Определение № 9507 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9507 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110148050 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Г. Б. срещу „АФ” АД.

Предявени са в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че Договор за кредит „БК“ № 11069619 от 28.09.2023 г., сключен между страните, е нищожен поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави, и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи от договора - чл. 15, предвиждащ задължение за предоставяне на обезпечение; чл. 20, предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение; чл. 4, ал. 1, т. 4, определящ ГПР в размер 46,18 %; чл. 21, ал. 4 и ал. 5, предвиждащи допълнителни такси за забава.

Ищецът твърди, че на 28.09.2023 г. е сключил с ответника Договор за кредит „БК“, по силата на който кредитодателят му е предоставил револвиращ кредит в максимален размер на 1700 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта - БК. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) възлиза на 46,18 %. Според чл. 15 от договора ищецът следвало да предостави някое от изброените в договора обезпечения, а съгласно чл. 20 кредитополучателят дължал неустойка в случай, че не предостави някое от възможните обезпечения. Твърди, че уговорената неустойка е нищожна, като същата цели единствено да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява скрита възнаградителна лихва. Счита, че уговорената неустойка не изпълнява обезпечителна функция, а предвидените в договора възможности за обезпечение са изначално неизпълними. На следващо място твърди, че договорът е нищожен поради неправилно посочен в него ГПР, тъй като уговорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР. Посочва, че невключването на неустойката към ГПР има за цел да заобиколи забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място твърди, че договорът нарушава и чл. 11, ал. 1 т. 9 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП. Счита, че е налице нарушение и на чл. 33 ЗПК, във връзка с разпоредбата на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от процесния договор, доколкото договорът предвижда допълнителни разходи за събиране на вземането от кредитора, освен мораторна лихва. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът няма интерес от предявения иск, доколкото е погасил задълженията си по договора. Не оспорва, че на 28.09.2023 г. ищецът е сключил с „АФ” АД Договор за кредит „БК“ № 11069619, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 1700 лв. Твърди, че ищецът сам е 1 избрал да сключи договора при посочените условия, както и вида на поръчителството.

Оспорва неустойката да противоречи на закона и на принципа на справедливостта. Сочи, че уговорената неустойка изпълнява обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Оспорва, че неустойката е следвало да бъде включена към ГПР. Счита, че не е налице заобикаляне на ограничението на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че неустойката не представлява печалба за кредитора, а е обезщетение са неспазване на договорно задължение.

Посочва, че разходите за събиране на вземането са дължими единствено при неизпълнение на задължението от кредитора, като счита че същите са обосновани и законосъобразни в случай на неизпълнение от страна на потребителя. Оспорва действията по събиране на кредита да представляват такива по управление на кредита. Счита, че кредитът не съдържа неравноправни клаузи, като заемателят е бил запознат предварително с всички условия по кредита. Оспорва някои от клаузите да противоречат на добрите нрави. Счита, че договорът отговаря на всички законови изисквания, с оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице правен интерес от предявяване на искове за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит и на отделни клаузи от него. Доколкото ищецът има качеството на страна по оспореното договорно правоотношение, то и за него е налице правен интерес да иска от съда да внесе яснота по спорния въпрос относно действителността на договора. В тази връзка следва да се съобразят и разрешенията на решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22 г. на СЕС, според които чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза.

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК и чл. 22 ЗПК, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на посочените в исковата молба основания, в частност, че процентът на ГПР не е правилно изчислен; по евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи, както и че същите противоречат на закона – ЗПК и/или накърняват добрите нрави, както и че са неравноправни.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.

Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 28.09.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит „БК“ № 11069619, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в максимален размер на 1700 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта - БК.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

2

Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, което искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване на спора.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като част от поисканите документи – договор за кредит, СЕФ, вече са представени по делото, а останалите – тарифа на „АФ” АД и извлечение за получени суми от ищеца, не са необходими за изясняване на спора.

Искането на ответника да се изискат справки от НАП относно доходите на ищеца и от Дирекция „Местни данъци и такси“ на СО относно имуществото на ищеца, с оглед оспорване наличието на основание по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ на ищеца следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.04.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК и за допускане на ССчЕ.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК НАП в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи справка за лицето С. Г. Б., ЕГН **********, относно регистрирани работодатели и осигурители, както и трудов доход за периода от м. юли 2025 г. до настоящия момент, като УКАЗВА на третото неучастващо лице, че ако неоснователно не представи поисканата справка съдът може да му наложи глоба в размер от 51,13 евро до 153,39 евро.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК СО, Дирекция „Местни данъци и такси“, отдел „Приходи и администриране на местните данъци“ в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства относно декларирани на името на С. Г. Б., ЕГН **********, недвижими имоти, като УКАЗВА на третото неучастващо лице, че ако неоснователно не представи поисканата справка съдът може да му наложи глоба в размер от 51,13 евро до 153,39 евро.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4