Решение № 265 от 01.11.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. С., 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана К. при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана К. Гражданско дело №

20225440100406 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ЗК "***" АД против О. С., в която се твърди от ищеца,че на 17.06.2018г., около 10:35 часа, в гр. С., водачът Х. С. Х. на лек автомобил, марка “***” модел “***” с per. № ***, се движи по ул. „М.“, преминава с десните гуми върху шахта от канализационната мрежа на ВиК, която е незакрепена в основата /пръстена/ предната гума повдига капака на шахтата, удря десния праг, а задна дясна гума пропада в отвора на шахтата. За настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен Ппротокол за ПТП № ***/ 22.06.2018г.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „***“ АД е образувана щета № *** по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ***, със срок на валидност от 07.06.2018г. до 06.06.2019г. При извършения оглед на лек автомобил марка “***” модел “***” с per. № ***, са констатирани увреждания. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 821.31 лева., като посочената сума е изплатена на собственика на увреденото МПС Х. С. Х. с преводно нареждане от 10.12.2018г.

Твърди се, че пътнотранспортното произшествие се е осъществило на територията на О. С.. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 год., "стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗMCMA, с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според чл.

11, ал. 1 от ЗОбС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на 1 населението в О.та съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

Следователно, задължение да осигури непрекъснато, безопасно и удобно движение по него, както и да го поддържа, има О. С.. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.

Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка “Каско на МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата, ЗК“***“ АД придобива право на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице - О. С., за сумата от 831.31 лева с включени 10.00 лв. ликвидационни разноски по щета№ ***. Ответникът О. С. е поканена с писмо изх. № L 478/ 14.02.2019г. получено на 18.02.2019г., да възстанови на ЗК „***“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, но до настоящия момент същото не е възстановено. На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „***” АД възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 231.81 лева за периода от 18.02.2019 г. до 29.11.2021 г. /за последните три години от подаване на заявлението/.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, както следва: 831.31 лева главница и 231.81 лева – лихва за периода 18.02.2019г. до 211.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№131/2022г. по описа на РС-С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и за разноските в заповедното и в исковото производства.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявеният иск. Твърди, че от съставения протокол за ПТП не става ясно местоположението и по конкретно от коя част на пътното платно се намира посочената шахта, с което насрещната страна твърди, че е повод за реализирането на пътнотранспортно произшествие. Отделно от това счита, че О. С. не е легитимна страна и не следва да отговаря за действия, бездействия, изграждане и поддържане на съоръжения от страна на „ВиК“ ЕООД С.. Видно от представените по делото доказателства в т.ч. и Доклад за щета № ***/1 изготвен от Н. К., че регресната претенция следва да е отправена към „ВиК“ ЕООД С. за сумата от 831,31 лева. На посочена в исковата молба ул. „М.“ са няколко на брой ревизионни шахти, като същите са изградени в участък по трасето на Главен градски колектор, като от исковата молба не е ясно на коя от всичките шахти се твърди, че е причинила ПТП. Следва да се посочи, че градския колекторът е въведен в експлоатация през 1993г. и е записан в баланса на ДМА на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. С. като собственик на актива. Предвид на това, дружеството следва да подържа водоснабдителната и канализационна система, както в това число и процесната шахта - то е задължено да 2 стопанисва, ремонтира и подържа канализационната система по трасето на Главен градски колектор 1. Разпоредбата на чл.42, т.21 вр. с чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи въвежда задължение на ВиК оператора да поддържа водоснабдителната и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда.

Канализационните шахти не са елемент на пътищата, като в посочения смисъл е легалната дефиниция на термина „Пътни съоръжения“ съгласно §1, т. 10 от ДР на Правилника за прилагана на Закона за пътищата, а именно "Пътни съоръжения" са водостоци, мостове, виадукти, естакади, надлези, подлези, тунели, укрепителни и подпорни стени и други подобни), чрез които пътят преодолява различни препятствия. Легална дефиниция на понятието „канализационна система“ е установена в §1, т.ЗЗ от ДР на Закона за водите (ЗВ) съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект.

В този смисъл канализационната система, каквато е и твърдяната шахта са част от канализационна мрежа, която е баланса на ДМА на „ВиК“ ЕООД гр. С., като собственик на актива. С оглед на гореизложеното счита, че отговорност може да се търси от титуляра на правото на собственост от „ВиК“ ЕООД - С., но не следва да бъде ангажирана отговорност от страна на О. С..

