Решение № 26 от 23.02.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Габрово, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Славена Койчева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20214200500443 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото И.В.Г. срещу Решение №286/07.10.2021г. по гр.д.№833/2021г. на РС Габрово.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят бил подал до съда молба делото да бъде отложено, поради невъзможност да присъства на заседанието, но това не било сторено.

Твърди, че имота, който е закупил е с адрес ул.*** и през този вход ЧСИ го е въвел във владение. Достъпът до къщата му от към *** бил вписан и в документа му за собственост и в Агенцията по вписванията. Този достъп не бил оспорван ("обжалван") в последните 20г.

От *** преминавали ВиК и електро инсталациите до имота му. Този достъп бил за Полиция, пожарна, медицински екипи, инкасатори. Имота на ищцата бил без строителни книжа.

Достъпът до имота му бил през тунел, който бил неправомерно затворен и изглеждал като част от къщата. Изхода към ул.Г. представлявал недостъпна 5метрова скала, като за да ползва този изход жалбоподателят трябвало да ползва чужд имот. Претендира да му бъдат заплатени разноските за въвод от ЧСИ. Оспорва, че следва да понесе разноските по делото.

Моли съда да признае, че има достъп до къщата си от към ул.***, ищцата да му заплати всички разноски по делото, както и сумата от 400лв.- разноски за въвод във владение на жалбоподателя от ЧСИ, както и сумата от 4000лв.- пропуснати ползи, поради невъзможност да отдаде и ползва имота си.

В писмените си бележки жалбоподателят е направил възражения и е представил писмени доказателства, които съдът не следва да обсъжда като несвоевременно наведени.

Ответницата по жалбата и ищца по делото оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение, със всички законови последици.Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Жалбоподателят е ответник по делото и не е предявил своевременно насрещен иск за 1 заплащане на исканите от него обезщетения за разноските за въвод от ЧСИ и пропуснати ползи, като заявява тези си претенции едва във въззивната жалба, поради което същите са несвоевременно и непо надлежния ред заявени и съдът не следва да ги обсъжда.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното Решение №286/07.10.2021г. по гр.д.№833/2021г. на РС Габрово е отхвърлен предявения от В. Д. В. иск по чл.124 ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ответникът И.В.Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата ул."О." (понастоящем "Н."), през поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово, с адрес гр.Габрово, ул."Н." ***, с площ от 382кв.м, като неоснователен и недоказан и е признато за установено, на осн. чл.124 ал.1 от ГПК, по отношение на В. Д. В., че ответникът И.В.Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата ул."О." (понастоящем ул."Н."), през жилищна сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, разположена в поземлен имот с идентификатор по КК ***, с адрес гр.Габрово, ул."Н." ***. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 250,70лв.разноски по делото и е осъден да заплати по сметка на РС Габрово държавна такса в размер на 115,57лв., а ищцата е осъдена да заплати по сметка на РС Габрово държавна такса в размер на 20лв.

Решението е обжалвано в частта, в която е признато за установено, на осн. чл.124 ал.1 от ГПК, по отношение на В. Д. В., че ответникът И.В.Г. не притежава вещно право на преминаване от бившата ул."О." (понастоящем ул."Н."), през жилищна сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, разположена в поземлен имот с идентификатор по КК ***, с адрес гр.Габрово, ул."Н." ***.

В останалата част решението на първоинстанцинния съд не е обжалвано и е влязло в сила За да постанови решението си съдът е приел следното : страните притежават в режим на съсобственост процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Габрово, с адрес гр.Габрово, ул."Н." ***, с площ от 382кв.м. Същевременно ответникът е едноличен собственик на построената в имота сграда с идентификатор ***, но не е съсобственик на другите две построени в имота сгради /с идентификатори *** и **/, които ищцата притежава в режим на съсобственост с други лица.

Правото си на преминаване през поземления имот и през построената в него сграда с идентификатор ***, ответникът обосновава с изричното вписване на право на преминаване в постановлението за възлагане на недвижим имот от 05.03.2020г. по изп.д.№*** на ЧСИ Ц..

Постановлението за възлагане от своя страна отразява първоначалното учредено право на преминаване в полза на първия купувач на имота - такова каквото е вписано в нотариален акт №5/17.04.1995г., том III, дело №740/95г. на нотариус при РС - Габрово и впоследствие преповторено в нотариалните актове за последващи продажби на имота.

Тъй като през 1995г. ***, кв.190 по плана на гр. Габрово, 45- та част, е бил урегулиран поземлен имот, то с нотариален акт №5/17.04.1995г. том ІІІ, дело № 740/95г. на нотариус при Районен съд - Габрово, съгласно действащото тогава законодателство не е било възможно да бъде учредено на право на преминаване през поземления имот. До изменението на чл.192 от ЗУТ, обнародвано в ДВ бр.65/2003г., действащото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през урегулиран имот чрез правна сделка между собствениците или по давност.

Такова право било допустимо да се установява само по административен ред и то само по изключение и за определен срок (чл.208 ППЗТСУ, чл.192, ал.1 ЗУТ до изм. ДВ бр.65/2003г.).

Дори и да е било учредено или придобито по давност право на преминаване преди урегулирането на имотите, с влизане в сила на регулационния план, то се погасява. Съдът съобразил, че правото на преминаване през чужд имот по своята правна характеристика е ограничено вещно право върху чужда вещ и правната му регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.55 във вр. с чл.111 от ЗС. Съгласно чл.55 от ЗС, вещни права върху чужда вещ, но само доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. От съдържанието на цитираната разпоредба следвал извода, че никой не може да притежава ограничено вещно право върху вещ, върху която притежава право на собственост, освен ако сам не го преотстъпи на други лица или ако по силата на закона е длъжен да търпи действия от други лица в имота /сервитути/. Посочените права могат да съществуват единствено като права върху чужда, но не и като ограничени права върху собствена вещ. Ищцата не оспорва обстоятелството, че ответникът притежава 5/32 идеални части от процесния поземлен имот.

Затова правната сделка, с която се учредява ограничено вещно право на преминаване през 2 имота в полза на един от съсобствениците е нищожна, с оглед естеството на това право и като противоречаща на закона и съгласно чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД във вр. с чл.55 от ЗС.

Чрез нея останалите съсобственици не ограничават собствените си права върху имота /както би било в случай, че отстъпват на ответника право на ползване и върху собствените си идеални части или ако притежаваха реални части, през които му дават право да преминава/, а декларират, че му предоставят право, каквото той и без друго има, по силата на собственическите си правомощия. Съгласно чл.31 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени. Редът за използване на общата вещ е регламентиран в разпоредбата на чл.32 от ЗС. От гореизложеното се налага извод, че в качеството си на съсобственик на процесния поземлен имот ответникът притежава гарантиран от закона пълен обем на упражняване на това свое право, съответстващ на дела му в съсобствеността, а именно - да владее, ползва и се разпорежда с имота. Правото му да преминава през него е неотделима съставна част от правото му на собственост, което той може да упражнява в съответствие с разпоредбите на Закона за собствеността, както и да търси защита по съдебен ред в случай на нарушаване на правото му от други лица. Поради горното първоинстанционният съд приел първият от предявените искове за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.

По отношение на иска за признаване за установено, че ответникът няма ограничено вещно право на преминаване през жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор по КК ***, районният съд приел следното:

Безспорно тази жилищна сграда е чужда за ответника недвижима вещ, така както закупената от него жилищна сграда с идентификатор *** е чужда за ищцата и останалите съсобственици на поземления имот, в който сградите са разположени. Притежаването на 5/32 ид.части от поземления имот, в който е построена сградата, не поражда никакви права на ответника спрямо сградата с идентификатор ***, включително да преминава през нея. За да има право да преминава през процесната сграда с идентификатор ***, чиято съсобственичка е ищцата, ответникът се нуждае от изрично и валидно учредено такова вещно право върху чужда вещ, касаещо именно тази сграда. От представените доказателства по делото такова право не било установено, доколкото в нотариален акт №5 от 17.04.1995г., том III, дело №740/95г. на нотариус при РС - Габрово, недвижимият имот, върху който се учредява право на преминаване, не е индивидуализиран по никакъв начин, като не е посочен нито един негов конкретен белег. Но дори и чрез разширително тълкуване да се достигнело до различен извод, валидни били изложените по-горе аргументи за липса на възможност по действащото към 17.04.1995г. законодателство да бъде учредено такова право чрез правна сделка, тъй като през 1995г. ***, кв.190 по плана на гр. Габрово, 45-та част е бил урегулиран поземлен имот. Същевременно никой не може да прехвърли право, което няма и след като правото на преминаване не е валидно възникнало по силата на нищожната сделка, вписана в цитирания по-горе първоначален нотариален акт от 1995г., то и ответникът не е могъл да придобие право, каквото праводателят му няма, поради което първоинстанционният съд уважил иска.

Въззивният съд намира следното :

Не е спорно по делото, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор по КК ***, като жалбоподателят притежава 5/32ид.ч. от поземления имот, както и цялата построена в имота масивна жилищна сграда с идентификатор ***, които е закупил на публична продан, проведена от ЧСИ В.Ц. Ищцата е съсобственик, заедно с други лица, на останалата част от поземления имот и на сградата с идентификатор ***.

В постановлението за възлагане на имота на жалбоподателя е вписано, че същият придобива и правото на преминаване от ул.О. до сградата (сграда с идентификатор ***).

Въз основа на спогодба по гр.д.№282/1966г. по описа на Габровски народен съд Х.К. е придобил двуетажна жилищна сграда и 5/32ид.ч. от дворно място от 310 кв.м. на ул.О. в гр.Габрово, като ще има право на преминаване през входа от към ул.О., а останалите съделители В.Н., Д.Н. и С.Н. получават в дял двуетажна масивна жилищна сграда, къща, пристройка със съответната идеална част от дворното място и право да преминават от към кв.***

От представеното удостоверение за наследници на Васил Венков Негенцов е видно, че Х.К. е починал на 21.02.1989г. и за свои наследници е оставил братята си В.Н., Д.Н. и С.Н., 3 съответно техните наследници.