Определение № 2622 от 10.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2622 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20261100603234 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 249 ал. 3 във вр. с чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. Б.М., защитник на Н. С. Х., против Определение по чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК от 27.04.2026 г. по н.о.х.д. № 1488/26 на СРС, 15 състав, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на съществено процесуално нарушение – а именно провеждане на досъдебното производство без участието на защитник, при условие, че тази защита е задължителна на основание чл. 94 ал. 1 т. 2 НПК, предвид наркотичната зависимост на подсъдимия и предвид нарушенията на правото му на участие като защитник. Прави искане за отмяната му, за прекратяване на съдебното производство и за връщане делото на СРП.

СРП не е подал възражение.

Софийски градски съд, Трети въззивен състав, установи следното:

На 12.01.2024 г. е образувано наказателно производство след задържането на подс. Х. с наркотични вещества. Същият е привлечен като обвиняем с Постановление от 08.01.2025 г., предявено му на 02.03.2025 г., при което се е явил без защитник. Посочил е в разпита си на същата дата, че разбира обвинението, няма да дава обяснения, не иска предявяване на разследването. На 19.03.2025 г. адв. М. е представил молба, придружена с пълномощно и договор за правна помощ; в тази молба посочва, че той е защитник на Н. Х. и иска да бъде призоваван за участие във всички процесуални действия, които ще се извършват с него.

Поради техническа грешка молбата му е приложено по друго дело.

1

На 12.06.2025 г. е назначена съдебно-психиатрична експертиза, която установява, че обв. Х. страда от психични и поведенчески разстройства вследствие на употребата на опиоди (хероин), като е налице синдром на зависимост; налице е и вредна употреба на метамфетамин. При все това не е налице промяна на личността и не е налице „психичен недостатък“. Вещото лице е посочило, че не е необходимо назначаването на служебен адвокат.

В разпоредителното заседание тези обстоятелства са били установени, като в обжалваното определение СРС е приел, че правото на подсъдимия да бъде защитаван от адвокат не е било нарушено, доколкото само от обстоятелството, че е наркозависим, не може да се достигне до извод, че той страда от психически или физически недостатък, който да му пречи да се защитава сам. Прилагането на пълномощното на адв. М. по друго дело не е довело до ограничаване на процесуалните му права, доколкото това пълномощно е след привличането като обвиняем на Х., като при това привличане той не е поискал да ползва адвокат, а след това не са били извършвани процесуални действия с обвиняемия. Поради това не е налице съществено процесуално нарушение.

От правна страна въззивният съд установи следното:

С обжалваното определение първата инстанция е обсъдила въпроса дали е било допуснато съществено процесуално нарушение на правата на подсъдимия, докато в действителност е била сезирана с доводи и за такива нарушения на правата на защитника.

Така адв. М. посочва, че е направил искания да участва в процеса, което въобще не е било разгледано, доколкото е било приложено по друга преписка. Това възражение от фактологична страна е основателно, както е установила и първата инстанция. Тя е изискала и е получила справка от СРП, придружена с процесното пълномощно и искане, от които действително е видно, че поради техническа грешка тези документи са били приложени по друго дело.

Следователно първата съдебна инстанция е имала на разположение информация, че в действителност правото на адв. М., като защитник на обв. Х., да вземе участие в досъдебното производство, е било напълно нарушено – доколкото изпратената от него молба въобще не е станала достояние на разследващия орган и на наблюдаващия прокурор. Следва да се уточни, че защитникът е самостоятелна страна – чл. 253 т. 2 пр. 2 НПК – като има и самостоятелни права – чл. 99 НПК. И по-конкретно адв. М., като защитник на обв. Х., е имал право да получи отговор на искането си да участва във всички процесуално-следствени действия, които ще се извършат с доверителя му, вкл. и изготвянето на назначената съдебно психиатрична експертиза; имал е право да се запознае с материалите по преписката и да направи искания, бележки и възражения. Поради технически причини – прилагането на пълномощното и молбата му по друго дело – това признато от закона право на участие е било напълно отнето. Следователно е допуснато съществено процесуално нарушение относно правото на участие на защитника, което попада в приложното поле на чл. 348 ал. 3 2 т. 1 НПК във вр. с чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК.

