Решение № 11 от 27.01.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Габрово, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова

Членове:

Пламен Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600228 по описа за 2021 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия А.М.М. от гр. Габрово, чрез договорния защитник адв. П.Б. от АК Габрово против Присъда № 260034 от 24.06.2021 година, постановена по НОХД № 167/2020 г. на Габровски районен съд.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.М.М., роден на *** г. в гр. Габрово, живущ в гр. Габрово, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода 01.02.2012 г. - 28.02.2012 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор със С.С.А. и М. М. М. и двамата от гр. Габрово, чрез използване на МПС - л.а "***" с рег. № ***, собственост на М. М. М., отнел чужди движими вещи - 13 бр. телени сита, всяко с дължина 25 м. и широчина 1 м., с отвор на ситото 10 мм./10 мм.; 7 бр. поцинковани телени сита, всяко с дължина 20 и широчина 1 м. с отвор на ситото 4 мм./4 мм.; 10 бр. телени сита, всяко с дължина 20, широчина 1 м. и отвор на ситото 3 мм./З мм., 21 бр. рула от телена 1 стоманизирана мрежа с диаметър на всяко руло 600 мм и сечение на телта 2,8 мм; 5 бр. рула от поцинкована телена мрежа, всичко на обща стойност 8180,35 лева от владението на ИВ. Д. Р. от гр. Габрово, управител на *** гр.

Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален "общ" режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение присъдата по НОХД № 900/2011 г. на P C Габрово, в сила от 30.01.2012 г., в размер на седем месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален "общ" режим.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С.С.А. роден на *** в гр. С., живущ в гр. Габрово, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, работещ, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода 01.02.2012 г. - 28.02.2012 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.М.М. и М. М.

М. и двамата от гр. Габрово, чрез използване на МПС - л.а "***" с рег. № ***, собственост на М. М. М., отнел чужди движими вещи - 13 бр. телени сита, всяко с дължина 25 м. и широчина 1 м., с отвор на ситото 10 мм./10 мм.; 7 бр. поцинковани телени сита, всяко с дължина 20 и широчина 1 м. с отвор на ситото 4 мм./4 мм.; 10 бр. телени сита, всяко с дължина 20, широчина 1 м. и отвор на ситото 3 мм./3 мм., 21 бр. рула от телена стоманизирана мрежа с диаметър на всяко руло 600 мм. и сечение на телта 2,8 мм.; 5 бр. рула от поцинкована телена мрежа, всичко на обща стойност 8180,35 лева от владението на ИВ. Д. Р. от гр. Габрово, управител на *** гр.Д. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. М. М. роден на 05.03.1988 г. в гр.

Габрово, живущ в гр. Габрово, българин, български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода 01.02.2012 г. - 28.02.2012 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.М.М. и С.С.А., и двамата от гр. Габрово, чрез използване на МПС - л.а "***" с рег. № ***, собственост на М. М. М., отнел чужди движими вещи - 13 бр. телени сита, всяко с дължина 25 м. и широчина 1 м., с отвор на ситото 10 мм./10 мм.;

7 бр. поцинковани телени сита, всяко с дължина 20 и широчина 1 м. с отвор 2 на ситото 4 мм./4 мм.; 10 бр. телени сита, всяко с дължина 20, широчина 1 м. и отвор на ситото 3 мм./3 мм., 21 бр. рула от телена стоманизирана мрежа с диаметър на всяко руло 600 мм. и сечение на телта 2,8 мм.; 5 бр. рула от поцинкована телена мрежа, всичко на обща стойност 8180,35 лева, от владението на ИВ. Д. Р. от гр.Габрово, управител на *** гр. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ по отношение на подсъдимия М. М. М. общо наказание по настоящата присъда и тази по НОХД № 607/2012 г. в сила от 07.11.2012 г., най-тежкото от така наложените, а именно 6 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е осъдил подсъдимите солидарно да заплатят направените по делото разноски в размер на 53 лева по сметка на ОД на МВР - Габрово.

Съдът е осъдил подсъдимите солидарно да заплатят направените по делото разноски в размер на 20 лева в ползва на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Габрово.

Съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил "***" рег. № ***, собственост на М. М. М., на основание чл. 53, ал. 1, буква "а" от НК.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

С въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и постановена при съществено процесуално нарушение и липса на доказателства. По делото липсвал предметът на престъплението, инструменти или други вещи, които да свързват подсъдимия с това престъпление. Не било установено, освен приблизително, кога е извършено престъпното деяние. Нямало оглед на местопрестъплението, дактилоскопна или трасологична експертиза. Единствената следа, която свързвала А.М. с вещите, предмет на престъплението бил фактът, че на последната от три различни дати той представил лична карта при предаване на тези вещи (рула с мрежа) в пункт за вторични суровини. Тези действия не можели по несъмнен и безспорен начин да се считат за престъпление. Имало възможност да се разсъждава само за вещно укривателство. Но в проведените разпити никой от свидетели и обвиняемите не е казвал обвиняемият да е знаел, че тези вещи са незаконно присвоени. М. явно и спокойно отишъл в пункта и предал документа си за самоличност защото считал, че помага на свои съседи да 3 предадат метала. Считал също, че се касае за отпадъци, придобити по законен начин. Свидетелката, служителка в пункта за вторични суровини, заявила, че А. е "редовен" в пункта. Той често събирал и предавал отпадъци. Никой, освен обвиняемият М. по време на досъдебното производство, не поддържал становището, че А.М. е бил в двора на фабриката и е участвал в извършената кражба. Макар и разпитът на М. по време на досъдебното производство да бил извършен пред съдия, налице били всички елементи на оговор. Това, че обвиняемият не отричал своето участие, не изключвало оговора, защото твърдял факти и обстоятелства, свързани с евентуалната вина на друг обвиняем. При липса на други доказателства, не следвало тези обяснения да бъдат основание за осъдителна присъда. Правната теория и съдебната практика не конкретизирали какъв е мотивът на евентуални такива обяснения.

