Решение № 428 от 16.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Русе, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520201282 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „С.К.Лилиан Експрес Ел – Ро“ ООД чрез процесуален представител против електронен фиш серия „К“ № 7486011/22.04.2023г., издаден от ОД на МВР-гр.Русе, с която се иска електронният фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Жалбоподателят, редовно призован, чрез упълномощения си защитник не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаното юридическо лице е собственик на автобус „Мерцедес – Бенц“ с рег. № B225TAS. На 22.04.2023г., около 15,25 ч. този автобус се движел в гр.Русе по бул.“България“ в посока гр.Бяла. В района на бензиностанция „Шел“ автобусът бил заснет от преносимо автоматизирано техническо средство, измерващо скоростта със скорост от 99 км/ч при максимално разрешени в този пътен участък 60 км/ч., обозначено със забранителен знак със същата стойност, като по този начин установеното превишение било в размер на 39 км/ч. По тази причина с обжалвания електронен фиш му било наложено административно наказание 1

„глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от

3 % , доколкото установената скорост е била 102 км/ч.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се изразява в това, че на юридическо лице е наложено административно наказание „глоба“, което е недопустимо, т.е. допуснато е нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП за установени нарушения за превишаване на разрешената максимална скорост, законодателят по категоричен начин е предвидил наказанието да е глоба, независимо от собствеността на моторното превозно средство.

Обжалваният електронен фиш незаконосъобразно е издаден на собственика – юридическото лице, на който е регистрирано моторното превозно средство.

От съдържанието на специалната разпоредба на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В разпоредбата на чл. 188, ал.2 изр.2 от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик/законен представител, като тежестта за доказването на друг нарушител се носи от законния представител на юридическото лице на МПС, в едно производство по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Като изключение от принципа за личния характер на отговорността може да се отчете нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, която разглежда хипотезата, в която нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице. В този случай предвиденото от ЗДвП наказание се налага на законния представител на юридическото лице или на лицето, посочено от него, на което е било предоставено управлението на МПС, т.е. възможният субект на нарушението е само и единствено физическо лице. В първата хипотеза е налице законова презумпция, че водач на превозното средство е законният представител на юридическото лице, собственик на автомобила. Тази презумпция обаче е оборима, с възможността да се посочи лицето, което в действителност е управлявало превозното средство. В конкретния случай наказващият орган не се е съобразил с нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП и не е изпълнил е задължението си да установи от кого е извършено нарушението, като е издал незаконосъобразен електронен фиш, с който е ангажирал 2 административната отговорност на търговското дружество, а не на законния му представител, тъй като в предвидения срок не е постъпила декларация, установяваща, лицето управлявало автомобила на 22.04.2023г. – автор на деянието. В конкретния случай, след като в срока по чл. 189, ал.4 от ЗДвП Л.С. – представляващ и управляващ дружеството, собственик на автобуса не е представила в ОД на МВР-гр.Русе писмена декларация с данните на лицето, вкл. копие от свидетелството му за управление на МПС, което да е извършило нарушението, електронният фиш е следвало да бъде издаден на законния представител на юридическото лице, собственик на превозното средство.

Незаконосъобразно електронният фиш е издаден на юридическото лице, а не на неговия законен представител. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП сочи на извода, че субект на нарушения установени с автоматизирани технически средства, може да бъде само физическо лице – 1. това, което е управлявало автомобила; 2. това, което е собственик на автомобила и 3. това, което е законен представител на юридическо лице, собственик на автомобила. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, съобразно която на юридическите лица се налага само и единствено имуществена санкция.

При това положение съдът намира, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К“ № 7486011/22.04.2023г., издаден от ОД на МВРгр.Русе, с който на „С.К. Лилиан – Експрес Ел – Ро“ ООД, представлявано от Л.С. му е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв. /204.52 евро/ за нарушение по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4