Решение № 2140 от 25.11.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2140/25.11.2019г. 2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На деветнадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 4918 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 19-0819-004810/30.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което са му наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

С жалбата не се оспорва допуснатото нарушение, а се моли за отмяна на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява се от процесуален представител –адв.Д.Д.. По съществото на делото , адв.Д. моли за отмяна на НП, като навежда доводите за незаконосъобразност на издаденото НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и за наличието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът Ц.Ц. е правоспособен водач на МПС от 1985г., като притежава СУМПС за категориите В и АМ.

На

24.07.2019г. около 20,40 часа, той управлявал лек автомобил марка „Форд Куриер“ с рег.№ В 7399 РМ в гр.Варна, като се прибирал към дома си на ул.“Георги Раковски“, гр.Варна. В автомобилът му пътувала и св.С.Ч., с която възз. живеел на семейни начала. Докато се движел по ул.“Георги Раковски“ посока ул.“Пирин“, навлязъл в междублоково пространство с обособен паркинг между блоковете на ул.“Раковски“. Когато се намирал до бл.68, възз. забелязал, че друг лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег. №В 7316 НН, управляван от св.Ц.К. се опитвал да паркира на паркинга. В един момент автомобилът спрял и въззивникът решил да го заобиколни. В момента , в който предприел маневра по заобикалянето му, автомобилът потеглил назад и между двата автомобила настъпило съприкосновение. В резултат на него по задната дясна част на л.а. марка „Пежо 206“ с рег. №В 7316 НН се получили ожулвания, а по автомобила на въззивника настъпили деформации в страничната лява част. След възникване на инцидента възз. , без да спре преминал по-напред по улицата и спрял пред бл.64. Тогава при него отишъл св.К. и изявил претенции, че възз. го е блъснал. Между двамата възникнал конфликт и те не постигнали съгласие относно обстоятелствата на произшествието. Възз. разтоварил автомобила си, след което придружил св.Ч. до входа на блока, в който живеят. После преместил автомобила и го паркирал на паркинга пред блока, след което се прибрал в дома си.

На мястото на произшествието останал св.Ц.К., който подал сигнал н тел.112 и съобщил за инцидента. На подадения сигнал се отзовали служители на Сектор ПП-Варна, сред които и св.Е.. Те се осведомили за възникналото произшествие от св.К., който им показал къде живее възз. Възз. бил установен и бил повикан да слезе пред блока. След установяване на обстоятелствата около възникналия инцидент и след извършен оглед на автомобилите, служителите на реда съставили протокол за ПТП, в който описали констатациите си.

Служителите на реда преценили, че вина за произшествието има св.К., на който съставили АУАН. Относно поведението на възз. след възникналото произшествие, служителите на реда преценили, че същият също не е изпълнил задълженията си по ЗДвП. Поради това св.Е. съставил срещу жалбоподателят АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че няма възражения.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.

Последното било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2019г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Е., който е посетил произшествието, констатирал щетите по автомобилите и обстоятелствата при които те са причинени, както и последващото поведение на двамата участници в инцидента.

Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетеля Ц.К.. Макар същият да е участвал в ПТП, при което органите на реда са констатирали негово виновно поведение, няма причина съдът да се съмнява в показанията му по конкретното дело , по което страна е възз.. Нещо повече, неговите показания напълно кореспондират с тези на св.Е. , абсолютно незаинтересован от изхода на делото .

Те кореспондират и с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и показанията на св.С.Ч., макар по делото да бе установено, че същата е фактическа съжителка на възз., поради което се подразбира съмнението в безпристрастността на нейните показания. Въпреки горното нейните показания по отношение на основните факти от предмета на доказване- че е настъпил инцидент между двата автомобила, че е имало спор между възз. и св.К., който според показанията й се държал грубо, че възз. е напуснал произшествието, като се прибрал в дома си, кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни доказателства, както и с писмените такива.

Овен горното съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП относно неговата обоснованост и законосъобразност, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от