Решение № 450 от 01.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000207 по описа за 2024 година

С решение № 1009 от 09.08.2023г., постановено по т.д.№ 2815/2021г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от „Грома холд“ ЕООД със седалище в с.Бело поле, Община Благоевград против „Апра“ ООД със седалище в гр.София иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за заплащане на сумата от 96 226,84 лв., платена по Договор от 06.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Като неоснователна е отхвърлена и претенцията за заплащане на сумата от 28 900лв., представляваща законна лихва върху главницата, претендирана за периода от 19.12.2018г. до 19.12.2021г.

С решение № 91 от 16.01.2024г. е оставено без уважение искането на „Грома холд“ ЕООД, заявено със въззивната жалба за допълване по реда на чл.250 от ГПК на постановения съдебен акт като съдът се произнесе и по предявеният евентуален иск с правно основание чл.55,ал.1, предл. второ от ЗЗД.

Против тези решения са подадени въззивни жалби от ищеца с искане да бъдат отменени.

В жалбата, подадена против решението, постановено в производството по чл.250 от ГПК се посочва, че СГС неправилно е приел, че е сезиран само с един единствен иск, който е с правно основание чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД. Поддържа, че отправеното към съда искане обоснова две основания за недължимост на сумата. Първото от тях било развалянето на договора, а второто- че не е настъпило условието, което обосновава договореното в 1 договора възнаграждение. Така, ако сумата не бъде възстановена, то ответникът щял да се обогати неоснователно за сметка на ищцовата страна. Изтъква, че в първоинстанционното производство е развита тезата и основанието за дължимост на търсената сума, като било посочено, че не е имало възлагане за извършване на работа, която да предполага месечни възнаграждения и защото не е имало изпълнение. Освен това е било поддържано, че не е имало уговорено възнаграждение за такива дейности, а те са били извършени на риска и отговорността на изпълнителя по договора, който щял да получи възнаграждение само при успех, увенчан от сключен договор по т.II от процесния договор. Цитират се исковата молба, допълнителната искова молба и подадени в хода на процеса писмени становища като се развива тезата, че в тях са въведени фактически твърдения относно липсата на изпълнение на т.нар.“Основни дейности“ по договора, несбъдването на целения резултат по договора, липсата на основание заплатения аванс да бъде задържан от изпълнителя по договора, както и в цели ход на процеса пред първоинстанционния съд било поддържано, че има две конкуриращи се основания за връщане на усвоения аванс, които били въведени при условията на алтернативност и че едно от тях е обстоятелството, че няма уговорка при ненастъпване на условието за плащане този аванс да бъде задържан.

Изложени са и доводи по съществото на спора във връзка с мотивите на основното решение по делото.

Макар да се твърди, че искането е едно, се поддържа, че съдът е длъжен да се произнесе по всеки от изложените фактически състави и поради това постановеното допълнително решение е незаконосъобразно като се иска същото да бъде отменено и делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на втория иск по същество.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който същата се оспорва. Тази страна счита постановеният в производството по чл.250 от ГПК акт за правилен и законосъобразен и моли същият да бъде потвърден. Излагат се доводи, че обективното съединяване на искове може да бъде заявено само с исковата молба, но не и последваща молба по време на разглеждане на делото. В случая в исковата молба бил заявен само един главен иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.трето от ЗЗД, както и акцесорен такъв с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и съдът се произнесъл по тях.

В жалбата,подадена от „Грома холд“ ЕООД против постановеното основно решение се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения, необоснованост и за нарушение на материалния закон.

Сочи се, че съдът не е изпълнил разпоредбата на чл.146,ал.1,т.5 от ГПК и не е посочил за кои правнорелевантни факти не се сочат доказателства, не е разпределил правилно доказателствената тежест и необосновано не е допуснал отсносими към спора доказателства.

Прави се оплакване за неправилно квалифициране на договора между страните като такъв за изработка и оттам – неправилно приложение на норми, уреждащи този договор.

Освен това се поддържа, че събраният доказателствен материал е оценен неправилно и това 2 е повлияло върху крайния извод за основателността на претенцията.

Ответникът е подал отговор и на тази жалба. Със същия се оспорват направените оплаквания и се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на страните, намира за установено следното:

Ищцовото дружество „Грома холд“ ЕООД, което е било с предишно наименование „Агромах“ ЕООД основава иска си на твърдението, че в края на 2016г. е сключило договор с ответника и АПРА Портер Новели Македонка за осъществяване на ПР услуги за промотиране на компанията в Република Македония / сега Северна Македония. бел. моя/ и осъществяване на посредничество при осъществяване на стратегическо партньорство с цел сключване на договори с Македонската държава или македонски дружества по осъществяване на основния предмет на дейност на ищеца- инфраструктурно строителство.

В този договор било уговорено, че „Агромах“ ЕООД определя Апра“ ООД и АПРА Портер Новели Македонка за своя Агенция/ Изпълнител в областта на маркетинга, комуникациите и други подобни услуги. Генералната цел за сключване на договора била клиентът да успее да сключи договор за изпълнение или подизпълнение за изграждане, рехабилитация и поддръжка на пътни и други инфрастрауктурни проекти на територията на Република Македония, чрез съдействието на Агенцията и нейните маркетингови, комуникационни и консултантски услуги. Уговореното възнаграждение било поставено в зависимост от сключването на договор по смисъла на т.II от раздел Определения. Възнаграждението варира в зависимост от стойността на евентуално сключени договори от клиента .

