Решение № 816 от 29.10.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Добрич, 29.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230101244 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Г. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. „*** 1“, бл. 141, вх. 2, ет. 3, ап. 18 и С. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „***“ № 105, ет. 3, ап. 7, срещу Д. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 4, ет. 2, М. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 4, ет. 2 и В. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „*****“ № 16, вх. А, ет. 1, ап. 3.

Ищците искат Д. К. да бъде осъден да им заплати сумата от 3000, 00 лева, получена без основание от ответника на 26.08.2021г. чрез банков превод на наследодателя им В. Г.ев В., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата.

В условията на кумулативно съединяване е предявен и иск, с който ищците искат да бъде признато за установено в отношенията им с Д. К. и М.

С. К., че са собственици на 2/6 идеални части от лек автомобил марка „Ситроен“, модел „***“, с рег. № ТХ *** АТ. Искат също ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху автомобила.

В условията на евентуалност, ако искът по чл. 108 от ЗС не бъде уважен, ищците искат В. П. Д. да бъде осъдена да им заплати, в качеството им на наследници на В. В., сумата от 3200, 00 лева, дължима по договор за поръчка между В. В. и ответницата, в изпълнение на който В. П. Д. е продала на Д. К. „Ситроен“, модел „***“, с рег. № ТХ *** АТ, ведно със законната 1 лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е възникнало мандатно правоотношение между В. В. и В. П. Д., ищците искат В. П. Д. да бъде осъдена да им заплати сумата от 3200, 00 лева, с която ответницата се е обогатила за сметка на наследодателя им В. В., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищците са синове на починалия на 06.12.2021 г. В. Г.ев В.. Сочи се, че С. В., Г. В. и съпругата му В. П. Д. са негови наследници, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН във вр. с чл. 5 от ЗН, като всеки наследява по 1/3 идеална част. Изтъква се, че ищците са приели наследството на починалия по опис. Д. К. не е син В. В., а на съпругата му В.

П. Д..

Излагат се твърдения, че на 26.08.2021 г. В. В. е превел по банковата сметка на Д. К. в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 4500, 00 лева. Сочи се, че сумата е преведена без правно основание. Ищците считат, че ответникът К. се е обогатил неоснователно с горепосочената сума, поради което припадащата им се част, 2/3 от сумата или 3000, 00 лева, следва да им бъде възстановена.

Твърди се, че при сключване на брака между В. В. и В. Д., на 20.07.2018 г., е избран законов режим на общност. По време на брака двамата са придобили лек автомобил „Ситроен“, модел „***“, с рег. № ТХ *** АТ.

Сочи се, че след откриване на наследството ищците са установили, че автомобилът е бил продаден на Д. К. и М. К. на 29.11.2021 г. Договорът за продажба е бил сключен между последния и неговата майка – В. Д., лично и като пълномощник на В. В. с пълномощно, заверено на 26.11.2021 г. от помощник-нотариус Светлана Калева при нотариус Ирена Пенева.

В тази връзка се изтъква, че пълномощното не отразява волята на В.

В.. Ищците аргументират тезата си със здравословното състояние на В. В. към момента на упълномощаването. Според ищците, техният баща не е могъл да разбира постъпките си и значението на извършваните от него правни актове, поради заболяването си, тежките страдания и силни болкоуспокояващи медикаменти.

В исковата молба се сочи също, че В. Д. се е споразумяла с купувача на автомобила – Д. К., във вреда на представлявания. Този извод се обосновава, като се поставя акцент на роднинската връзка между ответниците и продажната цена на автомобила. Според ищците, пазарната стойност на автомобила е 18 000, 00 лева. Считат, че ответниците са увредили В. В. като са извършили продажбата за два пъти по-ниска сума от 9600, 00 лева. В тази връзка се заявява, че към момента на сделката наследодателят е бил в тежко здравословно състояние и се е нуждаел от парични средства за лечението си.

На тази основа ищците твърдят, че прехвърлителният договор не е произвел действие за частта от автомобила, принадлежаща на В. В., или за всеки от ищците по 1/6 идеална част.

2

Правят искане да бъде установено, че са собственици на 2/6 идеални части от автомобила по наследство. Искат също владението върху автомобила да им бъде предадено от ответника К..

Отделно се сочи, че при сключване на договора за продажба на автомобила В. Д. е действала в качеството на мандатар. Заявява се, че ако съдът приеме упълномощаването за действително, следва да бъде прието, че наред с него е възникнало и правоотношение по договор за поръчка. Твърди се, че получената продажна цена не е била отчетена на В. В. от ответницата.

Като мандатар същата е била задължена да предаде всичко, което е получила по мандатното правоотношение, на В. В..

Ищците претендират припадащата им се част от продажната цена в размер общо на 3200, 00 лева.

В случай, че съдът не приеме извода за възникнало мандатно правоотношение, се иска ответницата да бъде осъдена да им заплати сумата от 3200, 00 лева, с която се е обогатила неоснователно.

Пред първоинстанционния съд се представляват от процесуалния представител адвокат М. З., която поддържа претенциите. По време на устните състезания излага аргументи, идентични със заявените в исковата молба.

В законоустановения срок са постъпили отговори от ответниците Д.

К. и В. Д.. М. К. не е подала отговор в законоустановения едномесечен срок.

Първият счита, че съединяването на исковете е недопустимо.

