Определение № 2981 от 02.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2981 гр. София, 02.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501861 по описа за 2026 година

Определението е по чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

С частна жалба адв. О. – в качеството му на пълномощник на М. П. и Е. П., обжалва определение №6919/25.03.2026г. по гр.д. №5886/2025г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му с вх.№11956 от 29.01.2026год. за изменение на решение №348/19.01.2026год. в частта за разноските, като на адв. О. бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 6617,27евро. В жалбата е направено оплакване, че конкретната преценка на всички обстоятелства в делото налага извод, че присъденият от СГС размер на адвокатското възнаграждение не е определен с оглед вида на спора, материалния интерес и вида и количеството на адвокатската работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Изтъква, че определеният на адв. О. хонорар не е равен по размер на присъдения такъв на ответната страна.

Отговор на частна жалба е постъпил от адв. Е. - в качеството му на пълномощник на ЗАД „ОЗК застраховане“, в който са изложени доводи за неоснователност на същата и искане за оставянето й без уважение.

Съдът констатира, че частната жалба на адв. О. е редовна и допустима, а по същество неоснователна. Съображения :

Видно е от Пълномощно от 03.02.2025г., че М. П. и Е. П. са упълномощили адв. О. да ги представлява във връзка с предявяването на процесните искове, а от договор с предмет процесуално представителство от 03.09.2025г., че е договорено предоставянето на правната помощ безплатно на осн. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.

СГС е уважил предявените искове за неимуществени вреди от М. П. и Е. П. в размер на по 76 693, 78 евро (150 000лв.). Съдът е изложил мотиви, че определеното по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждение в размер на общо 28440,00лв. с ДДС е прекомерно, поради което е определил възнаграждение за процесуално представителство на всеки ищец в размер на 6480 лв. с ДДС или общо 12 960лв., като съобразно уважената част от иска е присъдено в размер 5 378, 40лв. на всеки ищец или общо на 10756,80лв./5499,86евро/. Обосновано е в обжалваното определение, че предвид характера на спора и предвидимостта на същия, както и съобразно установената съдебна практика, минималният размер на възнаграждението би могъл да бъде определен и под минималния такъв по Наредбата за адвокатските възнаграждения, с оглед фактическата и 1 правна сложност на делото и при съобразяване с Решение от 25.01.2024год. на СЕС по дело С-438/22.

Въззивният състав установи, че при определения от СГС размер на обезщетенията, съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа към 2025г. минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на по 5 445, 26 евро(10 650лв.). Първоинстанционният съд е намалил същото почти на половина и този подход се споделя от Софийския апелативен съд.

При индивидуализацията на размерите на възнагражденията следва да се отчете, както извършената адвокатска работа и цената на исковете, така и обстоятелството, че защитата е предоставена от адвоката безплатно. При този вид адвокатска защита и съдействие винаги има елемент на доброволна безвъзмезност. По този начин адвокатът, защитавайки интереса на конкретно физическо лице, осъществява и работа в защита на обществения интерес. Заплащането на такъв вид работа е винаги по- ниско, още повече че и съдът може да прецени с оглед положения труд и процесуална активност на адвоката, какво е адекватното възнаграждение.

На следващо място, в случая предоставената правна защита и съдейстие на двамата ищци е идентична и първоинстнационното производство е приключило в едно открито с.з., в което са събрани всички допуснати доказателства. Ето защо, ползвайки като обективен ориентир за възнаграждението предвидените в чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАС размер, с оглед редакцията на тази норма към момента на уговарянето на защитата като безплатна между адвоката и страната и постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22г., което е задължително за съда (чл. 633 ГПК), въззивната инстанция приема, че не са налице основания за завишаване на определеното в полза на адв. О. възнаграждение до размер от общо 14 541, 14 евро с ДДС(23 699, 05лв.).

Като е изложил идентични на горните мотиви, СГС е постановил правилно определение по чл. 248 от ГПК, частната жалба срещу което следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба адв. О. – в качеството му на пълномощник на М.

П. и Е. П., срещу определение №6919/25.03.2026г. по гр.д. №5886/2025г. на СГС като неоснователна.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2