Присъда № 13 от 06.12.2022, Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 13 от 06.12.2022 г., постановена по НОХД № 35/2022 г. по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу Д. М. Д. за това, че на 20.11.2020 г. в землището на гр. Първомай, обл. Пловдив, на път III клас № 667 от републиканската пътна мрежа е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф. Г.“ с регистрационен номер *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,70 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“ с фабричен № ARSM-0097, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б НК – със Споразумение от 29.04.2009 г. по НОХД № 150/2009 г. на Районен съд – Чирпан, влязло в сила на 29.04.2009 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият Д. М. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Моли да бъде постановен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ около средата на предвиденото. Направено е и искане на основание чл. 68, ал. 1 НК да бъде отменено условното осъждане и да бъде постановено изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено по НОХД № 240/2018 г. по описа на РС Асеновград. Счита, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС наказанията „лишаване от свобода“ трябва да се изтърпят при първоначален „строг“ режим.

Защитникът на подсъдимия – адв. Б. Т., намира, че от събраните по делото доказателства не се установявало, че подсъдимият е извършил престъплението, за което бил привлечен в качеството на обвиняем. Поддържа, че било налице съмнение дали концентрацията на алкохол в кръвта не била повлияна от лекарствата, които подсъдимият бил приемал. Също така навежда доводи за неизправност на техническото средство „Дрегер Алкотест 7410“, тъй като при такъв промил алкохол липсвали доказателства за необичайно движение на автомобила.

Подсъдимият Д. М. Д. се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. М. Д. е роден на ******* г. в гр. Първомай, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, неработещ, с адрес:

*******, общ. Първомай, ЕГН: **********.

Видно от справката за съимост и бюлетините за съдимост подсъдимият е осъждан, както следва:

1. Със Споразумение от 29.04.2009 г., постановено по НОХД № 150/2009 г. по описа на РС Чирпан, в сила от 29.04.2009 г., за извършено на 12.04.2009 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“ за срок от осем месеца. Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 12.01.2010 г.;

1

2. Със Споразумение от 16.04.2010 г., постановено по НОХД № 116/2010 г. по описа на РС Чирпан, в сила от 16.04.2010 г., за извършено на 30.03.2010 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, както и „глоба“ в размер на 200 лв.;

3. Със Споразумение от 10.12.2013 г., постановено по НОХД № 476/2013 г. по описа на РС Чирпан, в сила от 10.12.2013 г., за извършено на 24.11.2013 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което са му наложени наказания „пробация“ за срок от три години и „глоба“ в размер на 300 лв.;

4. Със Споразумение от 18.05.2015 г., постановено по НОХД № 139/2015 г. по описа на РС Чирпан, в сила от 18.05.2015 г., за извършено на 09.06.2011 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година и шест месеца;

5. С Определение от 11.06.2015 г., постановено по ЧНД № 156/2015 г. по описа на РС Чирпан, в сила от 26.06.2015 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията по НОХД № 476/2013 г. и НОХД № 139/2015 г. на РС Чирпан, като е определено едно общо най-тежко наказание „пробация“ за срок от три години, към което на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 300 лв. Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 13.01.2017 г.;

6. Със Споразумение от 11.04.2018 г., постановено по НОХД № 240/2018 г. по описа на РС Асеновград, в сила от 11.04.2018 г., за извършено на 30.03.2018 г. престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е отложено за срок от пет години, както и „глоба“ в размер на 1500 лв.

От приложената справка за нарушител/водач, издадена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, се изяснява, че подсъдимият никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС, като последният е наказван многократно по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП.

По повод здравословното си неразположение, проявяващо се в затруднено носно дишане, периодично главоболие, слузно-гнойни секрети към носоглътката и кашлица, на 17.11.2020 г. подсъдимият посетил д-р Л. М. – специалист УНГ, която след проведен първичен консултативен амбулаторен преглед, документиран от нея в Амбулаторен лист № 2682/17.11.2020 г., диагностицирала симптомите му като „Хроничен пансинуит, Девиация на носната преграда” и с рецепта от 17.11.2020 г. му предписала медикаментозно лечение с клиндамицин, олинт, тусавит, нурофен стопколд, ериус и синупрет форте.