Уговорено било заплащането на авансова сума в размер на 41 000 евро без ДДС като това задължение било изпълнено от ищеца.

Срокът на договора бил уговорен на една година с опция за автоматично удължаване.

Тъй като рамките на едногодишния период „Грома холд“ не успяло да сключи договор по смисъла, уговорен между страните, нито ответната страна изпълнила задълженията си по т.III от процесния договор, то ищцовата страна отправила писмено изявление за разваляне на договора като поискала връщането на авансово преведените суми. Поддържа се, че връщане на същите се дължи на отпаднало основание и поради факта, че не е постигната основната цел на договора и не е настъпило условието, което да обоснове уговореното в договора възнаграждение. Поради това същото подлежало на връщане, за да не се допусне неоснователно обогатяване.

Претендира се и обезщетение за забава като се посочва, че ответникът е поканен да върне процесната сума на 15.11.2017г. и оттогава е в забава. С уточняваща молба от 17.01.2019г. е посочено, че тъй като този времеви момент е отдалечен от датата на подаване на исковата молба на повече от три години, то се претендира такова обезщетение, считано от 19.12.2017г. до датата на завеждане на делото - 19.12.2020г. в размер на 28 900лв., като 3 част от пълния размер на лихвата за изминало време от 29324,80лв. Освен това се иска присъждане на законна лихва и от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите.

Излага доводи, че сключения между страните договор е такъв за комуникационни и маркетингови услуги и дължимата престация по същия от страна на ответното дружество /Агенцията// е да бъдат извършвани консултации и услуги в сферата на връзките с обществеността и маркетинга., като липсвали каквито е да било уговорки за посредничество. Предмет на договора били комуникационни консултации и анализи , а не правни действия от името на възложителя.

Оспорва се твърдението на ищеца, че трайната , генерална и единствена цел на договора е Клиентът да успее да сключи договор за изпълнение или подизпълнение за изграждане, рехабилитация и/или поддръжка на пътни или инфраструктурни обекти на територията на Република Македония / сега Северна Македония/ чрез съдействието на Агенцията и нейните маркетингови, комуникационни и консултантски услуги. Тази трактовка не отговаряла на общата воля на страните, изразена в процесния договор и не можело да бъде възприета като единствена кауза на договор с предмет предоставяне на услуги в областта на маркетинга и комуникациите

Ответната страна изрично възразява против тълкуването на уговорките между страните в Договора за начина и условията на плащане, че плащане са дължи само при успех - ако в рамките на 2017г. Клиентът с помощта на агенцията сключи договор по смисъла на т.II от раздел Определения. Не се оспорва обстоятелството, че такъв договор не е сключен.

Ответната страна излага своето виждане относно смисъла, вложен в клаузите на договора, като се позовава на подписано между страните допълнително споразумение съгласно което клиентът ще дължи възнаграждение в размер на 1% от общия обем на сключените, описа ни в т.II договори. .С оглед на тези уговорки се поддържа, че уговорените възнаграждения са две и са за различни задължения: едното - основното възнаграждение за 125 000 евро, от които 41 000 евро без ДДС аванс и 12 равни месечни вноски, е обусловено от периодичното изпълнение на основните и допълнителни дейности, уговорени в т. III и т . ІV от „Определения" на Договора, а другото - допълнително еднократно възнаграждение, било поставено в зависимост от общия обем на сключените договори по потенциални проекти на територията на Република Македония. Под условие било уговорено само и единствено заплащането на допълнителното възнаграждение, но не и на основното.

Изтъква се, че липсват каквито и да било уговорки, че ако Клиентът на сключи договори за строителство на републикански пътища на територията на Република Македония, то платеното основно възнаграждение, каквото в процесния случай се явявало само авансовото плащане в размер на 41 000евро без ДДС с левова равностойност от 96 226,84лв. не се дължи. Напротив, имало обратна уговорка, че в случай на подписване на такива договори платеното вече възнаграждение ще бъде приспаднато от общото такова.

4

Като аргумент в подкрепа на тезата си, ответникът изтъква и уговореният начин на фактуриране на основното възнаграждение, включващо аванс и равни месечни вноски, а именно – че фактурите са отнасят до месеца / за основните дейности/ и датата, номера на Приложенията и/или броя на издадените и приети оферти/предварителни оценки от Клиента/за Допълнителните дейности/.

Именно поради това за извършената от Агенцията работа били издадени фактури за PR обслужване по Договор за комуникационно обслужване от 06.12.2016 г., общо в размер на 41 072, 43 лева без вкл. ДДС, с равностойност в евро - 21 000 евро без вкл. ДДС. С изключение на фактурата за PR обслужване за м. декември 2016 г., във всички останали издадени от ответната страна по договора фактури за свършената работа по месеци за 2017г. били приспаднати и суми от получения аванс.

Заявява се, че от месец април 2017 г, „Апра“ ООД е спряло да включва във фактурите дължимите месечни суми за ПР обслужване, а били приспадани само суми от получения аванс като това било направено по изрична молба на управителя на „Грома Холд“ ЕООД поради временното недобро финансово състояние на дружеството.