Присъда № 6 от 02.03.2026, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 6 от 02.03.2026 година по НОХД № 16/2026 година на Районен съд (РС) – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 54/2025 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 774/2025 година по описа на Районна прокуратура – Хасково (обединена с преписка вх.№ 1064/2025 година по описа на Районна прокуратура – Хасково), М. С. – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград повдига обвинение на Т. М. Т., роден на 23.01.2002 година в град Харманли, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град ************, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че в периода от 11.10.2024 година до 11.02.2025 година, включително, в град Любимец, област Хасково и в град Свиленград, област Хасково, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” от НК („Търговски консултант”, направление „Продажби на частни клиенти” в „А1 България” ЕАД съгласно Трудов договор № 428/26.07.2024 година и Длъжностна характеристика, подписана от него на 01.08.2024 година), присвоил чужди движими вещи - собственост на „А1 България” ЕАД, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, както следва:

- на 31.12.2024 година в град Любимец, област Хасково – мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 15 128 GB Blue” със сериен номер:

358107269459625 на стойност 1 370 лв., собственост на „А1 България” ЕАД, - на неустановена дата в периода от 11.10.2024 година до 11.02.2025 година в град Свиленград, област Хасково - мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 13 – 128GB RED” със сериен номер: 351175558446964 на стойност 930 лв., собственост на „А1 България” ЕАД,

- на неустановена дата в периода от 06.12.2024 година до 11.02.2025 година в град Свиленград, област Хасково - мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 16 – 128GB ULTRAM” със сериен номер 354614898413935 на стойност 1 640 лв., собственост на „А1 България” ЕАД, - на неустановена дата в периода от 06.12.2024 година до 11.02.2025 година в град Свиленград, област Хасково - мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 15 – 128GB BLUE” със сериен номер 359418239798284 на стойност 1 370 лв., собственост на „А1 България” ЕАД,

- на неустановена дата в периода от 13.12.2024 година до 11.02.2025 година в град Свиленград, област Хасково - мобилен телефон марка „SAMSUNG GAL A35 – 128GB VIOLET” със сериен номер 350347642368311 на стойност 554 лв., собственост на „А1 България” ЕАД и 1

- на неустановена дата в периода от 17.01.2025 година до 11.02.2025 година в град Свиленград, област Хасково - мобилен телефон марка „SAMSUNG GAL A55 – 128GB BLACK” със сериен номер 352773712333893 на стойност 670 лв., собственост на „А1 България” ЕАД, всичко на обща стойност 3 340.78 евро (6 534 лв.) - престъпление по чл. 201, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подсъдими ят Т. М. Т. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Подсъдимият Т. М. Т. и упълномощеният му защитник – адвокат Д. С., в рамките на допуснатото предварително изслушване заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти - предпоставка за провеждане на производството по делото по диференцираната процедура по ХХVІІ от НПК. Молят за определяне на минимално по размер наказание „Пробация” при условията на чл. 55 от НК при наличие на многобройни и смекчаващи вината обстоятелства.

В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от защитника си, а при дадената му последна дума изразява съжалението си относно случилото се и заявява желание да спазва правомерно поведение.

Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор М. С. в хода на съдебните прения поддържа обвинени ето, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна по отношение на подсъдимия при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдими я.

Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като на подсъдимия бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства (чисто съдебно минало, трудова ангажираност, млада възраст, инцидентно поведение, изразено разкаяние и др.), а именно: „Пробация” с приложението на двете задължителни пробационни мерки в размер, малко над минималния. Сочи, че направените разноски за експертиза следва да бъдат възложени на подсъдимия.

Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.

370, ал. 1 от НПК (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на 2 предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:

Видно от приложената актуална Справка за съД.ст с рег.№ 260115005000019853 от 15.01.2026 година, издадена от Бюро за съД.ст при Районен съд – Свиленград, подсъдимият не е осъждан.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият към дата 27.11.2025 година не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в дружества, парични средства по банкови сметки и не работи.

Видно от Характеристичните данни, изготвени от Мл.експерт П.М.

- служител в РУ – Харманли, подсъдимият не е конфликтна личност, няма налагани наказания по УБДХ, мерки по чл. 218 от НК и по Закона за защита от домашното насилие, и не е обявяван за ОДИ.