Възможно било такава да е истината. Възможно било обвиняемият да укрива друго лице или лица или да счита, че "съдейства" по този начин на органите на разследването, за да получи по-леко наказание. Причините можело да бъдат всякакви, но единствено тези обяснения не следвало да се считат за достатъчни при доказване на нечия вина. Освен това, разпитан в о.с.з. на 24.06.2021 г., подсъдимият М. твърдял нещо съвсем различно, а именно, че А. не е ходил с тях на местопрестъплението, че им помогнал да предадат мрежи, които били поставени в някаква стара постройка, която според А.М. била навес, а според М. била стар гараж. Нормално било след девет години този спомен да не е съвсем ясен. Въпреки, че имало съществено противоречие между обясненията на подсъдимия М., дадени пред съда и тези, дадени по време на досъдебното производство, съдът не развил процедурата по чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК, а заявил, че спомените преди би следвало да са по-ясни.

При положение, че обясненията, дадени при предварителната проверка, без защитник, сами по себе си не представлявали годно доказателство, напоследък се считало за уместно като свидетели да бъдат изслушвани служителите от криминална полиция, извършили проверката, които да потвърдят, че пред тях са направени признания. Свид. Т. не успял ясно и категорично да направи това, защото от събитията изтекъл значителен период от време. Въпреки тази почти пълна липса на доказателства за вината на А.М., личността му като цяло, поведението му в обществото, степента му на социализация могли да мотивират вътрешното убеждение на съда относно възможността подсъдимият да е виновен в съответното престъпно деяние. За девет години, от 2012 до 2021 г., А.М. не бил извършил каквото и да било противообществено деяние. Той нямал висящи наказателни дела. Срещу него нямало дори предварителни проверки, нямал и административни нарушения.

По делото била представена характеристика от работодател, в която А. е описан като съвестен и дисциплиниран работник. Бил разпитан съсед, който също очертал поведението му, като съсед и баща. Не ставало ясно как съдът стигнал до извод, че това лице има криминални прояви и вероятно е виновен в повдигнатото обвинение. Въпреки ползата от съкратеното съдебно следствие за превъзпитание на подсъдимите и за процесуална икономия, тази 4 процедурна възможност довела и до негативи в наказателно правната практика. Разследващите органи не винаги съвестно, внимателно и методично събирали доказателства, преди да внесат обвинението в съда.

Претендира се въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подс. А.М. за невинен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение.

С жалбата е направено доказателствено искане - съдът да допусне разпит при довеждане на жената, с която М. живее на семейни начала и отглеждат трите си деца.

В допълнението към въззивната жалба, изготвено от адв. Р.Б. от АК Габрово се твърди, че присъдата се явявала неправилна, необоснована, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, като и били допуснати множество съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Присъдата била постановена от незаконен състав. Неправилно дело на РС се гледало с участието на съдия Д.П..

Независимо, че страните по делото не поискали отвод на този съдия, същите поради една или друга причина пренебрегнали един важен факт а именно, че съдия П. още в досъдебната фаза на процеса издала Определение от 08.05.2012 г. и Заповед № 125 от 08.05.2012 г. по ДП № 134/2012 г. по описа на РУ "Полиция" гр. Габрово. Определението се намирало на лист 79 от ДП и същото било насочено в светлината за допускане на обезпечение с оглед бъдещо отнемане в полза на държавата. В това определение съдия П. изложила следното свое становище, находящо се на стр. 2: „Като първо условие за да бъде направено подобно искане от прокурора, следва да е налице постановление за привличане на дееца в качеството му обвиняем, което в конкретния случай е налице. Налице са също така достатъчно доказателства, които да доказват авторството на деянието и вината на обвиняемия и оттам на повдигнато обвинение. Видно от данните по делото, процесният лек автомобил „***" с ДКН *** е собственост на М. М. М. с ЕГН *** и е послужил за извършване на умишленото престъпление, за което е повдигнато обвинението". Още към 08.05.2012 г. бъдещият член на състава на съда, негов председател, имал предварително формирано становище и отношение относно вината на лице, използвайки изрази като "достатъчно доказателства", които да показват авторството а също и, че вещта е послужила за извършване на умишлено престъпление. Вследствие това заключение на конкретния съдия, същият постановил налагането на обезпечителна мярка, близо 10 години по-късно постановил и осъдителна присъда спрямо тримата подсъдими. С оглед на това, делото било разгледано от незаконен състав независимо, че отвод не бил поискан. Ако адв. Б. участвал в производство пред първата инстанция, щял да направи първо искане за отвод. В случая било налице основание да се приложи разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК. По тази причина, постановената присъда се явявала неправилна, постановена от незаконен състав и в нарушение на основни принципи на наказателното производство - чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК.