели. Договорната ипотека била заличена на основание чл.179 от ЗЗД с Акт за съгласие от представляващият банката вписано под Акт №***г. на Служба по вписванията Сливен;

Съгласно Договор за жилищен кредит № 4254/24.09.2015г. от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД Сливен и Анекс № 1 и Анекс №, А. С. С. бил кредитополучател, а М. К. С. солидарен длъжник, като с отпуснатият втори кредит бил рефинансиран първият кредит, по вече закупеното жилище описано по- горе. В тази връзка, счита че ответницата няма качеството на солидарен длъжник по смисъла на чл. 127, ал.2 от ЗЗД, спрямо ищеца.

Твърди, че от 1995 до 06.09.2017г. страните са живели заедно в общо домакинство, поделяли са си разходите и са се подпомагали един друг във всяко едно отношение. Ищцата била на постоянна работа, а ищецът не винаги работил, до момента на раздялата им 06.09.2017г . Същата е лишена и до настоящият момент да използва съсобственото им жилище, както и всички мебели, уреди и подобрения направени заедно с ищеца през годините в него. Тя не притежавала ключ и нямала никакъв достъп до същото. Единствено ищецът по делото се възползвал от благата и удобствата на общият им апартамент.

Относно Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL349Q7 от 21.03.2008г. и Допълнително споразумение към Договора от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, Сливен - първи кредит, счита, че ищецът не може да черпи правата си от чл. 127, ал.2 от ЗЗД, тъй като и той и ищцата са КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ, по първият кредит, а чл.121-127 ЗЗД, уреждат отношенията между солидарни длъжници.

Позовава се на изтекла пет годишна давност между солидарните съдлъжници.

Вземането на ищеца с основание в чл. 127, ал.2 ЗЗД било изискуемо от момента, в който длъжникът изпълни цялото задължение. Съгласно чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарния длъжник дължал припадащата му се част, не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата се част от това, което е платено за погасяване на дълга, 3 такъв какъвто е бил в момента на погасяването, като от този момент започвала да тече погасителната давност за вземането му към съдлъжника, която е общата петгодишна давност. Задължението било изпълнено изцяло на 05.10.2015г. а искът предявен на 23.04.2021г. пред Окръжен Съд Сливен.

Относно Договор за жилищен кредит № 4254/24.09.2015г. от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД Сливен счита че ищцата няма качеството на солидарен длъжник по вторият кредит, спрямо ищеца А. С. С., а само спрямо Кредитора. Същата не се е облагодетелствала от кредита.

Ако съдът все пак счете, че ответникът по делото има качество на солидарен длъжник спрямо ищеца във връзка с вторият кредит, то моли да вземе предвид , че кредитът е отпуснат по сметка на ищеца и е уговорено с банката Кредитор, че вноските ще се извършват от разплащателната сметка на ищеца, за да се ползва, по добър лихвен процент.

Уговореното в договора за кредит и представеното извлечение от сметката на ищеца с нищо не доказвали, че точно той е правил вноските по кредита, които превишават доходите му или са близки по суми до същите.

От друга страна предпоставка за уважаване на иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД било наличието на валидно възникнало при условията на солидарност, задължение, което е изпълнено от един от солидарните длъжници, в който случай, изпълнилият в повече от своята част има иск срещу останалите солидарни длъжници за съответната им част.

Докато са живеели на семейни начала т.е. до 18.09.2017г. и двамата са си делили разходите за всичко и са живеели в общо домакинство, като семейство, но след раздялата им, ищцата нямала никакъв достъп до съсобственият им апартамент, т.е. тя е лишена от правото да използва жилището, за което е отпуснат кредита. Фактът, че след 06.09,2017г. един от съсобствениците ползвал цялата вещ, сам по себе си бил показателен, че ответникът М. С., би следвало да не отговаря за задълженията по кредита, след тази дата.

Кредитополучателят т.е. ищецът приел да ползва „Master Card Standard” по вторият кредит издадена от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, което било още едно облагодетелстване на ищеца спрямо ответника по настоящото производство, като М. С. никога не е имала достъп и не е разполагала със средствата но картата, издадена на А. С. във връзка с вторият кредит.от ищците суми.

В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с процесуален представител , като поддържа предявените искове. ,Ответницата се явява блично в с.з. и с процесуален представител. Оспорва предявените искове .

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

С договор за покупко- продажба, обективиран в *****. от 24.03.2008 г. на нотариус Е.Ш. А. С. С. и М. К. С. са придобили недвижим имот , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище- апартамент с площ 40 кв.м., 4 находящ се в гр. ***.

На 21.03.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот между „Юробанк и Еф Джи България“ АД като кредитор и А. С. С. и М. К. С. като кредитополучатели за сумата 39 100 лева както следва: 16 300 лева за покупка на имот апартамент с идентификатор *****, в сграда с идентификатор *****,, находящ се в ******, ведно със съответните части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място с идентификатор ******* , в което е построена сградата и 22 800 лева за други разплащания. За връщане на кредита и за другите задължения по договора, лицата, подписали го като кредитополучател отговарят солидарно. Крайният срок за издължаване на кредита е 01.04.2028 г.

Учредена е договорна ипотека върху имота с **********. на нотариус Е.Ш..

На 24.09.2015 г. е сключен Договор за жилищен кредит № 4254 между „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД Сливен и А. С. С. като кредитополучател и М. К. С.солидарен длъжник. Кредиторът е предоставил сума в размер на 30 000 лева за рефинансиране на кредит за покупко- продажба на недвижим имот HL 34907/21.03.2008 г., предоставен от „Юробанк България“ АД . Кредитът е предоставен за срок от 96 месеца с краен срок за погасяване 15.09.2023 г.. М. С. е конституирана в качеството си на трето задължено лице като съдлъжник изцяло и във всички задължения на кредитополучателя, като отговаря солидарно при условията на чл. 121- 127 от ЗЗД за задълженията на кредитополучателя по договора