На 20.11.2020 г. подсъдимият Д. приел предписаните му лекарства и след като бил консумирал алкохол, придружен от двама свои познати, потеглил с управлявания от него лек автомобил марка и модел „Ф. Г.“ с рег. № *******, собственост на И. С. П., от с. Градина, общ. Първомай в посока гр. Първомай по път III клас № 667 от републиканската пътна мрежа. Около 12:20 часа, на 7-ми километър от посочения път, в землището на гр. Първомай, от южната страна на моста на р. Марица, бил произволно спрян от свидетеля Г. Ж. Г. – служител в Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) – Пловдив, който в екип с колегата си – свидетеля М. П. П., осъществявал служебни функции по автопатрулиране и охрана на обществения ред на територията на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив. По време на проверката свидетелят Г. усетил, че подсъдимият мирише силно на алкохол, а движенията му били 2 забавени. След това свидетелят Г. повикал намиращия се на около 2 метра разстояние свидетел П. да му окаже съдействие. Пред проверяващите подсъдимият съобщил, че вечерта бил консумирал алкохол. Поради това свидетелите Г. и П. уведомили оперативния дежурен при РУ – Първомай, който изпратил свидетеля Г. Д. Г. – „мл. автоконтрольор“ при РУ – Първомай, да тества подсъдимия с техническо средство – дрегер. След пристигането си свидетелят Г. изпробвал подсъдимия Д. за употреба на алкохол с „Дрегер Алкотест 7410“ с фабричен № ARSM-0097, който отчел концентрация на алкохол 2,70 на хиляда. Показанията на уреда били предявени на служителите на ЗЖУ – свидетелите Г. и П., както и на подсъдимия Д.. Пред свидетеля Г. подсъдимият заявил, че е изпил шест-седем бири. Издаден бил талон за изследване № 0034823/20.11.2020 г., в който била отразена горепосочената концентрация, както и било указано на подсъдимия, че може да се яви до 45 минути във Филиала за спешна медицинска помощ (ФСМП) – Първомай за кръвно изследване. Екземпляр от талона бил връчен на водача в 13:05 ч. на 20.11.2020 г. Подсъдимият удостоверил в него, че приема показанията на уреда и отказал кръвен тест. Свидетелят Г. го съпроводил до посоченото здравно заведение, където пред негов представител Д. Д. подсъдимият повторно заявил нежелание да даде кръвна проба. След това подсъдимият Д. бил отведен в РУ – Първомай, където свидетелят Г. съставил срещу него Актове № № 345907/20.11.2020 г. и 345908/20.11.2020 г. за установяване на административно нарушение съответно на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на чл. 150 ЗДвП за шофиране съответно със съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и без правоспособност. Със Заповед за задържане на лице от 20.11.2020 г., издадена от младши инспектор Д. Х. при РУ – Първомай, и Постановление на РП Пловдив, ТО Първомай подсъдимият бил задържан от 13:00 ч. до 17:00 ч. на 20.11.2020 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и по реда на чл. 64, ал. 2 НПК от 17:30 ч. на 20.11.2020 г. до 17:00 ч. на 23.11.2020 г.

От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза се изяснява, че предписаните с амбулаторен лист № 2682/17.11.2020 г., № 222/01.02.2021 г. и № 449/01.03.2021 г. лекарствени средства не влияят върху концентрацията на алкохол в кръвта. Единствено сироп тусавит съдържал етилов алкохол, еквивалентен на 20 мл. бира в една доза за възрастни, което на практика нямало значение за концентрацията в кръвта.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на свидетелите Г. Д. Г., М. П. П. и Г. Ж. Г., обясненията на подсъдимия (частично), писмените доказателства: АУАН № 345907 от 20.11.2020 г., АУАН № 345908 от 20.11.2020 г., Талон за изследване № 0034823 от 20.11.2020 г., Справка в централна база – КАТ за МПС с рег. № *******, разпечатка от „Дрегер Алкотест 7410“ с фабричен № ARSM-0097, справка за проверка на анализатори на алкохол в кръвта, справка за нарушител/водач, справка за съД.ст, ведно с бюлетини за съД.ст, справка за изтърпени наказания „пробация“, заповед за задържане на лице от 20.11.2020 г., амбулаторен лист № 2682 от 17.11.2020 г., рецепта от 17.11.2020 г., амбулаторен лист № 222/01.02.2021 г., амбулаторен лист № 449/01.03.2021 г.; заключението на съдебномедицинската експертиза.

Тук е мястото да се отбележи, че доколкото И. С. П., живуща на семейни начала с подсъдимия, пред настоящия съдебен състав се е възползвала от правото си по чл.

119 НПК да откаже да свидетелства, тя е загубила качеството си на свидетел, поради което депозираните от нея показания на ДП и пред друг състав на съда не могат да 3 бъдат приобщавани към доказателствената съвкупност и да служат за установяване на фактическата обстановка (така Решение № 379 от 11.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 1209/2015 г., III н. о., НК, Решение № 186 от 29.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 651/2018 г., I н. о., НК).

В разгледания случай съдът изгради фактическите си изводи въз основа на показанията на незаинтересованите свидетели Г. Г., М. П. и Г. Г., тъй като са логични и безпротиворечиви и съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Посочените свидетели добросъвестно са изложили всичко, което им е станало известно при изпълнение на служебните им задължения, пресъздават това, което са възприели непосредствено, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с установените от тях действия на подсъдимия. Фактът, че подсъдимият е управлявал МПС се установява от показанията на свидетелите Г. и П., а отчетената от дрегера концентрация на алкохол 2,70 на хиляда – както от показанията на свидетеля Г., който е възприел непосредствено показанията му, така и от представената по делото разпечатка от техническо устройство „Дрегер Алкотест 7410“ с фабричен № ARSM0097. В разпечатката е посочено, че тестът е извършен на 20.11.2020 г. в 12:55 ч., а дрегерът е отчел 2,70 на хиляда. В тази насока съдът намира за несъстоятелни възраженията на защитата, че техническото средство – дрегер, било неизправно, както и че могло да реагира на други вещества, освен алкохол. Видно от представената на ДП справка „Дрегер Алкотест 7410“ с фабричен № ARSM-0097 е бил проверен на 21.10.2020 г. в специализирана лаборатория, като тази проверка е със срок на валидност 6 месеца. Предвид горното и доколкото дрегерът е законоустановено техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, съдът намира, че последният вярно е отразил тази на подсъдимия. Аргумент в тази насока е и че същата концентрация от 2,70 на хиляда е посочена и в съставените от полицейския служител Г. АУАН и талон за медицинско изследване, преписи от които са връчени на подсъдимия. Последният се е подписал, че е запознат със съдържанието на АУАН, като не е направил възражения, а върху талона за медицинско изследване е отбелязал, че приема показанията. Поради това е напълно нелогично, ако подсъдимият е бил употребил минимално количество алкохол, както твърди, или е подозирал, че концентрацията на алкохол се дължи на употребата на лекарства да не направи възражения при запознаване с показанията на дрегера. Неясно защо в тази ситуация е отказал да даде кръвна проба, ако не е бил съгласен с резултата от тестването. Без значение в тази хипотеза е, че липсват доказателства за необичайно движение на автомобила, тъй като това само по себе си не би могло да опровергае обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС след консумация на алкохол. Следва да се отбележи и че фактът, че подсъдимият е употребил алкохол се потвърждава и от заявеното от самия него пред полицейските служители, пред които е признал това обстоятелство. Ето защо, съдът не дава вяра на обясненията му в частта, в която е заявил, че консумирал минимално количество алкохол, а именно: две бири вечерта преди проверката.