Акт от 24.02.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 24.02.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на 19 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 30 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.А.М. против решение № 866/04.12.2019 г., постановено по АНД № 1745/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-000174/ 05.02.2019г. на началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-Русе. С наказателното постановление, на основание чл.174 ал.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл. 5 ал.3 пр.2 ЗДВп е наложено кумулативно наказание „ глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право за правоуправление на МПС за срк от 12 месеца”. Поддържа, че неправилно районният съд е приел факта на извършеното нарушение и също, че в извънсъдебната фаза на производството не са допуснати съществени нарушения, касателно достоверността на извършеното изследване на концентарцията на алкохол в кръвта . По посочените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба –

ПП при ОДМВР-Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на РРС.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обосновано от фактическа страна въззивната инстанция е приела, че касаторът, като правоспособен водач на МПС, категории „В” и ”АМ” на 21.01.2019 г. , около 21,45 ч. е управлявал л.а.”Форд Фокус” с ДК № Р 9904 ВР по бул.”Липник” и е бил спрян за проверка от полицейски служители за проверка за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер“ 7510, което отчело наличие на етилов алкохол със стойност 1,01 промила. На касаторът бил издаден талон за медицинско изследване , но той саморъчно написал, че приема показанията на техническото средство и не се явил за даване кръв за изследване в болнично заведение. Посочено е, че е анализирана техническата изправност на измерващото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № AR BB № 0099, с което по отношение на касатора е измерена алкохолната концентрация в издишвания въздух, като от писмените доказателства е направен извода,че техническото средство е изправно и е преминало периодична проверка на 01.11.2018 г. от оторизирано лице и доколкото срокът и на валидност е 6 м., и очевидно се налага изводът, че към датата на нарушението техническото средство е било изправно.

Противно на поддържаното от касатора, ирелевантен е въпросът дали проверителят е вписан в Търговския регистър или не; от приложения протокол е видно ,че проверката е извършена от оторизирана лаборатория, вкл . е посочен номерът на проверителя.

Неоснователни са възраженията на касатора, според които възприетата от административнонаказващия орган и от районния съд е неправилна, тъй като не било установено, че той е нарушил изискванията относно изискването на чл. 5 ал.3 пр.1 ЗДвП. В тази връзка раонният съд е изградил приетата от него фактология при спазване изискванията н чл.13 и сл НПК.

Касационната инстанция споделя изцяло изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви относно спазването на процесуалните изисквания и материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора , които, както беше посочено, се споделят от касационната инстанция и към които тя препраща съгласно чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 866/04.12.2019 г., постановено по АНД № 1745 по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: