Определение № 4677 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4677 гр. В........., 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100501681 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ф...................“, с ЕИК ........., със седалище гр. В........., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1601/27.04.2026 год., постановено по гр. дело № 20243110116249 по описа на РС-В......... за 2024 год., с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати на Р. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. В........., ***, сумата от 3 480, 3 6 е в р о , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите от ищеца ползи в резултат от неоснователно допуснато в полза на ответника обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. дело № 721/2024 г. по описа на Окръжен съд – В......... и налагане на обепечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело №116/2020 г., по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718“ за въвод във владение в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

В........., ведно с построените в имота сгради с идентификатори .............1 и .............2, двете сгради с площ от по 49 кв. м., които ползи се съизмеряват със средния месечен пазарен наем за гореописания имот за периода 12.04.2024 г. – 29.08.2024 г., на основание чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя искът по чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД изисква доказването на недобросъвестност на поискалия обезпечение, а в случая ищецът не е доказал, че ответникът е бил недобросъвестен, респ., не е доказал злоупотреба с права от страна на ответника при упражняване на правото му да поиска и да получи обезпечение на бъдещия му иск. Оспорен е и изводът на съда, че ищецът е доказал реално претърпени от него вреди под формата на пропуснати ползи от допуснатото обезпечение. Позовава се на задължителна съдебна практика, намерила израз 1 в ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, според което пропуснатата полза не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване, което включва установяването на сигурна и реална възможност за увеличаване на имуществото на увреденото лице, която е осуетена именно от противоправното поведение на увреждащия, каквато сигурност въззивникът счита, че ищецът не е доказал по делото при условията на пълно доказване – не са представени нито договор за наем, не са ангажирани доказателства за водени предварителни преговори, нито доказателства за намерението на конкретен наемател, нито доказателства за реално тьрсене на имота на пазара; не са ангажирани и доказателства относно възможността имотьт да бъде използван законно и фактически за стопански цели. Абстрактната вероятност, респ. хипотетичната възможност имотът да се използва за склад никак не е достатъчно да обоснове извод за реално претърпени от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи, съизмеряващи се с размера на пазарния наем за имота за процесния период. Твърдят се и допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата – съдът безкритично е приел заключението на вещото лице по изслушаната в първата инстанция съдебно-техническа (оценителна) експертиза, като не е отчел, че заключението е вътрешно противоречиво и в голямата си част изводите на експерта са основани на предположения. Не е съобразено, че според заключението сградите не са годни за обитаване, не могат да се ползват за жилищни нужди и определената от вещо лице паз......... наемна цена касае единствено хипотетичното „използване на имота за склад". Според въззивника липсват доказателства имотът да е бил годен за складова дейност; че отговаря на нормативните изисквания за такъв обект; че съществува реален пазар за подобен обект, както и че е имало възможност за реализиране на доход от имота. Експертизата е изчислила единствено теоретичен наем, но не доказва реална възможност за получаването му. Твърди се още, че по делото няма и доказателства относно наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото обезпечение и твърдените са причинени на ищеца вреди под формата на пропуснати ползи.

Въз основа на изложеното въззивникът счита, че решението е неправилно и необосновано, настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

С жалбата са направени следните доказателствени искания:

1) Да бъде изискан препис от изп. дело № 116/2020 г. на ЧСИ № 718 Станимира Данова за установяване на обстоятелства, настъпили след последното о. с. з. на 25.03.2026 г., а именно: невъзможност та да бъде въведен във владение на имота ищецът Р. Я.;

2) За приемане и приобщаване към делото на представен с въззивната жалба протокол за въвод във владение по изп. дело № 183/2025 год. по описа на ЧСИ Ст. Данова, който според въззивника не му е бил известен към приключването на устните състезания в първата инстанция.

Доказателствените искания се обосновават с предпоставките на чл. 266, 2 ал. 1 от ГПК.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият (ищец) Р. Я. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Излага, че според казуалната практика на ВКС на РБ (цитирана в отговора), отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е обективна и обхваща реалния пазарен наем за периода, през който е било спряно изпълнението, като не е необходимо доказването на конкретни наемни правоотношения ако собственикът е бил лишен от възможността да ползва имота си. Твърди, че в случая за него е настъпила реална вреда, съизмерима със средния пазарен наем на обекта на собственост. Оспорва и доводите в жалбата, че като ищец е следвало да доказва възможността да бъде въведен във владение, като сочи, че с иска по чл. 403, ал. 1 от ГПК не може да се ревизира изпълнителното основание или да се решава повторно спорът за изпълняемото материално право. Настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва и направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивното производство, счита, че касаят неотносими към предмета на делото факти.

По направените искания за събиране на доказателства настоящият въззивен състав приема следното:

Искането да бъде изискан препис от изпълнително дело № 116/2020 год. по описа на ЧСИ Станимира Данова е неоснователно, тъй като липсва необходимост от цялото изпълнително дело. Отделно от това въззивникът не е навел конкретен факт или факти, които се домогва да докаже с документи, съдържащи се в изпълнителното дело, доколкото заявената от него „невъзможност да бъде въведен във владение на имота ищецът Р. Я.“ представлява оценъчно съждение, а не твърдение за конкретен, осъществил се в правния мир, факт. При липсата на наведен факт или факти, съдът е в невъзможност да прецени относимостта им към повдигнатия правен спор.

