Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3280 от 17.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9837/2022
Вид
Решение № 3280
Подписан
17.11.2022
В сила
17.11.2022
Състав
Любомир Василев, Стойчо Попов, Калина Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3280 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100509837 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9837/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Д.З. ” АД ЕИК **** гр.София срещу решение №20030354 от 16.04.2022 г по гр.д.№57211/20 г на СРС , 59 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на „Застрахователно дружество Е.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 515,53 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. Фолксваген Кади рег.№**** от ПТП на 25.05.2020 г в гр.Сандански по вина на водача на багер-товарач Волво BL70 с рег.№**** ; ведно със законната лихва от 18.11.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 792,32 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част / .

Ищецът не е доказал , че е застраховател по „Каско“ на собственика на увредения л.а.

Фолксваген Кади рег.№****. Не е спазена писмената форма на застрахователния договор по чл.345 ал.1 КЗ , а чл.293 ал.3 ТЗ е неприложим . Не е доказан механизма на ПТП и фактическия състав на деликта /ПТП/ . САТЕ е необоснована и СРС незаконосъобразно не е допуснал повторна САТЕ .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Приложим е чл.293 ал.3 ТЗ дори да е нарушена формата на застраховката като обективна търговска сделка . ССЕ установява , че договорената премия е осчетоводена от ищеца- 1 застраховател. С показанията на разпитаните свидетели и САТЕ е безспорно доказан механизма на ПТП . Щетите са причинени със стабилизиращи механизми в задната част на багера-товарач .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.04.2022 г и е обжалвано в срок на 10.05.2022 г / по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

За да уважи частично иска СРС е приел , че дори да не е спазена задължителната писмена форма на процесната полица по „Каско“ по чл.344 ал.1 КЗ , то приложим е чл.293 ал.3 ТЗ .

Според тази разпоредба страна по полицата не може да се позовава на нищожността , ако от поведението й може да се заключи , че не е оспорвала действителността на изявлението .

Безспорно ищецът е образувал щета за процесното ПТП и е заплатил застрахователно обезщетение . Според ССЕ премията по полицата „Каско“ е била заплатена още на 13.06.2019 г т.е. застрахованият е изявил воля за сключване на застрахователния договор , а застрахователят се е съгласил с това . И двете страни по полицата „Каско“ не са оспорвали действителността на изявленията си и не могат да се позовават на нея . Възникнали са желаните от страните правни последици , включително и по отношение на трети лица .

Според СРС механизмът на ПТП е безспорно доказан с показанията на водачите П.Б. и А.Т.

, подписаният от тях двустранен протокол , както и със САТЕ .

Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че в случая е приложим чл.293 ал.3 ТЗ и нито застрахования по „Каско“ , нито трето лице може да оспорват формата /действителността/ на процесния застрахователен договор . Самата полица е налична и е представена по делото , но без подпис на застрахования . Последният според ССЕ е заплатил още в деня на сключване на договора застрахователна премия , а впоследствие е образувал щета и е получил обезщетение . При налично пълно изпълнение на застрахователния договор е абсурдно да се приеме , че застрахованият не е потвърдил сключването на договора респ.че е оспорвал действителността му .

По отношение на механизма на ПТП – същият е доказан с показанията на разпитаните свидетели , двустранния протокол и САТЕ , като наличните доказателства са непротиворечиви и убедителни . Неоснователни са оспорванията на САТЕ , включително твърденията , че същата е „повърхностна и немотивирана“ . Вещото лице е дало компетентно заключение , а при разпита си в о.с.з на 02.12.2021 г пред СРС е отговорило подробно на поставените му уточняващи въпроси . Не се налага допускане на повторна САТЕ само поради оспорванията на въззивника , които противоречат на останалите налични по делото доказателства .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . В 2 тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20030354 от 16.04.2022 г по гр.д.№57211/20 г на СРС , 59 състав ; в частта , с която “Д.З. ” АД ЕИК **** гр.София е осъдено да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на „Застрахователно дружество Е.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 515,53 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а.

Фолксваген Кади рег.№**** от ПТП на 25.05.2020 г в гр.Сандански по вина на водача на багер-товарач Волво BL70 с рег.№**** ; ведно със законната лихва от 18.11.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 792,32 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА “Д.З. ” АД ЕИК **** гр.София да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3