Решение № 15 от 08.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120201453 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на В. В. В., ЕГН ********** чрез адв. Д.

А. против наказателно постановление № 25-0769-000199 от 05.03.2025г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 104А ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на В. е наложена глоба в размер на 50 лева.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и нарушението не е доказано, фактическата обстановка не отговаряла на действителната.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който поддържа жалбата, ангажира доказателства, претендира разноски.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.

Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, представя писмено становище, претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 23.01.2025г. свидетелите Д. К. и В. С. изпълнявали служебни задължения като със служебен автомобил били на светофар на бул. „***” до УМБАЛ Бургас и изчаквали на червен сигнал, когато забелязали водач на МПС в посока от бул. „***“ към ул. „***“, който също изчаквал на светофара с лек автомобил *** с рег. № *** без да е с поставен обезопасителен колан. При светване на зелен сигнал на светофара свидетелите със служебния автомобил веднага потеглили и се изравнили с посоченото МПС ***. И двамата свидетели К. и С., при изравняване на двата автомобила, забелязали, че водачът на *** използва телефон, който държал в ръцете си. Бил подаден звуков и светлинен сигнал и водачът отбил автомобила в оширение в близост до УМБАЛ Бургас. Бил му съставен АУАН 1 за това, че управлява МПС като използва мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете му. Жалбоподателят отказал да получи АУАН и той му бил връчен при отказ, което е удостоверено с подписа на един свидетел. В АУАН обаче В. вписал възражение, че не е извършил нарушението автомобилът имал Bluetooth устройство и не бил използвал телефон по време на шофирането. Нарушението е квалифицирано по чл. 104а ЗДвП.

Съдът се доверява на показанията на свидетелите К. и С. като същите са последователни, логични и взаимно се допълват и се установява горната фактическа обстановка. Двамата свидетели ясно са възприели, че водачът използва мобилен телефон без наличие на устройство освобождаващо от участие ръцете му. Никой свидетел не твърди жалбоподателят да е използвал трафични данни или да е говорил по телефона, поради което и ангажираните доказателства в тази насока за ирелевантни. Известно е, че мобилният телефон има множество начини да се използва като само някои от възможностите са да се провеждат разговори и да се използват трафични данни. В мобилните телефони се съхраняват снимки, има телефонни указатели, калкулатор и пр. Не се споделя възражението, че не било ясно мястото на нарушението. Посочена е посоката на движение на автомобила, както и конкретното място на нарушение, ясно е посочено и от двамата свидетели изчакването на светофара и обстоятелствата, при които е било възприето нарушение като единственото разминаване е дали служебният автомобил е бил точно зад МПС *** или по диагонал, което разминаване е логично с оглед множеството проверки, които осъществяват ежедневно свидетелите, а и на личните им възприятия като и в двата случая са еднопосочни показанията на свидетелите, че са били след автомобила ***, но след светване на зелен сигнал на светофара са се изравнили с него и са възприели използването на мобилно устройство без наличие на устройство освобождаващо ръцете на водача.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените по закон правомощия по силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Съдебния състав е на мнение, че от събраните по делото гласни доказателства се установява извършеното нарушение и използването на мобилен телефон от водача без да ползва устройство освобождаващо от участие на ръцете му.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на изискванията на ЗАНН, респективно съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Описанието на нарушението е ясно и включва всички негови елементи.

Съгласно чл. 104а ЗДвП към датата на извършване на нарушението „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.” Разпоредбата на чл. 104а ЗДвП е променена с ДВ бр. 64 от 2025 г. в сила от 7.09.2025 г. като предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство.

На водача на моторно превозно средство е забранено да използва не само мобилно устройство за комуникация, но и друго мобилно устройство по време на управление на 2 превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство. В случая дори МПС да е оборудвано със системите за комуникация и управление, свидетелите ясно са възприели използването на телефон по време на управление на МПС. Нарушението е безспорно доказано от събраните по делото гласни доказателства. Еднопосочни са показанията на свидетелите, че водачът е използвал мобилното устройство, тъй като е било в ръката му, независимо дали МПС е било оборудвано или не с система за комуникация и управление и дали е имало безжична връзка, то тя очевидно в момента на възприемане на водача от свидетелите не е била използвана. В чл. 104А от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС по време на управление да използват мобилен телефон.

Както се установи от фактическа страна жалбоподателят е управлявал МПС и е използвал мобилен телефон, без участие на устройство освобождаващо ръцете.

Следователно той е осъществил състава на нарушението, наказуемо по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Санкцията за това нарушение е фиксирана като следва да се приложи редакцията й към датата на извършване на нарушението, тъй като е по-благоприятна за нарушителя – размерът на глобата е по-нисък, а именно определеният от наказващият орган – глоба в размер на 50 лв.

Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора право на разноски има само АНО, който претендира такива за юрисконсулт. На наказващия орган се определят разноски на основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 80 лева.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0769-000199 от 05.03.2025г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на В.

В. В., ЕГН ********** за нарушение на чл. 104А ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3