Оспорва твърдението в исковата молба, че причинителя на ПТП е собственост на О. С., тъй като в Протокола за ПТП и в исковата молба е посочено, че шахта от канализационната мрежа на ВиК е причинила процесната щета се намира на ул. „М.“, но при оглед на място се констатира, че в района са налице няколко шахти на определено разстояние една от друга разположени по пътното платно. От исковата молба по никакъв начин и ищцовата претенция не става ясно за коя шахта се твърди да е причина за процесната щета, което накърнява правото на защита на ответната О.. Оспорва и твърди за неверни изнесените твърдения в съставения Протокол № *** от 22.06.2018г. от служител на МВР поради следното: В исковата молба и в посочения протокол се твърди, че на 17.06.2018г. е настъпило ПТП, а протокола е съставен едва на 22.06.2018г., като в него е отбелязано, че е посетено мястото на възникналото ПТП. Отделно от това от съставената схема на ПТП № 76 се вижда, че пътя е с две ленти на движение, като неправилно посоката на движение на автомобила е в крайна лява лента. Видно от това, че лентите за движения са два броя, то съгласно ЗДвП автомобила следва да се движи в дясната лента. В този случай щетите е следвало да са в лявата част на автомобила, но и в дясната част, както се твърди в исковата молба и което е неразбираемо. Отделно от това не се установява да има причина която да налага движение на автомобила в противоположната лента за движение, като липсват други участници в движението. Следва да се отбележи, че предвид шИ.та на пътното платно от 10 метра, с един броя ленти за движение в една посока с размери 4 метра, 3 как водача се озовава в лява лента по посока обратна на движение, съобразявайки местоположението на въпросната шахта и съобразявайки габарита на МПС, което позволява безпрепятствено преминаване на същата в посочения участък на ул. „М.“, счита , че водачът е могъл да заобиколи (отляво или отдясно) или да премине над шахтата. В посочения участък едновременно могат да разминат два автомобила, като шахтата остава между тях и не засяга нито един от двата автомобила. Нещо повече, на този участък шахтата не е вдлъбната, а наравно с пътното платно и не е в състояние да причини описаните в протокола щети. Дори и да е настъпила процесната щета счита, че същата не е в причинна връзка с претендираното деяние в ищцовата претенция.

Освен това всеки водач на моторно превозно средство следва да съобрази скоростта, състоянието на пътя, което индивидуално за всеки един момент и в конкретния случай свидетелства, че водачът на МПС с поведението си е могъл да предотврати твърдените щети. Твърди,че по отношение на поведението на водача на застрахования автомобил, същият е допринесъл за настъпване на вредата, и липсата на валидно сключен застрахователен договор поради следното: Водачът на автомобила е допринесъл за причиняване на щетите, като същият е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и да съобрази скоростта за движение с конкретната обстановка, а в случай на необходимост е длъжен да спре, когато възникне опасност за движението. От съставения протокол за ПТП не става ясно дали водачът на застрахования автомобил е допринесъл за причиняване на щетите, като същият е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и да съобрази скоростта за движение с конкретната обстановка, а в случай на необходимост е длъжен да спре, когато възникне опасност за движението. В протокола са описаните причини и условия за ПТП, като в тях се споменава, че водача преминава върху шахта. С уведомление за настъпило застрахователно събитие по застрахователната полица не е направено ясно и пълно изложение на начина, по който е станало събитието. В този случай водачът е следвало да съобрази скоростта за движение с конкретната обстановка, а в случай на необходимост е длъжен да спре, когато възникне опасност за движението. В описаните в протокола предпоставки за настъпилото пътнотранспортно произшествие и в описаните в уведомление за настъпило застрахователно събитие факти се разминават, не става ясно дали капака от шахтата е липсвал или е съществувал но е не закрепен в основата. Налице е едно твърдение, неподкрепено с каквито и да е доказателства, че на конкретното място и поради наличие на необозначена дупка на пътното платно е настъпил инцидента. Липсват надеждни данни, че следва да бъде ангажирана отговорността на О. С. като надлежна страна-ответник, по повод процесния случай.

По делото липсват и не са представени доказателства за валидно сключен застрахователен договор между дружеството и автомобила, с който е настъпил ПТП.

Оспорва в цялост претендираната цена на иска в размер на 1063.12 лева, от който 831.31 лева - главница и 231.81 лева - лихва, като същата е съществено завишена и не отговаря на действителните причинени и доказани вреди на водача съответно на застрахователното дружество и същата не е изплатена и съответно не се дължи като регрес от страна на О. С..