Определение № 13665 от 24.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5260/2026
- Вид
- Определение № 13665
- Подписан
- 24.06.2026
- Състав
- Райна Стефанова, Даяна Калинова Топалова, Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл.126 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.24, т.2 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13665 гр. София, 24.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Милена Богданова
Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505260 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 33772 от 13.08.2025 г., постановено по гр. д. № 8105/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 169-ти състав, с което производството по делото е прекратено и е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ.
Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че не са налице предпоставките на чл.126 ГПК, тъй като няма идентичност друго дело.
Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото пред районния съд, по което е постановен обжалваният акт, е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд за заплащане на обезщетение в размер 20 000 лв. за неимуществени вреди в периода 16.04.2020 г. – 29.01.2025 г. от бавно правосъдие по дело № 1018/2019 г. по описа на ВКС. В исковата молба се твърди, че делото е решено едва на 29.01.2025 г. въпреки липсата на фактическа сложност, поради което забавянето е по вина на ответника, довело до лишаване от правосъдие и ефективни правни средства за защита, в резултат на което са претърпени, сочените неимуществени вреди.
С обжалваното определение исковата молба е върната и е оставена без уважение молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ, поради това, че с предявения иск не се преследва легитимен интерес и е налице злоупотреба с право, поради въведени изначално необосновани фактически и правни аргументи от лице, излежаващо наказание „лишаване от свобода“, което отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на постановената присъда, завеждайки множество производства, в които държи да участва лично, което на практика има за последица неизпълнение на определения режим за изтърпяване на наложеното наказание.
Определението е законосъобразно.
1
Предявеният иск е с правно основание чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от бавно правосъдие по приключило с влязъл в сила акт производство, който факт е посочен в исковата молба, а е и служебно известен на съда.
Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск п о чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Следователно процесуална предпоставка за предявяване на иска е провеждането на посочената административна процедура. Исковата молба е предявена няколко дни след влизане в сила на съдебния акт, с който производството е приключило, поради което макар и първоинстанционният съд да не е указал на ищеца да посочи и представи доказателства за проведено административно производство, такива указания с оглед краткия срок са безпредметни.
Предвид изложеното предявеният иск е процесуално недпустим, поради липсата на изикскуема от закона положителна процесуална предпоставка, поради което макар и при различни мотиви крайните изводи съвпадат и първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид недопустимост на предявения иск, в приложение на чл.24, т.2 от ЗПрП, е неоснователно и искането за предоставяне на правна помощ, поради което жалбата и в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 33772 от 13.08.2025 г., постановено по гр. д. № 8105/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 169-ти състав, с което производството по делото е прекратено и е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в 1-седмичен срок от връчване на преписа.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2