Представения с въззивната жалба протокол за въвод във владение по изп. дело № 183/2025 год. по описа на ЧСИ Ст. Данова, следва да бъде приет като доказателство по делото.

Настоящият състав намира, че на основание чл. 155, предл. второ от ГПК следва да обяви на страните, следните служебно известни му факти, а именно:

1) При извършване на дата 27.08.2024 год. по изпълнително дело № 116/2020 год. по описа на ЧСИ Ст. Данова на въвод във владение на взискателя по това изп. дело и настоящ ищец Р. Д. Я. против длъжника по изпълнението по цитираното изпълнително дело № 116/2020 год. – В......... Н.......... Б........, на недвижим имот (ПИ с бивш идентификатор ............ по КККР на гр. В........., ведно с построените в него сгради, съставляващи обекти с бивши идентификатори .............1 и .............2, понастоящем обекти с идентификатори .............1 и .............2 по КК на гр. В.........), в имота е било намерено лицето М.......... Д.а С...... – управител (и законен представител) на дружеството „Р..........а“ ЕООД, със седалище гр. К........., която е заявила, че дружеството владее имота от 2013 година „…с десет годишна придобивна давност…“ и е 3 поискала отлагане на изпълнението, на основание чл. 523, ал. 2 ГПК;

2) Съдебният изпълнител, след като е счел, че намереното при въвода в имота лице е заявило права, които изключват правата на взискателя да получи имота (право на собственост, основано на оригинерен придобивен способ), е отложил изпълнението и е предоставил на намереното в имота дружество „Р..........а“ ЕООД, със седалище гр. К........., възможността по чл. 524 от ГПК;

3 ) Изпълнителното дело № 20257180400183 по описа на ЧСИ Станимира Данова с район на действие района на ОС-В........., по което изпълнително дело е съставен и протокола от 10.07.2025 год. по чл. 522 ГПК, представен с въззивната жалба на въззивника „Ф...................“ ЕООД, със седалище гр. В........., е било образувано по молба от 10.04.2025 год. на Р. Д. Я. от гр. В......... и приложен към нея изпълнителен лист № 31/28.02.2025 год., издаден въз основа на Решение № 17/12.02.2025 год. по в. гр. дело № 272/2024 год. по описа на Варненския апелативен съд, с който длъжникът по цитираното изпълнително дело „Р..........а“ ЕООД, със седалище гр. К........., е осъден да предаде на Р. Д. Я. владението върху недвижим имот, представляващ реална част с площ от 1061 кв. м. (хиляда шестдесет и един квадратни метра) от поземлен имот с идентификатор ............ по КК на гр.

В........., при граници на реалната част: границите на имот със стар идентификатор ............, очертани на скицата на л. 17 от делото (от първоинстанционното гр. дело № 1350/2022 год. по описа на ОС-В.........), ведно със сгради с идентификатори .............1 и .............2 по КК на гр. В........., на основание чл. 108 от ЗС;

4) Искът за собственост, по който е постановено решението, въз основа на което в полза на ищеца по делото и настоящ въззиваем Р. Я. е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 183/2025 год. на ЧСИ Станимира Данова, е предявен на 23.06.2022 год.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „Ф...................“, с ЕИК ........., със седалище гр. В........., чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 1601/27.04.2026 год., постановено по гр. дело № 20243110116249 по описа на РС-В......... за 2024 год.;

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като доказателство по делото представения с въззивната жалба протокол от 10.07.2025 год. за въвод във владение по изп. дело № 183/2025 год. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 в КЧСИ;

СЪОБЩАВА, на основание чл. 155, предл. второ от ГПК, на страните, че на съда са служебно известни следните факти:

1) При извършване на дата 27.08.2024 год. по изпълнително дело № 116/2020 год. по описа на ЧСИ Ст. Данова на въвод във владение на взискателя 4 по това изп. дело и настоящ ищец Р. Д. Я. против длъжника по изпълнението по цитираното изпълнително дело № 116/2020 год. – В......... Н.......... Б........, на недвижим имот (ПИ с бивш идентификатор ............ по КККР на гр. В........., ведно с построените в него сгради, съставляващи обекти с бивши идентификатори .............1 и .............2, понастоящем обекти с идентификатори .............1 и .............2 по КК на гр. В.........), в имота е било намерено лицето М.......... Д.а С...... – управител (и законен представител) на дружеството „Р..........а“ ЕООД, със седалище гр. К........., която е заявила, че дружеството владее имота от 2013 година „…с десет годишна придобивна давност…“ и е поискала отлагане на изпълнението, на основание чл. 523, ал. 2 ГПК;

2) Съдебният изпълнител, след като е счел, че намереното при въвода в имота лице е заявило права, които изключват правата на взискателя да получи имота (право на собственост, основано на оригинерен придобивен способ), е отложил изпълнението и е предоставил на намереното в имота дружество „Р..........а“ ЕООД, със седалище гр. К........., възможността по чл. 524 от ГПК;