Подсъдимият работел в „А1 България” ЕАД на длъжност „Търговски консултант”, направление „Продажби на частни клиенти” от 01.08.2024 година, като изпълнява служебните си задължения предимно в офиса на „А1 България” ЕАД в търговския им обект (магазин) в град Свиленград, бул.„България” № 86, област Хасково, и единствено на 31.12.2024 година е изпратен да замества (работи) в магазина на дружеството в град Любимец, ул.„Ивайловградска” № 2, област Хасково, като и на двете места има достъп до предлаганите от дружеството, в което работи, мобилни устройства. Видно от Длъжностната му характеристика, с чието съдържание е запознат на 01.08.2024 година, Т. носи пълна имуществена отговорност като материалноотговорно лице за дълготрайните активи и стоково-мателиални ценности, получени и/или издадени от служителя в съответния/-те магазин/-и, както и има задължение да опазва повереното му имущество и носи отговорност за събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности от прадажбата на стоки, услги или продукти на компанията и т.н.

При извършена вътрешна проверка се установява, че докато работи (замествал) в магазина в град Любимец на 31.12.2024 година, Т. присвоява мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 15 128 GB Blue” със сериен номер:

3

358107269459625 - собственост на „А1 България” ЕАД.

На 11.02.2025 година подобна проверка е извършена и в магазина в град Свиленград, където предимно работи Т., при която е установена липсата на още 5 броя мобилни устройства: мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 13 – 128GB RED” със сериен номер: 351175558446964 (постъпил в магазина на 11.10.2024 година), мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 16 – 128GB ULTRAM” със сериен номер 354614898413935 (постъпил в магазина на 06.12.2024 година), мобилен телефон марка „APPLE IPHONE 15 – 128GB BLUE” със сериен номер 359418239798284 (постъпил в магазина на 06.12.2024 година), мобилен телефон марка „SAMSUNG GAL A35 – 128GB VIOLET” със сериен номер 350347642368311 (постъпил в магазина на 13.12.2024 година) и мобилен телефон марка „SAMSUNG GAL A55 – 128GB BLACK” със сериен номер 352773712333893 (постъпил в магазина на 17.01.2025 година).

За посочените липси Т. подписва Записи на заповед и Декларации за имуществени щети на дата 01.04.2025 година.

Със Заповед № 152 от 01.04.2025 година, работодателят „А1 България” ЕАД прекратява трудовите правоотношения с Т. Т., считано от 01.04.2025 година, въз основа на Заявление, депозирано от Т..

От Заключението на изготвената по делото Оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи к ъ м периода на извършване на деянието, е в общ размер на 6 534 лв. (3 340.78 евро).

Приложена е актуална Справка от Търговския регистър относно „А1 България” ЕАД.

В хода на ДП подсъдимият се признава за виновен, изразява съжаление относно случилото се и се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК да не дава обяснения. В съдебната фаза също се признава за виновен, като сочи, че съжалява за случилото се и декларира желание за в бъдеще да спазва правомерно поведение.

По делото са извършени множество процесуално-следствени действия: привличане в процесуалното качество на обвиняем на лицето Т. М.

Т. и разпит, разпити на свидетели, назначена и е изготвена Оценъчна експертиза, изискани са и са приложени можество писмени документи и т.н.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Молба, Жалба, Опаковъчни листи, Таварителница, Докладни 4 записки, Записи на заповед, Декларации за имуществени щети, Трудов договор № 428 от 26.07.2024 година, Длъжностна характеристика на длъжността „Търговски консултант”, направление „Продажби на частни клиенти”, Заповед № 152 от 01.04.2025 година за прекратяване на трудови правоотношения, Заявление за прекратяване на трудови правоотношения по взаимно съгласие, Фактури,

Характеристични данни, Заключение по

Оценъчна експертиза, Справки за съД.ст и актуална такава, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др.; приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Г.С.Т., М.И.П., И.В.С., Г.Т.Б., З.С.Х., Я. Ц. З., Д.Н.И. и А.Р.Т., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Разпитаните свидетели – полицейски служители са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, от данните по делото не се установява свидетелите – полицейски служители, да са се намират в някакви отношения с подсъдими я, поради което да целят увреждането му, като му припишат престъпление, което не е извършил.