Решение № 119 от 08.07.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 254/2026
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 22.08.2026
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Други актове по делото
- Определение № 320 от 04.06.2026 · Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
- Разпореждане № 691 от 28.07.2026 · Милен Петров Славов
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55,ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130, ал.4 · Семеен кодекс
- чл. 165, ал.4 · Семеен кодекс
- чл. 168, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Варна, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Ж. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500254 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 254/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. Ж. С., подадена чрез адв.
Б. Р., против решение № 46/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1703/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което същата е осъдена да заплати на С. Т. И. сумата от 21 000,03 евро, представляваща дължим двоен размер на получено капаро по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.05.2025г., на основание чл.93, ал.2 ЗЗД, както и сумата о т 2527,32 евро, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му с отхвърляне н а иска и присъждане на сторените по делото разноски. Неправилността на обжалваното решение тя е поддържала с оплаквания за процесуални нарушения във връзка с анализа на събрания доказателствен материал, с неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, а от там - и като тяхно следствие, с погрешни правни изводи на съда. Изложила е: при данните по делото за наличие на знание от купувача, че имотът е обременен с доживотното вещно право на ползване върху него, съдът следвало да приеме, че ищецът се е съгласил да придобие имота с тежестта, и че не е имал основание за разваляне на предварителния договор за продажба; при липсата 1 на доказателства по делото тя, като продавач, да е знаела за наличието на пречка ползвателката (нейна майка) да се откаже от вещното си право върху продавания имот и при данните, че при самата сделка е научила за тази пречка и незабавно предприела действия по отстраняването й, изводите на окръжния съд за наличие на виновно и противоправно поведение от нейна страна по договора били неправилни; съдът, при конкретните уговорки в чл. 2.1 от договора, неправилно приел, че предоставената от купувача сума в брой от 4000 лв. представлява част от капарото и се дължи връщането й в двоен размер, вместо да приеме, че същата има характер на част от уговорената цена.
С. Т. И., чрез адв. И., е подал писмен отговор на въззивната жалба и по съображения за неоснователност на всяко от тях и за правилността на обжалваното решение, е молил за неговото потвърждаване и присъждане на разноските.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата, чрез адв. Р., е поддържала въззивната си жалба, а въззиваемият, чрез адв. И. – отговора. Въззиваемият е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, срещу което въззивницата е възразила за прекомерност.
Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, прецени обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивницата и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявените от С. Т. И. срещу Д. Ж. С. обективно съединени, в условия на евентуалност, искове: главен по чл. 93, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 41 072,48 лева, претендирана като дължим двоен размер на получено капаро по развален предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 02.05.2025г.; и евентуални спрямо първия иск (за части от глобалната сума) – искове по чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на платената по разваления предварителен договор сума от 20 536 лева (наречена от ищеца капаро) и по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 536 лева – договорена в чл. 9 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.05.2025 г. неустойка в размер на даденото капаро.
Ищецът е поддържал, че с предварителния договор от 02.05.2025 г., ответницата обещала да му продаде в срок до 02.07.2025 г. собственото си жилище - ап.2 на ул.“********“ № ** в гр.Варна за сумата от 105 000 евро.
При подписване на договора, ищецът платил на ответницата по банков път капаро от 8 455 евро и й предал още 4 000 лв. в брой. Остатъкът от 94 000 евро следвало да плати при сделката, включително чрез директен превод на продавача от банката по отпуснат му банков кредит. Ищецът получил одобрение за кредита и изпълнил задължението си до срока. Сделката, обаче не била сключена, тъй като при явяването на страните на 02.07.2025 г. нотариусът установил, че върху имота има учредено вещно право на ползване 2 от поставено под ограничено запрещение лице, което въпреки явяването му, не можело само да се откаже от него. Ответницата обещала, че „ще оправи нещата“ и ще проведе процедура пред съда за разрешение за отказ от правото на ползване, но до момента не сторила това и не отговоряла на обажданията му. Затова, с подаването на исковата молба е заявил, че разваля договора и претендира двойния размер на дадения по предварителния договор задатък/капаро (от 8455 евро и 4000 лв.) в общ размер на сумата от 41 072,48 лева, а в евентуалност търси дадените по договора 20 536 лева (от които 8455 евро и 4000 лв.) на отпаднало основание - разваления предварителен договор и сумата от 20 536 лева (сбора на 8455 евро и 4000 лв.) като неустойка (в размер на капарото) по чл.9 от договора.
Ответницата е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им, като релевантните възражения за настоящото производство са и наведените във въззивната й жалба.
