Решение № 183 от 02.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Монтана, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630103312 по описа за 2025 година

Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищцата Е. И. г, ЕГН ********** с адрес: *************** е предявила срещу ответното дружество ,,*********‘‘ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ********** обективно кумулативно съединени искове с искане/петитум/:

-Да бъде обявен за нищожен сключеният между страните Договор за кредит **************/07.05.2025 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на императивни законови разпоредби;

- Да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сума над 114 лв./58,29 евро/-представляваща неплатения остатък от главница по сключения между тях нищожен договор за кредит, посочен погоре.

Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.

Към исковата молба се прилагат относими по делото писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени от съда с решението, за което се 1 излагат подробни съображения. Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.3 от ГПК.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от

ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо искане. Разгледани по същество: първият установителен иск е основателен, а вторият-неоснователен.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени,.

Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за кредит **************/07.05.2025 г. със следните параметри:

-Размер на кредита: 600лв.;

- Размер на погасителна вноска: 112,65лв.;

- Годишен процент на разходите/ГПР/: 46,48%;

- Брой вноски:6;

- Фиксиран годишен лихвен процент: 46,48 %;

-срок на кредита: 6 м. ;

-Обща стойност на плащанията: 675,90 лв.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 2 задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на МС.

Видно е, че в чл.9, ал.1 от Договора е посочено, че кредитоискателят заявил желание да ползва ,,динамично плащане‘‘ по своя кредит, за което дължи възнаграждение от 293,10 лв., платимо на равни части с вноските по Кредита, като по този начин общото задължение нараствало до 969 лв. Посоченото вземане безспорно е разход по кредита, което неправомерно не е включено в размера на ГПР по кредита, при което реалното ГПР съществено надвишава допустимия размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК, което води до недействителност на цялото кредитно правоотношение . На следващо място, по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването за ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е нарушение на императивните разпоредби на:чл.19, ал.4 от ЗПК; чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.

10, ал.1 от ЗПК- основание за прогласяване на кредита за недействителен от съда.

Предвид недействителността на кредита и съгласно чл. 23 от ЗПК, по него е дължимо от кредитополучателя единствено вземането за главница/чистата стойност на кредита/- без лихви, такси и разноски. В случая, главницата е в размер от 600 лв., респективно ищецът няма да дължи никакви други лихви, такси и разноски и каквито и да е било вземания по кредита, освен ,,чистата‘‘ му стойност-главницата. Видно е от приложената на л.23 от делото ,,Справка за плащанията по кредит № 500084123‘‘, че ищцата е платила сумата от 167,70 евро по кредита. Респективно остатъчно дължимата непогасена главница не е 114 лв., съответно вторият установителен иск, като неоснователен и недоказан, подлежи на отхвърляне от съда.

При този изход на делото: на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ищцата има право да й се заплатят ½ от сторените от нея деловодни разноски в претендиран размер от общо 328,77евро, или сума в размер от 164,39 евро; на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ответното дружество от своя страна има право да му се заплатят деловодни разноски- ½ от юрисконсултско възнаграждение от 150 евросумата от 75 евро.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между: Е. И. г, ЕГН ********** с адрес: *************** и ,,*********‘‘ООД, ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: ********** Договор за кредит **************/07.05.2025 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК е недействителен, поради нарушение на императивни законови разпоредби;

3

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан предявеният от Е. И. г, ЕГН ********** с адрес: *************** срещу ,,*********‘‘ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ********** установителен иск за признаване за установено, че не дължи на дружеството сума над 114 лв./58,29 евро/-представляваща неплатения остатък от главница по сключения между тях нищожен договор за кредит, посочен по-горе.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,*************‘‘ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Изгрев‘‘, ул.,,Незабравка‘‘ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. г, ЕГН ********** с адрес: *************** сумата от общо 164,39евро-сторени деловодни разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Е. И. г, ЕГН ********** с адрес: *************** ДА ЗАПЛАТИ на ,,*************‘‘ООД, ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Изгрев‘‘, ул.,,Незабравка‘‘ № 25, ет.5 сумата от общо 75евросторени деловодни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4