Решение № 1388 от 02.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Пловдив , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20215330100796 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 258 от ЗЗД.

Ищецът И.. П. Т., ЕГН: **********, от гр. П. ***, чрез пълномощник адв. Г.К., е предявил против Я.. Г. Я.., ЕГН: **********, от град П. ****, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 500 лева- частично от 11 771, 40 лева, представляваща част от общо възнаграждение за извършени за периода м. май 2020 г.- м. август 2020 г. СМР в недвижим имот, находящ се в село П., област П., ул. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.01.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът през 2019 г. извършил СМР в къщата на ответницата, находящ се в село П., област П., ул. ***, като жената останала доволна и в началото на м. май 2020 г. отново потърсила ищеца за извършване на други ремонтни дейности- този път в двора на имота й. Възнаграждението се разбрали да е по среднопазарни цени, с включени разходи за път и материали, като при предаването на работата то щяло да се определи окончателно. Трябвало да се изградят нови външни пътеки в двора на мястото на старите, да се направи кофраж и излее бетон, а на по- късен етап да се положи и гранитогрес. Изградена на друго място в двора била и нова мивка, като това наложило и допълнителни дейности- увеличила се ширината на пътеките, повдигнало се нивото им, изградили се и нови стъпала. Последвала облицовка и с гранитогрес, както и подмяна на старата външна желязна врата с нова. В средата на м. август 2020 г. ищецът приключил 1 работата, която била без забележки, като в исковата молба в табличен вид са посочени конкретните видове СМР по количество и стойност. Общо за труд и материали сумата възлизала на 14 721, 40 лева. Ответницата била купила някои материали, чиято цена не била включена в горната сума. На няколко пъти тя извършила частични плащания, общо в размер на 2 950 лева, като останали дължими 11 771, 40 лева, които тя обаче отказала да заплати, твърдейки, че цената била завишена. Тази връзка се моли за осъждането й, като искът е предявен частично. Претендират се и разноски. С допълнителна молба посочва, че между страните нямало писмен договор, а само устна договорка, като нямало срок за плащане или за изпълнение. Някои от материалите били закупени от фирмата на ответницата, с цел данъчен кредит и фактурите били издадени на дружеството й. Работата не била приета с протокол, а поетапно чрез възлагане на последващи СМР. До момента нямало направени възражения относно качеството. Извършените плащания погасявали общо задължението. В съдебно заседание страната лично и с упълномощения си представител поддържа иска.

Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Посочва се, че договорката за цената на услугата била в размер на 7 400 лева- труд и материали, която сума била платена преди приключване на работата. Работата не била възлагана поетапно, а определена изначално, дори гранитогресът бил закупен по- рано. Ответницата си платила материалите, а цените и количествата били завишени от ищеца. Оспорват се вида и количеството на СМР, разходите за материали, стойността на възнаграждението по калкулацията на ищеца. Не били изграждани нови стъпала към мазето и към външната врата, те си съществували от по- рано, просто сега били облицовани. Пред свидетели ищецът получил още през м. май за материали сумата от 3 760 лева. Не били представени никакви документи за калкулация на работата, нито пък тя била приета, защото ответницата имала много възражения относно качеството. Плочките били отлепени и се клатели, били зацапани с фугин, фугинирането било некачествено, лайсните били отлепени, липсвала изолация, имало много недовършени неща, нямало и боядисване на мястото на старата мивка. Новата врата била некачестно монтирана, скърцала и била провиснала. За всички недостатъци ищецът бил лично уведомен, ответницата поискала те да бъдат отстранени, но той отказал, стигнало се до дори скандал пред свидетели. Ответницата нямала познания в областта на строителството и затова ангажирала професионалната компетентност на ищеца, който обаче не извършил изработката с грижа на добър търговец. Работата му не била годна по предназначение, въпреки че той си бил получил авансово договорената сума. Моли за отхвърляне на иска.

Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Като писмени доказателства са представени копия от фактури за закупени строителни материали, както и експедиционна бележка за доставен бетон.

2

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел на ищеца и трима, ангажирани от ответника (протокол от с.з. от 25.05.2021 г.). Св. Л.Б.Л- познат на ищеца, посочва, че той правел ремонт в къщата на ответницата в село П., като понякога до там го возел свидетелят с личния си автомобил. Направил бетонни плочи, мивка, ВиК в двора и стълби към мазето. М. на ответницата била там по време на ремонта, нямала възражения по изработеното, даже го харесала и казала, че е хубаво. Св. Г.А.Ф.- племенница на ответницата, заявява, че живеела в същата къща, в която се правел ремонта. Договорката била общо за сумата от 7 000 лева, която след измервания и пресмятания определил ищеца.

От тази цена 3 800 лева били предадени на двора пред свидетелката, като после бабата му дала още 1 000 лева, оставени от ответницата. Нови пътеки в двора не били правени, а просто старите били изравнени и върху тях се поставили плочки. Подновили се стълбите към мазето и входната врата. Св. Р.К.Д.а- позната на ответницата, посочва, че в началото на м. юни 2020 г. ищецът дошъл в офиса да търси ответницата във връзка с ремонта, като свидетелката му предала оставени от колежката й 1 900 лева, за окончателно уреждане на сметките им по ремонта. Била посетила къщата в село, като там имало некачествено извършена работа- върху плочките се изтичала вода от тръбата, не било фугирано, не била довършена вратата към стълбите. Св. С. М.К.- съседка на имота с ремонта, завява, че тя препоръчала ищеца като майстор. Редовно посещавала обекта и виждала какво се прави.

Плочките не били добре поставени, имало големи фуги, лайсните играели, външната врата сменил с ръждясала, която не се затваряла и се наложило з.т да я оправя в последствие.

Ищецът направил външна мивка и поставил едно шкафче, но оставил небоядисана част. Не поставил плочки към стълбите на мазето, оставил ги мръсни, трудно се изчистили. Работел сам, без помощници, но не по цял ден. Знаела, че той бил определил цена на ремонта от около 7 000 лева, но бабата имала забележки и му ги казвала. Върху старите пътеки се излял бетон за изравняване, преместили се ВиК тръби за външната мивка.

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след извършен оглед и замервания на място, е констатирал конкретно извършените в обекта СМР, които е остойностил общо на сумата от 11 014 лева, като е установил и някои незначителни недостатъци на изработеното, определил ги на обща стойност от 70 лева.

Посочил е, че изработеното функционира и се ползва по предназначение, като подробно е отговорил на въпросите на страните за вида и качеството на извършеното. В устния си доклад доразвива заключението.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото е предявен иск за заплащане на цена на извършени СМР по възлагане, като по смисъла на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, срещу съответно възнаграждение.

За да е доказана претенцията, следва да се установи наличието на договорно правоотношение между страните, със съответните елементи от фактическия състав- вид, количество и цена на възложени и изпълнени, а в последствие и приети СМР.

В случая липсва писмен договор между лицата, но писмената форма не е такава за 3 действителност, като независимо от възраженията на ответника за липса на постигнато съгласие на страните относно елементите на договора за изработка, в отговора се признава, че по устна уговорка между тях ответницата ангажирала ищеца да изгради нови външни пътеки в имота й на село, които да покрие с гранитогрес, да премахне старата и да изгради нова мивка в двора, както и да смени входната врата към двора. При това положение, макар и да няма съставен писмен договор, е налице възлагане на работа и доколкото същата е извършена, видно от заключението на вещото лице по СТЕ, за това се дължи възнаграждение. В отговора се посочва, че уговорката за цената на услугата, включваща труд и материали, била 7 400 лева, свидетелските Ф. и К. пък заявяват, че цената била 7 000 лева, а в исковата молба се твърди, че възнаграждението било определено по средно пазарни цени. Независимо от възраженията на ответника, че в случая не можело да се прилагат тези пазарни цени, предвид свободата на уговаряне, за остойностяване на размера на възнаграждението съдът следва да ползва заключението на вещото лице, доколкото според нормата на чл. 162 от ГПК размерът на иска се доказва именно с експертиза. При наличие на противоречиви данни от страните за размера на цената на услугата, точно независим експерт следва да определи това възнаграждение, което е и сторено със СТЕ. Няма основание да не се кредитира заключението, изготвено след оглед на място от специалист в областта на строителството, който лично е констатирал какво е извършено в обекта, как е изпълнено и на каква стойност възлиза. В този смисъл, доколкото не се доказва точен размер на договорено общо възнаграждение, предвид противоречивите твърдения на страните, следва да се приеме, че на заплащане подлежат реално извършените в имота СМР, които се остойностяват на база заключението на вещото лице. Противното- да се приеме, че има извършена конкретна работа, за която принципно пазарната й цена е значително по- висока от уговореното (както е в случая- изпълнена е работа за около 11 000 лева, а страните се били разбрали според ответника за цена на изработката около 7 000 лева), означава, че едната страна ще се облагодетелства неправомерно за сметка на другата, доколкото няма да има еквивалентност на насрещните престации, а същевременно неоснователното обогатяване не е законово допустимо.

По отношение на възложеното и извършеното, съдът отново предвид противоречивите твърдения на страните, базира изводите си на база заключението на вещото лице. Експертът на място е установил фактическата обстановка, като е констатирал какво и как е направено, а доколкото не се твърди от ответника, че е имало ангажиран и друг изпълнител на обекта, който да довършва или допълва възложеното, следва да се приеме, че всичко, което е описано в заключението, е извършено от ищеца. Дори и определени дейности да не са му били възложени в началото при уговорката между страните (стъпала към мазето и към външната врата), а те да са били изпълнени в последствие, с оглед желанието на възложителя или за по- добра завършеност и външен вид на обекта, или пък по някакви технологични причини (като например- възложено е да се изгради нова мивка, но това е свързано с прокарване на нова ВиК инсталация, което са допълнителни разходи), всичко, което е изпълнено и с което реално се увеличава стойността на обекта на ответницата, следва да бъде платено от нея. Това е така, защото тя се възползва от тези подобрения и те 4 остават трайно прикрепени към имота й, като изрично експертът е посочил, че изработените СМР реално функционират и се ползват по предназначение. Отново по вече изложените съображения за недопускане на неоснователно обогатяване, всичко изпълнено следва да подлежи на плащане. Доколкото няма спор по делото, че в обекта са изпълнени СМР- та, подробно описани от вещото лице в отговора на първия въпрос от констативната част на заключението и тези видове работи са остойностени в количествено- стойностна сметка като приложение към заключението, тези разходи подлежат на възстановяване от ответницата.