Решение № 9843 от 23.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9843 гр. С., 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110118623 по описа за 2025 година

Предявени са искове от К. Б. В. срещу „С. К. К. Г.“ АД с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД за признаване на недействителността на Договор за потребителски микрокредит от 24.03.2022 г.

Ищцата твърди, че на дата 24.03.2022 г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 1250,00 лева за срок от 12 месеца. Заявява, че от процесния договор е видно, че се е задължила да върне заема съгласно § 3 на 12 месечни вноски с посочен падеж– 24-то число на всеки месец и при размер на месечната вноска от 128,82 лева. Изтъква, че в § 1 от договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %.

ГПР в размер на 49,89 % , при дължима договорна лихва за срока на кредита от 295,84 лева. или общо дължима сума за връщане в размер на 1545,84 лева.

Заявява, че в § 6 от договора е уговорено, че в тридневен срок от сключване на процесния договор, потребителят се задължава да осигури на кредитора поръчителство на едно или две физически лица или банкова гаранция, като в противен случай, ако не осигури уговореното в § 6, то същият следва да заплати неустойка в размер на 764,52 лева, която е разсрочена заедно с погасителните вноски на 12 равни части по 63,71 лева. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с 1 добрите нрави и със специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК .

Заявява, че клаузата за договорна възнаградителна лихва, определена на 41,16 % като фиксиран ГЛП, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че неустойката по своето същество представлява скрито възнаграждение за кредитора. Счита, че договора за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа, че уговорената неустойка в размер на 764,52 лева, представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че уговорената неустойка, не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което според ищцата води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че в настоящия случай не е посочен действителният размер на ГПР, както и кои компоненти са взети предвид при определянето му. Намира процесния договор за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С. К. К. Г.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва изцяло твърденията за обявяване нищожността на процесния договор. Заявява, че още преди подписване на договора за заем ищцата е била наясно с всички условия по договора, като сама е избрала параметрите и условията на кредита. Счита, че възможността за отказ от договора гарантира в най – голяма степен правата на ищцата, в случай, че тя прецени, че е встъпила в кредитно правоотношение при неизгодни за нея условия. Оспорва като несъстоятелни твърденията, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорва като неоснователни и доводите за нищожност на договора във връзка с уговорената неустойка и ГПР. Счита, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Заявява, че неустойката е индивидуално уговорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема.

Поддържа, че към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Оспорва като неоснователни твърденията за заблуждаваща търговска практика. Счита, че процесната клауза за неустойка напълно отговаря на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори.

Твърди, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, тъй като договора за кредит отговаря на нормативно установените изисквания за необходимо съдържание. Оспорва направеното искане в исковата молба за 2 присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Задв.

„С. К. К. Г.“ АД

„С. К. К. Г.“ АД предявява насрещен иск, с който претендира осъждането на К. Б. В. за сумата от 250,00 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по договор за паричен заем от 24.03.2022 г. Претендира и разноски. Твърди, че на дата 24.03.2022 г. страните по делото са сключили Договор за потребителски микрокредит, като по силата на същия договор ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1250 лева. Изтъква, че съгласно § 3 от Договора, ищцата се задължила да върне получената в заем главница от 1250 лева на 12 равни вноски, заедно с фиксираната договорена лихва от 41,16 % на година или общо сумата от 1545,84 лева. Поддържа, че за погасяване на задълженията си по процесния Договор за кредит, ответникът по насрещния иск е заплатил на ищеца сума в размер на 1000 лева на 1 вноска, а именно на дата 22.08.2023 г. в размер на 1000 лева. Счита, че ищцата дължи пълния размер на остатъка от главницата в размер на 250,00 лева. Претендира и разноски.

Ответницата по насрещния иск К. Б. В. не представя отговор по него.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски микрокредит от разстояние от 24.03.2022 „С. К. К. Г.“АД е предоставил на К. Б. В. кредит в размер от 1250 лева за срок от 12 месеца, при 41.16% -фиксирана годишна лихва, 0.1128% лихва на ден и ГПР-49.89%, като общата сума за погасяване е в размер на 1545.84 лева.