Това води до извод, обратен на възприетия от първата инстанция, че не е било нарушено и правото на защита на подс. Х. – а именно до извод, че правото му на защита е било нарушено. След като той е упълномощил адвокат, то това означава, че той очаква да бъде защитаван от него. С пълното лишаване на адв. М. от всяка проявна форма на участие по делото несъмнено е допуснато и процесуално нарушение на правото му на защита. И поконкретно обстоятелството, че подс. Х. не е направил искане да бъде призоваван за предявяване на разследването при първоначалния му разпит като обвиняем, не е основание да се приеме, че невъзможността адв. М. да изрази становище дали желае или нежелае предявяване на разследването, не е довело до нарушение на правото му на защита от адвокат. Точно обратното – основният проблем е свързан с обстоятелството, че наркотичната зависимост е психичен недостатък на обв. Х., която прави защитата задължителна. Поради това както предявяването на обвинението следва да се извърши в негово присъствие, така и следва да се осъществи и предявяването на разследването на защитника, освен ако изрично той не заяви, че не иска да му се предяви. Необходимо е защитникът ясно да заяви, че знае за възможността да му бъде предявено разследването и изрично да не поиска да му се предяви.

Следва изводът, че именно онази защита, която обв. Х. е целял с упълномощаването, не е била получена от него. Следователно и неговото право на защита е било нарушено.

Към настоящия момент не би могло да се предполага как би се развило досъдебното производство ако разследващия орган се произнесе по исканията, направени от адв. М. – а именно да участва в следствените действия с доверителя му (част от което е изготвяне на психиатричната експертиза) и по евентуалните нови искания, които може да направи при предявяване на разследването. Несъмнено, ако всички те бъдат оставени без уважение, крайният резултат би бил идентичен с настоящия; но ако част от тях бъдат уважени, е възможно крайният резултат да бъде съществено различен. Но това са въпроси, които може да реши единствено наблюдаващият прокурор и разследващия орган, но не и съдът.

Поради това обжалваното определение следва да се отмени, като вместо това се прекрати съдебното производство и делото се върне на СРП за произнасяне по искането на адв. М. относно участието му в процесуалните действия, които ще се извършват с доверителя му (а това означава и експертното изследване при назначената психиатрична експертиза) и по евентуалните искания, бележки и възражения, които би могъл да направи, ако поиска да му се предяви разследването.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение по чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК от 27.04.2026 г. по н.о.х.д. № 1488/26 на СРС, 15 състав, вместо което постановява:

3

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, като ВРЪЩА преписката на СРП за осигуряване на правото на участие на защитника на обв. Х., адв. Б.М..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Иво Юриев Хинов

Особено мнение на съдията Хинов.

Макар и да съм напълно съгласен с всичко гореизложено, все пак считам, че досъдебното производство е подготвително, а съдебното централно. Поради което в съдебното производство може да се отстраняват всички пороци, които са били допуснати преди това. Нормално и логично е делото да продължи, като съдът изслуша и се произнесе по всички възражения на адв. М..

При все това, признавам, в закона е посочено обратното – а именно същественото процесуално нарушение запазва това си качество докато не бъде отстранено – чл. 348 ал. 3 т.

1 в края НПК, като това му качество не може да бъде игнорирано поради това, че в бъдещ момент може да бъде отстранено. А в разпоредителното заседание не може да се отстраняват пороци, свързани с провеждане на досъдебното производство; това може да стане в съдебното следствие.

Поради това, ако евентуално потвърдим определението на СРС и в съдебното производство съдът се произнесе по всички искания на адв. М. (без СРП да ги намери за основателни), то ще следва изводът, че порокът, допуснат в досъдебната фаза, вече е отстранен от съда. Крайният съдебен акт няма да бъде постановен при условията на съществено процесуално нарушение, доколко то, макар и допуснато в миналото, към момента на присъдата вече ще е отстранено – чл. 348 ал. 3 т. 1 в края НПК.

4