Акт от 12.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42028 гр. София, 12.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110131649 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 347352/04.11.2026 г./ на И. К. И. срещу „Бест Кепитъл България“ ЕАД, с която са предявени следните искове: 1) отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми, за които е издаден на 06.08.2026 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 492/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев, а именно: 1 018.16 евро – главница, ведно със законната лихва за периода от 20.03.2026 г. до окончателното плащане; 59.22 евро – договорна лихва; 62.86 евро – санкционна лихва; 92.03 евро – юрисконсултско възнаграждение; 19.38 евро – държавна такса; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 944.29 евро – получена от ответника без основание въз основа на запор на банковата сметка на ищцата по изп. д. № 2048/2026 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова.

Ищцата твърди, че по ч. гр. д. № 492/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу нейния баща К. А. И., като той починал на 05.05.2026 г. и тя е направил отказ от неговото наследство на 11.05.2026 г., но въпреки това заедно с още две други лица е конституирана на мястото на починалия длъжник, без да й бъде определен срок, в който да заяви дали приема или се отказва от наследството. Излага, че заповедният съд неправилно е приел, че заповедта е влязла в законна сила, макар в действителност да не й е била връчена редовно, след което издал изпълнителен лист срещу тримата наследници, при това – в условията на солидарност, т.е. в нарушение на чл. 429, ал.

2 ГПК. Оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист, позовавайки се единствено на извършения от нея отказ от наследство, заради който няма качеството на наследник на длъжника по заповедта, но който не е бил служебно съобразен от съда, а същевременно тя не могла да го представи, тъй като не е била редовно уведомена за заповедта. Заявява, че не се позовава на нови факти. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнителното дело и едва след налагане на запор върху банковите й сметки тя реално узнала за заповедното производство, след което подала частна жалба срещу разпореждането 1 за издаване на изпълнителен лист спрямо нея, но жалбата й била оставена без уважение.

Твърди, че въз основа на наложения запор от банковата й сметка е изтеглена сума в размер на 1 201.05 евро, от която на взискателя била разпределена сумата от 944.29 евро, която претендира да й бъде върната като получена без основание.

Съдът намира предявените искове за недопустими по следните съображения:

Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува, е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува, и тези възражения са направени пред съд. Страната по материалноправен спор има право да избере в какво процесуално качество да защити правата си в съдебен процес – ищец или ответник. Предявяването на заявление по чл. 410 или чл. 417 ГПК не изключва правото на длъжника в заповедното производство да заеме ролята на ищец в едно исково производство с цел да установи, че не дължи. Правният интерес не е изключен само поради обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна процедура за защита на правата му, а именно – подаване на възражение по чл. 414 ГПК. За длъжника съществуват алтернативни методи за защита и публичното му преобразуващо право на иск не може да бъде отречено поради това, че срещу него е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

В случая обаче от изложените от самата ищца твърдения за наличие на издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и отхвърлена частна жалба срещу разпореждането за неговото издаване следва извод, че отрицателният установителен иск е предявен след срока за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 492/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев.

След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

При всички хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е 2 недопустим. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита /чл. 414 и чл. 422 ГПК/. Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим /в този смисъл – Определение № 253/06.02.2024 г. по ч. т. д. № 2146/2023 г. на ВКС, I ТО, и цитираната в него съдебна практика/.

По изложените съображения и доколкото в случая ищцата не основава отрицателните установителни искове на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражение или с които не е могла да се снабди в същия срок, нито на факти, настъпили след изтичане на срока за подаване на възражение, съдът намира, че както предявените отрицателни установителни искове, с които се оспорват вземания на ответника по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и обоснованият при същите фактически твърдения осъдителен иск, са недопустими. Според съда изложените от ищцата твърдения сочат като възможен път за защита не предявяването на такива искове, а подаването на възражение по чл. 423 ГПК, което обаче също е обвързано с преклузивен срок.

Ето защо и на основание чл. 130 ГПК производството следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 31649/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца /чрез адв. З. – на посочения адрес на 3 електронна поща съгласно чл. 38, ал. 3 ГПК/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4