Решение № 69 от 16.09.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. , 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Д.Т.Т. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20241860200033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. К. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.********, ж.к.

„***********“ бл.36А, вх.Б, ап.27 срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-0347000437/16.01.2024г., издадено от началник група РУ-******* към ОДМВР-********, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.12.2023г., в 18.30 часа в община **********, на път Трети клас № 6004, км 22+ 900 метър срещу кариерата за инертни материали в посока към с.******** управлява МПС от категория М1 лична собственост – „Тойота Ярис“, с рег. № ************ТН, като при движение при зимни условия водачът не избира скоростта си на движение съобразно релефа на местността и състоянието на пътя, при което на ляв завой, сигнализиран с пътен знак А2 навлиза в частично заледена пътна отсечка, губи контрол над автомобила, напуска платното за движение в дясно и се преобръща по таван извън платното за движение, с което реализира ПТП.

С жалбата П. Р. заявява, че оспорва наказателното постановление както по основание, така и по размер на санкцията. Твърди, че на 28.12.2023г. времето било слънчево- 15 градуса и пътят до конкретния участък и след него бил сух. На участъка, на който станало ПТП-то обаче се бил образувал т.нар. „черен лед“. Участъкът не бил опесъчен, въпреки обажданията на 112 от страна на пазача на кариерата и кмета на с.******. Твърди, че малко преди да стане инцидента, карала с около 30 км/ч, за което дъщеря й направила забележка. Твърди, че на същия ден, на същото място били станали 19 ПТП-та. Жалбоподателката сочи, че не е съгласна с фактите и констатациите по АУАН и НП, защото не отговарят на действителната 1 обстановка за настъпване на ПТП. Не възразила при съставяне на акта, тъй като била много притеснена от случилото се и не реагирала адекватно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП и наложеното с него наказание.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично като заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество на делото моли съда да отмени обжалваното НП. Заявява, че не е виновна за случилото се и че винаги кара внимателно, а в конкретния случай тя е потърпевша и съди АПИ за вреди.

Въззиваемата страна- Началник група в РУ-******* не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. РП-***********, ТО-******* също не вземат становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.12.2023 г., около 18.30 ч., на път III – 6004, 22km+900m срещу кариерата за инертни материали в посока към с.******** П. К. Р. управлявала лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № СА************ТН, нейна лична собственост, като попаднала на неопесъчен заледен участък, загубила контрол над автомобила и се преобърнала извън платното за движение. На мястото на инцидента пристигнал полицейски екип на РУ-******* в състав младши автоконтрольор А. А. А. и Я. Р. Д., който взел отношение по случая, като съставили протокол за ПТП и АУАН за осъществено от водачката нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от никоя от страните и се извежда от събраните доказателства.

Оспорва се обаче има ли извършено нарушение и законосъобразно ли е наказването, осъществено с издаденото впоследствие НП №23-0347-000437/16.01.2024г.

Съставеният АУАН серия GA с № 1068718/28.12.2023 г. описва, че на 28.12.2023г., в 18.30 часа в община **********, на път (********-*******) ***********-***************, ******- (Бенковски-Петрич), път III - 6004, км 22+ 900 метър срещу кариерата за инертни материали в посока към с.******** управлява МПС от категория М1 лична собственост – „Тойота Ярис“, с рег. № ************ТН, като при движение при зимни условия водачът не избира скоростта си на движение съобразно релефа на местността и състоянието на пътя, при което на ляв завой, сигнализиран с пътен знак А2 навлиза в частично заледена пътна отсечка, губи контрол над автомобила, напуска платното за движение в дясно и се преобръща по таван извън платното за движение, с което реализира ПТП, с което виновно е нарушила чл.20, ал.2 ЗДвП- водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП. За верността на описаните факти са се подписали актосъставителят А. А. А. и свидетелят Я. Р. Д.. В АУАН не са вписани възражения от лицето, срещу което е съставен, а е записано „нямам възражения“. Същото е подписало разписката, с която удостоверява, че е получило препис от АУАН.

2

В деня на ПТП-то са снети обяснения от водача на МПС-то, с което е настъпило ПТП.

Същата е заявила, че на 28.12.2023г. е пътувала с личния си автомобил Тойота Ярис, като около 18:30 часа се намирала на пътя, минаващ покрай с.****** към гр.********.Автомобилът управлявала тя, като в колата били 4 човека. След с.****** на левия завой при кариерата за чакъл пътят бил заледен, колата започнала да се върти, станала неуправляема и след мантинелата изпаднали извън пътното платно на черен път, водещ към кариерата. Колата се обърнала по таван. Посочил е, че само на този завой било заледено, а до там пътят бил хубав. Не бил първият случай за деня или поне така им казал пазачът, който им оказал помощ.

От свидетелските показания на полицейския служител А. А. А. се установяват релевантни за случая факти. Актосъставителят твърди, че работи като „младши автоконтрольор“ и е съставил процесния АУАН за несъобразена скорост при движение при зимни условия на частично заледен пътен участък, обозначен с пътен знак, при което автомобилът, управляван от П. Р. е самокатастрофирал. Актосъставителят поддържа констатациите по АУАН. Казва, че когато отишъл, заварил автомобила извън платното за движение, изпаднал от пътя и се преобърнал на ляв завой. Когато отишъл на сигнала, вече било тъмно- около 20:00 часа. Точно там в този участък било частично заледено и се бил образувал т.нар. „черен лед“. Не било опесъчено. Преди мястото имало пътен знак, предупреждаващ за опасен завой на ляво. Актосъставителят твърди, че направил снимки на ПТП-то, които са приложени към съставения от него протокол за ПТП. Такъв протокол обаче не е приложен към административнонаказателната преписка, въпреки че би следвало да е част от нея. Според актосъставителят пострадали лица при ПТП-то нямало и никой не пожелал да извика Бърза помощ, за да бъде прегледан. Водачката на автомобила му казала, че са навлезли в завоя, колата се е подхлъзнала и са напуснали платното вдясно, като са се превъртели през таван. Запитан как е разбрал, че Р. не се е съобразила с пътните условия, актосъставителят заявява, че по презумпция при движение при зимни условия е възможно да има заледяване и скоростта трябва да е такава, че при възникване на опасност водачът да може да намали скоростта и да спре. Освен това, въпросният пътен знак, който указва, че предстои „опасен завой наляво“ също трябвало да алармира водача да е по-бдителен и да намали скоростта. Актосъставителят добросъвестно заявява, че не знае с каква скорост се е движела Р. и че експертиза не е правена. Не знае за други ПТП-та в същия ден, тъй като няма получени сигнали в ОДЧ и той не е посещавал други такива. Актосъставителят сочи, че в конкретния случай се обадил на ОДЧ и съобщил, че на този завой има образуван „черен лед“, но не знае дали от там са се обадили на фирмата, която опесъчава или те си имат график. А. е запитан дали ако водачката е реагирала адекватно с уредите за управление и е карала бавно, възможно ли е пак да настъпи ПТП, като той счита, че е възможно.

От справката за нарушител/водач на името на жалбоподателката П. Р. е видно, че освен процесното нарушение от 28.12.2023г., което обжалва по настоящото дело, има още няколко провинения като водач, а притежава свидетелство за управление на МПС от 2006г.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 24.01.2024г. чрез ССЕВ /според справката от РУ-*******/, а жалбата е депозирана на 02.02.2024г.

По компетентността:

Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление началник-група при РУ ******* се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр. т.1.3.2 от заповедта, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност „младши автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР и техните териториални структорни звена. Именно такава длъжност заема актосъставителят А. А., за което няма спор по делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началник група „Охранителна полиция“ на РУ-*******, а според т.3.9 от цитираната заповед лицата, изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие.

По законосъобразността:

Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва като такова да бъде отменено. Допуснати са нарушения от формално естество, а извършването на административното нарушение остава недоказано.

АУАН е издаден при спазване на давностните срокове по чл.34, ал.1 ЗАНН.

Наказателното постановление п ъ к е издадено в едномесечния срок, определен в разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗАНН.

Независимо от факта, че компетентни органи са издали АУАН и НП и са спазени процедурните срокове, съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание, а релевираните от жалбоподателката доводи за незаконосъобразност на НП са основателни и се споделят от настоящата инстанция.

От съставения АУАН и събраните по делото гласни доказателства се установява единствено, че е настъпило ПТП, при което единствен увреден е автомобилът, управляван от жалбоподателката П. Р., нейна собственост. В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 ЗДвП, който има няколко предложения. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП: „Водачите на пътни 4 превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. В АУАН и в НП е направено описание на нарушението по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, вр. с чл.20, ал.2 ЗДвП с посочване на конкретни обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е, че „при движение при зимни условия водачът не избира скоростта си на движение съобразно релефа на местността и състоянието на пътя“. Това описание на фактите в АУАН и НП обаче е недостатъчно, за да изпълни изискванията на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП. Не се сочи кои точно обстоятелствата от пътните условия и релефа не са били взети предвид при избора на скорост и как това е установено. Не е посочено каква е била скоростта на движение, с която се е движела жалбоподателката, с каква скорост е следвало да се движи. Посочената за нарушена норма на чл.20 ал.2 ЗДвП е обща норма за безопасност на движението и при ПТП този критерий не е достатъчен, тъй като в бланкетния текст на обвинението по АУАН и НП следва да се въведе това нарушение на правилата, като деяние (действие или бездействие), което е елемент на каузалния комплекс, предизвикал резултата.