Решение № 260040 от 21.03.2022, Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260040 гр. Хасково, 21.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Христина Жисова при участието на секретаря Велислава

Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 2805 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Обединена българска банка“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от изпълнителните директори С.А. Г. и Т.В.М., против И.А.П. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.121 и сл. от ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 402 от 09.06.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1011 по описа за 2020г. на РС Хасково.

Ищецът твърди, че с договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS17-00068/02.02.2017г. по програма „Малък бизнес“ /COSME кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г. „СИБАНК“ЕАД (понастоящем „Обединена българска банка“АД – универсален правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в „Обединена българска банка“АД) е предоставила на кредитополучателя „ИБЕРИЯБУЛТРАНС“ЕООД, банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 30 000 лева, като кредитът бил изцяло усвоен. Кредитополучателят се задължил, да ползва кредита за оборотни средства, съгласно срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на т. II „Предмет и условия на договора“ от Договора за банков кредит от 02.02.2017г. Съгласно т.4.1.2 Раздел IV Други условия от Договора за кредит във връзка с т. 37.2 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, банката имала право да направи предсрочно изискуем целия дълг в пълен размер по кредита при неизпълнение на условията му, без да дължи покана или уведомление до кредитополучателя и съдлъжника. Поради неплащане на 4 броя месечни погасителни вноски в общ размер на 2 323.50 лева, дължими за периода от 22.05.2019г. до 22.08.2019г., описани в извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, като до длъжниците, били изпратени уведомителни писма. На длъжника „ИБЕРИЯБУЛТРАНС" ЕООД било изпратено Уведомително писмо-покана Изх. № ИД-1812-2020/20.01.2020 г. на ОББ АД, което било връчено чрез ЧСИ Самуил Пеев, рег.№ 874 на КЧСИ, чрез залепване на уведомление на 29.02.2020 г. на регистрирания адрес по седалище и адрес на управление на дружеството, видно от придружително писмо с изх.№ 5744/22.05.2020г. На съдлъжника и ответник в настоящото производство И.А.П. било изпратено Уведомително писмо-покана Изх. № ИД- 1813-2020/20.01.2020 г. на ОББ АД, като също било връчено чрез ЧСИ Самуил Пеев, рег.№ 874 на КЧСИ чрез залепване на уведомление на 29.02.2020 г., видно от придружително писмо с Изх.№ 5745/22.05.2020г. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 01.06.2020г., след изтичането на седемдневния срок от получаването на поканите за доброволно изпълнение, с който била дадена възможност да погасят просрочието си.

Задължението не било погасено и поради това на 05.06.2020г. ищецът подал заявление по 417 от ГПК в Районен съд Хасково, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците "ИБЕРИЯБУЛТРАНС" ЕООД - кредитополучател и ответника И.А.П. - съдлъжник. По подаденото заявление, била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците по ч. гр. д. № 1011/2020г., с която двамата длъжници били осъдени солидарно да заплатят на банката следните суми: 24 116.51 лева - главница; Законна лихва върху главницата считано от 05.06.2020г.; 1 623.38 лева - договорна лихва за периода от 22.05.2019г. до 31.05.2020г.; 509.85 лева - обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 22.05.2019г. до 12.03.2020г. вкл. и за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г. вкл.; 26.80 лева-обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 01.06.2020г. до 04.06.2020г.; 48 лева - просрочени такси; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение; 526.50 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист. След получаването на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на 25.06.2020г. ищецът инициирал образуване на изпълнително дело № 20208740400501 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, peг. № 874 с район на действие - ОС - Хасково срещу горепосочените солидарни длъжници. Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК била връчена по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК от ЧСИ Самуил Пеев на длъжниците "ИБЕРИЯБУЛТРАНС" ЕООД и на ответника И.А.П.. ЧСИ бил изпълнил процедурата по ГПК за връчване на Покана за доброволно изпълнение, копие от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, чрез залепване на уведомление по отношение на кредитополучателя "ИБЕРИЯБУЛТРАНС" ЕООД и съдлъжника И.А.П., при което била налице хипотезата на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, навежда доводи за нередовност на исковата молба, като моли същата да бъде оставена без движение, тъй като същата не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Твърди се, че в обстоятелствената част на иска ищецът изложил съображения, че кредитополучателят не е погасил 4 броя месечни погасителни вноски по кредита в общ размер 2323,50лв., дължими за периода 22.05.2019г. до 22.08.2019год., с настъпил падеж на всички задължения на 01.06.2020 г. Ответникът счита, че не са изложени обстоятелства относно основанието за дължимост на тези вноски, характера им и размера на всяка една от тях, както и защо и при какви условия е счетено, че на посочената дата - 01.06.2020 г. е настъпил падежа на всички задължения по кредита, поради обявяването му за предсрочно изискуем. В същото време ищецът отправил искане към съда да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че има спрямо ответника изискуемо вземане по процесния договор за кредит в размер на 24 116,51 лева, без да е посочено за какъв период е претендираната главница и каква част от нея е с настъпил падеж и каква част е обявена за предсрочно изискуема; договорна лихва в размер на 1623,38 лева за периода от 22.05.2019 г. до 31.05.2020г. без да е посочено на какво основание и върху главница в какъв размер е начислявана; обезщетение за забава в размер на 509,85лв. за периода от 22.05.2019 г. до 12.03.2020г. и за периода 14.05.2020г. до 31.05.2020г., без да е посочено на какво основание и върху каква главница е начислена; 26,80лв. обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 01.06.2020г. до 04.06.2020г., без да е посочено основанието, на което се претендира и върху какъв размер главница е начислена; такси - 48 лева, без да е посочено на какво основание и за какъв период се претендира. При така изложените обстоятелства, на които се основавал искът и формулираното към съда искане оставало неясно на какво основание се дължат вноските, които ищецът твърдял да са просрочени и въз основа на които е обявил кредита по процесния договор за предсрочно изискуем на 01.06.2020г., като искът било необходимо да е конкретизиран по пера, периоди и стойности, както и да е уточнено каква част от главницата и за какъв период е с настъпил падеж (падежирали вноски) и каква част от главницата и за какъв период е с ненастъпил падеж (непадежирали вноски). По отношение на претендираните договорна и мораторна лихва, ищецът било необходимо да уточни каква част от същите и за какъв период твърди да са начислени върху падежиралата и непадежиралата претендирана главница. Поради неясната искова претенция не можело да бъде организирана и адекватна защита на ответника по иска.