По делото са представени СЕФ и Общи условия на „С. К. К. Г.“АД за предоставяне на потребителски микрокредити от разстояние.

Видно от разписка за извършено плащане №2000000295800274 от 24.03.2022 „С. К. К. Г.“АД е наредила в полза на К. Б. В. сумата от 1250 лева по договор за кредит.

Видно от разписка за извършено плащане №2000000427943582 от 22.08.2024 К. В. е наредила в полза на „С. К. К. Г.“АД сумата от 1000 левачастична вноска по договора за кредит.

Съгласно заключението на ССЕ ГПР е в размер от 49.89% като при 3 изчисляването му са включени дължимите суми за главница в размер на 1250 лева, договорна лихва от 295.84 лева и срока на договора -12 месечни вноски Сумата от 764.52 лева-обезщетителна неустойка не е включена при договорения ГПР.Аки при изчисляването на ГПР се включи обезщетителната неустойка в размер от 764.52 лева, ГПР ще възлиза в размер от 779.15 %.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски микрокредит от разстояние от 24.03.2022 „С. К. К. Г.“АД е предоставил на К. Б. В. кредит в размер от 1250 лева за срок от 12 месеца, при 41.16% -фиксирана годишна лихва, 0.1128% лихва на ден и ГПР-49.89%, като общата сума за погасяване е в размер на 1545.84 лева.

Съгласно §6 от договора в тридневен срок от сключване на договора за потребителски кредит от разстояние, потребителят са задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения на договора за потребителски микрокредит от разстояние-поръчителство или банкова гаранция.

Съгласно §7 от договора в случай, че потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по §6 от договора и не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск и затова страните се съгласяват, че потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 764.52 лева , платима на 12 равни части в размер на 63.71 лева, на падежите на съответната погасителна вноска.

Съдът намира, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката..Неустойката е в размер от 764.52 лева, което е повече от ½ от размера на заема-1250 лева.С оглед на което съдът приема, че неустойката представлява скрита печалба за ответника и води до неоснователното му обогатяване.Неустойка в размер ½ от размера на заема нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и води до нееквивалентност на престациите.Поради това клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на ГПР

4

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е сключен на 24.03.2022 с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.03.2022 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%. В случая по договора ГПР е 49.89% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50 %..

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена неустойката за неосигурено обезпечение.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Съгласно заключението на ССЕ ГПР е в размер от 49.89% като при изчисляването му са включени дължимите суми за главница в размер на 1250 лева, договорна лихва от 295.84 лева и срока на договора -12 месечни вноски Сумата от 764.52 лева-обезщетителна неустойка не е включена при договорения ГПР.Аки при изчисляването на ГПР се включи обезщетителната неустойка в размер от 764.52 лева, ГПР ще възлиза в размер от 779.15 %.

Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. Отделно от това ако неустойката бъде 5 включена в ГПР, това би довело до многократно надвишаване на ограниченичението на чл.19 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 24.03.2022 е недействителен поради противоречие със закона.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По насрещния иск

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на което ищцата /ответница по насрещния иск/ дължи по недействителния договор за заем само чистата стойност на кредита, а именно: сумата от 1250 лева.

Видно от разписка за извършено плащане №2000000427943582 от 22.08.2024 К. В. е наредила в полза на „С. К. К. Г.“АД сумата от 1000 левачастична вноска по договора за кредит.

С оглед на което е останала дължима сумата от 250 лева –остатък от главницата по договора за кредит.Ответницата не ангажира доказателства сумата от 250 лева да е заплатена от нея.

Предвид изложеното предявеният насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата по първоначалния иск. Ищцата е реализирала разноски в размер от 189.17 евро, от които 25.56 евро- държавна такса и 163.61 евро – депозит за ССЕ.