Решение № 170 от 19.11.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Харманли, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20255630100682 по описа за 2025 година

Предявени са искове за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 79 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 20.ІІ.2020г. ответницата Ж. Б., сключила Договор за потребителски кредит № 399507 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който получила сумата от 300лв., срещу което се съгласила да върне 4бр. вноски от по 119лв. в срок до 20.VI.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.50 %.

Сочи се, че съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. От приложените към исковата молба Общи условия и Договор за паричен заем № 399507 на 20.ІІ.2020г. по безспорен начин се установявал сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Посочено е, че разпоредбата на чл.10 ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В конкретния случай Договора за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Това обосновавало извода, че процесният договор е 1 действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че съгласно чл. 31 ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл.33 ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Сочи се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и да не се приеме, че договора не е сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и съшият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се , че ответника Ж. Х. Б. не била изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

В исковата молба се сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 13.1.2022г., „Сити Кеш“ ООД(цедент) прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането срещу длъжника Б. било индидуализирано в извадка от Приложение № 1 към договор за цесия.

Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Сочи се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице. което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и иезаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвиждал уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. В случай, че не се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, като се сочи съдебна практика в тази насока.

В исковата молба се твърди че ответницата Б. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към моментна на подаване на исковата молба, задължението все още не било погасено.

В исковата молба се твърди, че поради непогасяване на дължимите суми, ищцовото дружество предявило Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - пред Районен съд Харманли, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 290/ 2025г. по описа на съда. Издадената Заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и с Разпореждане № 1146 от 28.V.2025г. по ч.гр.д. № 2

290/2025 г. по описа на Районен съд Харманли, на ищцовото дружество било указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на ответника.

Изложеното в исковата молба обосновало правния интерес у ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция .

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, по отношение на ответника Ж. Х. Б. ЕГН **********, че същата дължи на „АПС Бета България“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404 бул. „Б* №*, представлявано от юрк. Борис Тихолов сумата в общ размер от 441.34 лв., формирана както следва:

300.00лв. - главница по Договор за потребителски кредит;

30.26лв.- договорна лихва върху главница по Договор за потребителски кредит от 20.ІІ.2020г. до 20.VІ.2020г.

111.08лв. - законна лихва за забава върху главница по Договор за потребителски кредит от 20.VI.2020г. до 28.ІІ.2025г.

Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на разноски, както в заповедното, така по настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Ж. Х. Б., не е депозирала отговор на исковата молба. Не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцовото дружество - редовно призовано, не се представлява. В Писмен отговор - становище вх. 23.ІХ.2025г. , пълномощника на ищеца излага становище за уважаване на предявените искове. С оглед поведението на ответника прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В съдебно заседание ответницата Ж. Б., редовно призована - не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено решение намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен, да се уважи.

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 75.00лв.(25.00лв. внесена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение), предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод за тяхната направа. По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 50.00лв. внесена държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 150.00лв. съдът

Водим от гореизложеното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж. Х. Б. ЕГН ********** от с.Бисер общ.Харманли, че вземането на „АПС Бета България “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н „Триадица“ бул. “Б* №* , представлявано от управителите П*В* и Х*М*, за сума в общ размер на 441.34лв., както следва: 300.00лв. главница по Договор за потребителски кредит; 30.26лв.- договорна лихва върху главница по Договор за потребителски кредит от 20.ІІ.2020г. до 20.VІ.2020г., 111.08лв. - законна лихва за забава върху главница по Договор за потребителски кредит от 20.VI.2020г. до 28.ІІ.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда ( 11.ІІІ.2025г.), до окончателното изплащане на сумата, които суми са включени в издадената Заповед рег.№ 201/21.ІІІ.2025г. по ч. гр. д. № 290 по описа на Районен съд Харманли за 2025г. - СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА Ж. Х. Б. ЕГН ********** от с.Бисер общ. Харманли, да заплати на „АПС Бета България “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н „Триадица“ бул. “Б* №* , представлявано от управителите П*В* и Х*М*, сумата от 75.00лв.( 25.00лв. внесена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско адвокатско възнаграждение) направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 290 по описа на Районен съд Харманли за 2025г., която сума е включена в издадената от съда Заповед № 201/ 21.ІІІ.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА Ж. Х. Б. ЕГН ********** от с.Бисер общ. Харманли, да заплати на „АПС Бета България “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н „Триадица“ бул. “Б* №* , представлявано от управителите П*В* и Х*М*, деловодни разноски за исковото производство в размер на 150.00лв. (50.00лв. внесена държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение).