Решение № 7675 от 26.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7675 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110140927 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 208608/21.07.2023 г. на П. В. В., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Д., против „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, с адрес на управление – гр. София, ул. Ястребец № 23Б, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/1353 лева – главница – неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. и сумата от 340.22 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2021 г. до 21.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ 1353 лева – главница – неоснователно платено от ищеца на ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ поради дисциплинарно уволнение, признато за незаконно и отменено от съда с Решение № 20015204/21.02.2022 г. по гр.д. № 22789/2021 г. на СРС, която сума ответното дружество е удържало от трудовото възнаграждение на работника за м. март 2021 г. и сумата от 328.57 лева – обезщетение за забава за периода от 01.04.2021 г. до 21.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането /исковите претенции, изменени по основание спрямо първоначалната искова молба в първо открито съдебно заседание от 02.04.2024 г./; 3/ 10 553.40 лева – главница – неплатено обезщетение за оставане без работа в шест месечен период след незаконното уволнение от 29.03.2021 г. до 29.09.2021 г. и сумата о т 2 571,68 лева – обезщетение за забава за периода от 29.03.2021 г. до 21.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането 1

/исковите претенции, изменени по размер спрямо първоначалната искова молба в първо открито съдебно заседание от 02.04.2024 г./; 4/сумата от 2706 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сумата от 659,41 лева – обезщетение за забава за периода от 29.03.2021 г. до 21.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД като бил назначен на длъжността „монтьор топлофикационни съоръжения – отговорник на обект към звено „Аварийно възстановяване и ремонт“. Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено въз основа заповед № 4 от 09.03.2021 г. на работодателя на основание дисциплинарно уволнение, считано от деня на връчването на заповедта.

Твърди обаче че законността на уволнението е оспорена по съдебен ред и с влязло в сила Решение № 20015204 от 21.02.2022 г. по гр.д. 22789/2021 г., СРС, 56 с-в, потвърдено с Решение № 2967 от 28.10.2022 г. по гр.д. 6489/2022 г., СГС, II-Д въззивен състав и Определение № 1449/05.06.2023 г. по гр.д.

550/2023 г., ВКС уволнението е признато за незаконно и отменено като ищецът е възстановен на работа на 13.07.2023 г.

На следващо място в исковата молба се посочва, че в периода от 29.03.2021 г. до 29.09.2023 г. ищецът е останал без работа поради уволнението – като не му било платено дължимото обезщетение за шест месеца.

Освен това работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение за месец февруари 2021 г., както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ в размер на 2706 лева.

Неоснователно от възнаграждението за м. март 2021 г. работодателят удържал сумата от 1353 лева – по чл. 221, ал. 2 от КТ, доколкото впоследствие уволнението било признато за незаконно.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Към исковата молба са представени: копие от трудова книжка /оригиналът – представен в съдебно заседание от 02.04.2024 г. като съдът е извършил констатация по същата/ и Решение № 20015204/21.02.2022 г. по гр.д. № 22789/2021 г. на СРС, влязло в сила на 05.06.2023 г.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046 е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Признава се, че с решение на СРС по гр.д.22789/2021 г, СРС, уволнението на ищеца е било признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност. Заявява, че е начислявал във ведомости трудовите възнаграждения на работниците, като във ведомост на името на ищеца са начислени и изплатени трудови възнаграждения за м.02.2021 г. – начислено трудово възнаграждение в размер на 2312,69 лв. и за м.03.2021 г. – начислено трудово възнаграждение в размер на 577,11 лв., както и е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в 2 размер на 906,40 лв. за пропорционално полагащия му се годишен отпуск от 10 работни дни. В условията на евентуалност възразява, че ако не се докаже заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, последното е погасено по давност.

На следващо място се посочва, че на ищеца е удържана една брутна работна заплата за м.03.2021 г., на основание чл.221, ал. 2 от КТ, като за това е налице изрично съгласие на ищеца в заповед № 4/09.03.2021 г. за налагане на дисциплинарно уволнение.

На последно място се оспорва като неоснователен и искът по чл. 225 КТ, тъй като ищецът не бил представил доказателства, че е останал без работа в посочения 6-месечен срок.

Оспорват се исковете за обезщетение за забава тъй като ответникът не е бил поканен да заплати обезщетение.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

С отговора са представени писмени доказателства: ведомости за заплати и заповед за уволнение.

В съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г., процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. По отношение на иска за сумата от 1353 лева – за месец м.март 2021 г. изменя основанието на същия – като иска възстановяване на сумата като платена без правно основание, доколкото при отмяна на уволнението не се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ от работника на работодателя.

Увеличава размера на иска за обезщетение за оставане без работа в 6 месечен срок след уволнението, както и на акцесорния иск за обезщетение за забава съответно.

Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенциите изцяло евентуално частично.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото: Решение № 20015204 от 21.02.2022 г. по гр.д. 22789/2021 г. по описа на СРС и заповед № 4/09.03.2021 г. за уволнение, връчена на 29.03.2021 г. се установява, че ищецът е бил дисциплинарно уволнен от заеманата в ответното дружество длъжност „монтьор топлофикационни съоръжения – отговорник на обект към звено „Аварийно възстановяване и ремонт“ – считано от 29.03.2021 г. Поради това и с цитираната заповед в тежест ищеца е възложено да заплати обезщетение на работодателя по чл. 221, ал. 2 от КТ. Това обезщетение ищецът е дал изрично съгласие да му бъде удържано от трудовото възнаграждение.

Ищецът обаче е оспорил уволнението си, извършено с посочената заповед – като е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и претенциите му са били уважени с Решение № 20015204 от 21.02.2022 г. по гр.д. 22789/2021 г. по описа на СРС – влязло в сила на 05.06.2023 г.

3

Видно от приложено копие от трудова книжка на ищеца /оригиналът представен за констатация в съдебно заседание/ - стр. 9 от книжката трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 29.03.2021 г. – като е поставен правоъгълен печат и е вписано основание за уволнение чл. 330, ал.

2, т.6 от КТ. При проверка на оригинала на книжката в съдебно заседание съдът установи, че печатът за прекратяване на трудовото правоотношение е зачертан и е отбелязано съдебното решение, с което уволнението е отменено.

В тази връзка са налице записвания на следващите стр. 10 и 11 от трудовата книжка, като е удостоверено, че ищецът е постъпил на работа на 13.07.2023 г. след уволнението, отново при ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД.

Между прекратяването на трудовото правоотношение на 29.03.2021 г. /стр. 9/ и възстановяването на работа /стр.

10 и стр. 11/ не се установяват записи при друг работодател.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза.

Съгласно заключението по същата, извършено след проверка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е установило, че на 19.03.2021г. по сметка с IBAN G11UNCR70001522141429 в Общинска банка на ищеца П. В. В. е изплатено нетно възнаграждение за месец февруари 2021г. в размер на 1599,56 лв. (2312,69 лв. – 713,13 лв.

/осигуровки и данък/ = 1599,56 лв.); н а 20.04.2021г. по сметка с IBAN G11UNCR70001522141429 в Общинска банка на П. В. В. е изплатено нетно възнаграждение за месец март 2021г. в размер на 169,46 лв. (577,11 лв. – 407,65 лв. = 169,46 лв.).

Вещото лице установява, че при начисляването на възнаграждението на П. В. В. за месец март 2021г. е удържано обезщетение по член 221, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 1758,90 лева, за което на 29.03.2021г. ищецът е подписал съгласие. обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 6 брутни работни заплати възлиза на 10553.40 лева – формирано от брутна заплата от 1758.90 лева х 6 месеца. Самата заплата от 1758.90 лева е образувана от 1353 лева основно възнаграждение и 405.90 лева за стаж /прослужено време/. обезщетението за забава върху главницата от 10553,40 лева за периода от 29.03.2021г. до 21.07.2023г. е в размер на 2571,68 лева. досежно обезщетението за неплатен отпуск вещото лице посочва, че за периода от 01.01.2021 до 28.03.2021г. вкл. полагащите се дни платен годишен отпуск са в размер на 8 дни. От извършената проверка в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД се установи, че във ведомостта за работните заплати за месец март 2021г. на П. В. В. е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 906,40 лева за 10 дни. Следователно обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е платено изцяло дори са платени 2 дни повече.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото лице е отговорило компетентно и подробно на поставените задачи, като експертизата не е оспорена от страните, които не са се възползвали от 4 правото си да поставят допълнителни въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание:

- по чл. 128, т. 2 от КТ – за сумата от 1353 лева – неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г.;

- по чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ – за сумата от 1353 лева неоснователно платено обезщетение;

- по чл. 224, ал. 1 от КТ – за сумата от 2706 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

- по чл. 225, ал. 1 от КТ – за сумата от 10553,40 лева обезщетение за оставане без работа за 6 месеца след уволнението;

- по чл. 86 от ЗЗД – за всички претенции за обезщетение за забава;

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, незаконосъобразно прекратяване на същото – което да е установено със съдебно решение респ. оставането си без работа в периода, за който претендира обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и размерът на същото; удържане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ въз основа на незаконната заповед за уволнение.

Досежно исковете за неплатено трудово възнаграждение и неплатено обезщетение за платен годишен отпуск ищецът следва да докаже, че е полагал труд в съответните периоди, за които претендира процесните суми.