Ответникът счита на следващо място, предявените искове за допустими, но за неоснователни по основание и по размер като се твърди, че ответникът не е съдлъжник по процесния договор за кредит. В приложения към исковата молба договор за банков кредит-овърдрафт от 02.02.2017г., както и в Анексите за изменението му, липсвала клауза по смисъла на чл. 121 от ЗЗД, с която ответникът да се е задължил солидарно с кредитополучателя за изпълнение задълженията на последния по този договор. Изписването на данните на ответника в началото на договора и посочването му като съдлъжник не представлявало договор между страните, по силата на който ответникът да е поел задължения спрямо ищеца и да възниква солидарна отговорност. В договора липсвало изявена воля от съдлъжника да отговаря солидарно с кредитополучателя, нито било уточнено за кои негови задължения ще отговаря солидарно. В раздел III от договора наименован „Обезпечения“ страните договорили едно единствено обезпечение - залог върху паричните вземания по всички сметки, открити в ОББ. Освен това се твърди, че ответникът не е подписал договора за кредит като съдлъжник по него. Положеният в края на договора на стр.7 подпис на лицето И.П. не бил направен от него.

Ответникът чрез особения си представител излага твърдения, че част от клаузите на процесния договор били нищожни, както и че не е налице надлежно обявена пресрочна изискуемост на задълженията на съдлъжника на процесния договор за кредит. Освен това претенцията на ищеца била неоснователна, тъй като банката била получила плащане от Националния гаранционен фонд ЕАД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1011 по описа на РС Хасково за 2020 г. в полза на ищеца е издадена Заповед № 402 от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ответника и солидарния му длъжник „ИБЕРИЯБУЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – ************ за следните суми: 24 116.51 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит-овърдрафт «Малки и средни предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г. по програма „Малък бизнес“ /COSME кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г., Анекс №1 от 16.04.2018г. и Анекс № 2 от 16.09.2019г.; 1 623.38 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2019г. до 31.05.2020г. вкл.; 509.85 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 22.05.2019г. до 12.03.2020г. вкл. и за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г. вкл.; 26.80 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 01.06.2020г. до 04.06.2020г. вкл. и 48 лева – просрочени такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2020г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 526.50 лева за държавна такса и 100 лева

– юрисконсултско възнаграждение. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника И.А.П., на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

От представения Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS17-00068/02.02.2017г. по програма „Малък бизнес“ /COSME кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г. се установява, че "СИБАНК" ЕАД, чийто правоприемник е ищецът "Обединена българска банка" АД, се е задължила да отпусне на кредитополучателя „Ибериябултранс“ ЕООД кредит под формата на овърдрафт в размер на 30 000 лв. Договорът се подновявал автоматично и многократно за периоди на ползване от 12 месеца: до 19.02.2018 г., респ. до 19.02.2019 г., респ. до 19.02.2020 г., при максимално допустим размер на дебитното салдо по кредитиращата сметка, равен на пълния размер на предоставения кредит, при запазване на договорените условия и без да е необходимо подписване на анекс, ако до крайния срок на издължаване банката не уведоми кредитополучателя, че преустановява автоматичното му подновяване и не е подписан анекс за промяна на условията по кредита. Годишният лихвен процент е уговорен като плаващ лихвен процент в размер на едномесечния СОФИБОР плюс 5 пункта надбавка, но не по-малко от 7 % годишно. В договора е посочено, че се начислява такса за управление на кредита в размер на 0,30 % върху максимално разрешения размер на овърдрафта, дължима за първата година при отпускане на средствата от кредита и впоследствие ежегодно, при всяко револвиране. Кредитополучателят бил длъжен да погаси ползвания овърдрафт и да плати дължимите начислени лихви до 20.02.2020 г. Лихвата се заплащала ежемесечно на 20-то число, като при неиздължаването й в срок кредитополучателят заплащал върху неиздължената част от лихвите годишен лихвен процент за просрочие. Съгласно чл. 4.1.2 при настъпване случай на неизпълнение банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдлъжник по договора за кредит е ответникът И.А.П..

Разпечатката съдържа 19 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa0fdb47-3b3c-4527-9df9-2301d5537740