Установено е по делото и не се спори между страните, че на 02.05.2025 г. те са сключили предварителен договор, с който Д. Ж. С. обещала да продаде на С. Т. И., в срок до 02.07.2025 г., собствения си апартамент № 2 на ул.“********“ № ** в гр.Варна за сумата от 105 000 евро. Съгласно уговорката в чл. 2.1 и чл.2.2 от предварителния договор, в деня на сключване на договора купувачът заплаща задатък (капаро) в размер на 8 455 европо банков път по посочена сметка на продавача и при подписване на договора предава сумата от 4000 лева на продавача в брой. Страните уговорили остатъкът от 94 500 евро, допълващ продажната цена до пълния й размер, да бъде изплатен по банков път с лични средства и чрез банков ипотечен кредит в деня на сключване на окончателния договор. В чл. 5 от предварителния договор ответницата – продавач декарирала, че е единствен собственик на имота, че върху имота няма вещни тежести и няма спорове за права с трети лица. Задължила се (съгл.чл.5.2), преди окончателното прехвърляне на собствеността, да представи удостоверение от Службата по вписванията Варна за доказване на горните обстоятелства. Установено е, че в изпълнение на чл. 2.1 от договора ищецът превел по банков път на ответницата сумата от 8 455 евро и при сключване на предварителния договор й предал сумата от 4 000 лв. На 05.06.2025 г. той сключил договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ АД и му била отпусната сумата от 193 600 лева. На 23.06.2025 г. страните се явили пред нотариуса и според съставения констативен протокол ищецът изразил готовност за сключване на договора, но ответницата заявила, че сделка няма да има докато не се яви брокера от „Gekko Home“ - Д. Е. и й предаде депозита от 4000 лв., който бил част от продажната цена на имота. На 02.07.2025 г., видно от констативния протокол, страните се явили пред нотариуса, който установил, че върху имота има учредено пожизнено право на ползване на поставената под ограничено запрещение Л. Б. П. и че въпреки личното й явяване, тя не може сама да се откаже от него, тъй като е поставена под ограничено запрещение. С определение от 17.07.2025 г. по ч.гр.д. № 9164/2025 г., Варненският районен съд е оставил без уважение молбата на 3 ограничено запретената за отказ от правото на ползване, поради забраната в чл.130, ал.4 СК, вр. чл. 168, ал.2 и чл. 165, ал.4 СК.
От изложеното по-горе е установено, че върху имота е налице тежест – учредено вещно право на ползване на трето лице, както и че до изтичане на срока, ответницата не е прехвърлила собствеността на имота с окончателен договор и тя, като продавач, е неизправна страна по предварителния договор.
Ищецът – купувач е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил всички свои задължения по предварителния договор – платил е при сключването му уговорените суми, осигурил е средства за доплащане на цената, включително със сключения ипотечен кредит и се е явил два пъти пред нотариуса с готовност за сключване на окончателен договор. Възраженията в жалбата, че купувачът е неизправен, защото знаел за тежестта, са неоснователни.
Ответницата е обещала да прехвърли имот свободен от вещни тежести, поради което това е нейното задължение и тя не го е изпълнила. Ищецът не се е съгласил (с предварителния договор) да придобие обременен с право на ползване имот и затова е без значение дали е можел да научи за него от нотариалния акт и кога евентуално е узнал за тежестта. Неоснователно е също така и възражението на ответницата, че тя няма вина за неизпълнението и не носи отговорност, защото разбрала за невъзможността да се освободи имота чрез отказ от запазеното в полза на запретената право на ползване, едва в деня на сделката, от нотариуса. Това е така, тъй като поетото от нея задължение за прехвърляне собствеността на имота предполага добросъвестност и предварително полагане на дължимата грижа в тази насока, а незнанието на закона не я освобождава.
Като изправна страна по договора, с подаването на исковата молба на 01.08.2025 г., с която претендира последиците от разваляне на предварителния договор, поради виновно неизпълнение на задължението на продавача да му прехвърли свободен от тежести имот в уговорения срок, ищецът е развалил договора. Поканата на ответницата до ищеца за отказ от договора е от 07.08.2025 г., подадена е след изявлението за разваляне и не е връчена на ищеца, поради което и не е породила такова действие.
По своята същност задатъкът представлява имотно благо, което едната страна дава на другата в момента на сключване на договора в потвърждение на това, че договорът е сключен и за осигуряване на неговото изпълнение, а правната му уредба е в чл. 93 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Понятието капаро се употребява в гражданския оборот като синоним на „задатък”. Задатъкът има доказателствена функция, тъй като потвърждава постигането на съгласие между страните, тоест сключването на договора, без това да отменя изискуемата от закона форма за действителност и за доказване на определени сделки; има обезпечителна функция, тъй като осигурява и стимулира страните да изпълнят задълженията си, за да не загубят вече даденото; изпълнява и ролята на обезщетение – чл. 93, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че изправната страна може да задържи задатъка, респ. да иска връщане на задатъка в двоен размер в случай на неизпълнение на договора от насрещната 4 страна.
В случая, платената от ищеца по банков път на ответницата сума от 8 455 евро изрично е посочена като задатък (капаро) в чл. 2.1 от предварителния договор и има характеристиките на такъв, поради което и съгласно чл. 93 ЗЗД се дължи от неизправната страна – в случая ответницата - продавач, която го е получила, в двоен размер от 16 910 евро. Сумата от 4 000 лева, дадена на ръка при подписване на предварителния договор, не е част от задатъка, тъй като е посочена отделно от него, не е означена като такъв (при положение на изрично посочване на задатъка в размер на 8 455 евро) и страните не са я считали като част от задатъка (напротив, в констативния протокол от 23.06.2025 г. е отбелязано, че ищецът е представил доказателства за платено капаро от 8 455 евро, а ответницата е заявила, че иска връщане на сумата от 4 000 лв. от брокера като задържана от него част от цената). Сумата от 4 000 лева е част от уговорената цена и тя е приспадната от дължимия остатък за цената съгл. чл. 2.2 от предварителния договор. Тъй като дадената от ищеца сума от 4 000 лв. не представлява задатък (капаро), то същата не се дължи от ответницата на това основание в двоен размер. Затова, искът по чл. 93 ЗЗД е основателен до размер на сумата от 16 910 евро (двоен размер на дадения задатък от 8 455 евро) и в този размер той следва да бъде уважен, а за горницата до претендираните 21000,03 евро (равностойност на 41 072,48 лева), искът по чл. 93 ЗЗД следва да бъде отхвърлен (за сумата от 4 090,03 евро).
Разпечатката съдържа 26 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa104537-526d-47a0-a660-97fd1c1de98f