Изразява становище, че всеки иск трябва да бъде разгледан в отделно производство. Оспорва твърденията в исковата молба. По главния иск с правно основание по чл. 55 от ЗЗД заявява, че паричната сума е преведена на валидно правно основание. Противопоставя се на твърденията, че В. В. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. В тази връзка изтъква, че разпоредителната сделка с автомобила е извършена по негово желание. Заявява, че болестта не е засегнала волята и съзнанието му. Твърди също, че продажбата не е извършена на стойността, посочена от ищците. На тази основа сочи, че към датата на сделката процесният автомобил не е бил в добро състояние. Излага аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД. Прави искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В. Д. счита, че съединяването на исковете е недопустимо. Изразява становище, че всеки иск трябва да бъде разгледан в отделно производство.

Оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че продажната цена е предоставена изцяло на продавачите на автомобила. Прави искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Пред съда и тримата ответници се представляват от процесуалния представител – адвокат К. К., който пледира за отхвърляне на исковете.

3

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за наследници се установява, че В.

Г.ев В. (починал на 06.12.2021 г.), след смъртта си е оставил трима наследници: съпругата си В. Д. и двамата си синове от предишен брак Г. В. и С. В. (л. 7).

Приложени са следните медицински документи: епикриза на починалия В. В., издадена от Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р Марко Антонов Марков – Варна“ ЕООД, отделение по гастроентерология в областта на онкологичните заболявания;

Биопсия № *** и Резултат от обективно изследване на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД (л. 10 до 13). От документите се установява, че В. В. е постъпил за лечение в отделението на 15.10.2021 г. по повод на оплаквания от болка и тежест в дясно подбедрие, болка в гърба, обща отпадналост и загуба на тегло. Изписан е на 19.10.2021г., като му е поставена диагноза: „метастаза в черен дроб от умерено към ниско диференциран немуцинозен аденокарцином“.

В удостоверение от Агенция по вписванията е отразен законов режим на общност към момента на сключване на брак между В. Д. и В. В. (л.

14).

От извлечение от банковата сметка на В. В. в „Уникредит Булбанк“ АД се установява, че на 26.08.2021 г. същият е превел на Д. К. (син на В. Д. от предишен брак) сумата от 4500, 00 лева (на гърба на л. 93).

Като писмено доказателствено средство е приложено пълномощно с нотариално заверен подпис рег. № 3802/26.11.2021 г. и с нотариално удостоверено съдържание рег. № 3803/26.11.2021 г., том I , акт № 160 на Ирена Пенева - нотариус, вписан в регистъра на НК под № 177 (л. 129 и 130).

Със същото В. В. е упълномощил ответницата В. Д. да се „разпорежда с лек автомобил „Ситроен“, модел „***“, с рег. № ТХ *** АТ, като го дарява, заменя или продава на цена и купувач по нейна преценка, да договаря сама със себе си, да получи продажната цена в брой или по банков път, по банкова сметка, посочена от упълномощената“.

Въз основа на това пълномощно на 29.11.2021 г. В. Д., лично и като пълномощник на В. В., е продала на сина си Д. К. лек автомобил „Ситроен“, модел „***“, с рег. № ТХ *** АТ, за сумата от 9 600, 00 лева – договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег. № 3813/29.11.2021 г. на Ирена Пенева - нотариус, вписан в регистъра на НК под № 177 (л. 124). В. Д. е удостоверила с подписа си получаването на сумата от купувача.

Към момента на сделката Д. К. е бил в брак с М. К. (л. 179). На основание чл. 21, ал. 1 от СК с придобиването автомобилът е станал съпружеска имуществена общност на двамата.

4

Няколко месеца по-късно, на 14.04.2022 г., М. К. и Д. К. са продали автомобила на Ц.Й. за сумата от 9 500, 00 лева – договор за покупкопродажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег. № 6699/14.04.2022 г. на Николина Янчева - нотариус, вписан в регистъра на НК под № 784 (л.

170 и 171).

Видно от удостоверение № 2410725/17.05.2022 г. застрахователната стойност на лек автомобил „Ситроен“, модел „***“, с рег. № ТХ *** АТ, възлиза на 16 000, 00 лева (л. 40).

От заключението по съдебно-оценителната експертиза стана ясно, че реалната пазарна цена на процесния автомобил към 29.11.2021 г. е възлизала на 14 338, 00 лева.

Ответникът К. се противопоставя на приемането на заключението с възражения за необоснованост на извода на експерта. Счита, че оценката на автомобила не е съобразена с реалното му състояние към 29.11.2021 г. и с неговите характеристики.

Възражението на ответника е неоснователно. По делото не са изложени твърдения за конкретни недостатъци или други особености на вещта към момента на продажбата, които биха намалили цената на автомобила. Защитата на ответника по този въпрос се свежда единствено до отричане „отличното състояние“ на автомобила и въвеждане на твърдения за наличие на „забележки“, които оправдават платената цена.

Съдът счита, че вещото лице е извело обоснован извод при наличните доказателства. Всички характеристики на автомобила биха могли да бъдат изследвани, но при оглед на автомобила. Ответникът не само, че не пожела такъв да бъде извършен, но и в хода на цялото производство препятстваше узнаването на факта в чие владение е автомобилът. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

При това положение вещото лице правилно е извело заключението си от аналози, сходни с оценявания автомобил по основни характеристики, а не по специфични. По този начин е стигнал до обективен извод, поради което съдът го възприема в цялост.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с главни кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 108 от ЗС и с евентуални искове по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД.