Решение № 457 от 05.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 503/2023
- Вид
- Решение № 457
- Подписан
- 05.08.2024
- В сила
- 05.08.2024
- Състав
- Теодорина Димитрова, ЯВОР ДАНАИЛОВ, Ивелина Солакова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал.3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 457 гр. Велико Търново, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодорина Д.
Членове:
Ивелина Солакова
Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20234100500503 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 540 от 18.04.2023 година по гр. д. № 967/2022 год. РС – ВЕЛИКО ТЪРНОВО е осъдил Г. фонд, гр. София, на основание чл.
558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ да заплати на Дженсур С. Р., действащ чрез своя баща и законен представител С. Р. А., сумата 500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на 20 лв.
– обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 26.09.2021г., предизвикано от водач на л.а. Фолксваген Голф с рег. № ЕН 8554 КМ, ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер – за разликата от 4500 лв. и 60 лв. като неоснователни. Ответникът е осъден да заплати разноските по делото в полза на ищеца в размер на 51,18 лв. Ищецът е осъден да заплати в полза на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Отхвърлено е искането на адв. Димова за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
1
Против решението, с което исковете са отхвърлени отчасти, е постъпила въззвина жалба от ищеца Дженсур С. Р., действащ чрез своя баща и законен представител С. Р. А., подадена чрез пълномощник адв. Ж. Димова. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението – съдът неправилно е приложил критериите на чл. 52 от ЗЗД и е приел наличие на допринасяне от страна на малолетния ищец за настъпването на ПТП. Навежда доводи, че такова съпричиняване не е доказано, а освен това тъй като става въпрос за малолетно дете, по отношение на него не може да бъде вменено задължения и отговорности от ЗДвП и съответно то не било допуснало нарушение на Закона.
Категорично обаче била доказана вината на водача на лекия автомобил.
Предвид това моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски
В срока по чл. 263 ГПК ответникът Г. Ф., гр. София не е подал писмен отговор на въззивната жалба на ищеца.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на възивната жалба от третото лице помагач Д. А. Г. чрез адв. В. К.. Оспорва възизвната жалба, подадена от ищеца и направените в нея възражения. Счита жалбата за бланкетна. Извършва анализ на събраните доказателства и прави извод, че неговата вина като водач на лекия автомобил не е доказана, а от друга страна е установено допринасяне на ищеца за настъпилото ПТП. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Против решението, с което исковете са уважени отчасти, е постъпила въззвина жалба от ответника Г. Ф. гр. София, подадена чрез адв. Н. И. - пълномощник. Излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част. Счита, че в хода на съдебното дирене не е доказано да е настъпило описаното в исковата молба ПТП и за него вина да има водача на лекия автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Счита, че ищецът е управлявал индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал.3, т.
1 ЗДвП, родителите му са проявили родителска безотговорност и небрежност, като са разрешили на малолетното си дете, поставяйки живота му в риск в нарушение на ЗДвП да управлява само ел. тротинетка по републиканска пътна мрежа. Предвид това счита, че единствената причина за настъпване на ПТП е 2 неправомерното поведение на ищеца. Моли въззивния съд да постанови решение, с което решението в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на тази въззивна жалба от ищеца.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на възивната жалба от третото лице помагач Д. А. Г. чрез адв. В. К.. Счита подадената възизвна жалба от Г. фонд, гр. София за допустима и основателна. Излага свой анализ на доказателствата и прави изводи за липса на вина у него като водач на лекия автомобил. Моли съда да ответни решението в частта, с която исковете са уважени и същите да бъдат изцяло отхвърлени.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
И двете възмивни жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговарят на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват редовни и процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото.
Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледан по същество.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ищеца против ответника иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ.
3
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.09.2021 година, около 17.30 часа в град Велико Търново, на кръстовище между варианта от ул. „Теодосий Търновски“ в посока град София и ул. „Теодосий Търновски“, водачът Д. А. Г., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 8554 КМ, като не бил достатъчно предпазлив към уязвимите участници в движението и навлизайки в кръстовището удря електрическо индивидуално превозно средство, управлявано от ищеца, като реализира ПТП, за което е съставен Констативен протокол за ПТП № 378 от 26.09.2021 година. Твърди, че от ПТП ищецът Д. С. Р. е получил увреждания на здравето, изразяващи се в охлузни рани на дясната лакетна става, в дясната тазобедрена област и на дясната колянна става с оток на меките тъкани, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота съпроводено с болка и страдания. Твърди, че изпитвал страх и ужаса и не може да се отърси и до момента. Често сънувал кошмари и се страхува да излиза от дома си без да е придружаван от родител, изпитвайки страх да не бъде ударен отново. Твърди, че към датата на ПТП за водача по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН8554КМ не е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по исковата претенция.
До ответника е била предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но бил направен отказ за изплащане на обезщетение. С оглед тези твърдения се отправя искане ответинкът да бъде осъден да заплати на Д.
С. Р., действащ чрез своя баща и законен представител С. Р. А. сумата в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания и сумата в размер на 80.00 лева от претърпения пътен инцидент на 26.09.2021 година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.11.2021 година до окончателното им изплащане.
Ответникът Г. Ф. чрез адв. Н. И. оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Излага съображения, че единствената причина за настъпване на инцидента е поведението на ищеца и вината за настъпване на ПТП е единствено негова.
Настъпилото ПТП се явявало случайно събитие за водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН8554КМ, което изключвало отговорността му, а от тук и тази на Гаранционния фонд. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Посочва, че претендираните суми 4 както за имуществени, така и за неимуществени вреди са значително завишени с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
Третото лице - помагач на страната на ответника Д. А. Г. оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че децата са изскочили нарочно пред автомобила му, както и че не е имало никакво съприкосновение между автомобила и децата. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Подробно са обсъдени всички доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло изяснената фактическа обстановка по делото от първоинстанционния съд и не намира за нужно да я възпроизвежда отново в подробности. Нещо повече страните по същество не оспорват фактическата обстановка, а нейната правна оценка. Поради тези причини в настоящото решение съдът само ще акцентира на основните факти.
Безспорно е установено, че на 26.09.2021 година около 17часа и 30 минути в град Велико Търново, на кръстовище между варианта от улица „Теодосий Търновски“ в посока град София и ул. „Теодосий Търновски“ е настъпило ПТП, между л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН8554КМ и ЕИПС, управлявано от ищецът Дженсур Р., на която се е возил и Ахмед Узунов/двамата малолетни/, при което ПТП са пострадали двете деца.
Безсспорно е са установени и травматичните увреждания на ищеца - охлузна рана на десен лакът, охлузна рана на дясно бедро и охлузна рана на дясно коляно. Несъмнено ищецът претърпял и психически травми – показаният на разпитаните свидетели –Катя А.а, Хаят Асанова и Йордан Илиев сочат за преживения от ищеца страх, уплаха, бил двете деца били разплакани, когато св. Илиев посетил местопроизшествието. Анализът на всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства – гласни, писмени и изслушаните съдебни експертизи водят до следните изводи: Водачът на лек автомобил е имал виновно и противоправно поведение довело до настъпване на процесното ПТП. Съвкупната преценка на Констативния протокол, 5 показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на съдебната автотехническа експертиза водят до категоричният извод, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП поради пресичане на траекторията за движение на лек автомобил, управляван от третото лицепомагач Д. А. Г., който се е движел по платното за движение на ул. „Теодосий Търновски“ в посока от Републикански път I4 (Велико Търново - Варна) към Ректората на ВТУ (към Т - образното кръстовище с вариантата), в полагащата му се за движение пътна лента, и индивидуалното електрическо превозно средство, управлявано от ищеца, което се е движило по траектория лежаща върху платното за движение на вариантата в посока към Т7, образното кръстовище с ул. „Теодосий Търновски“, достигайки до кръстовището продължава движението си по траектория на крива на ляв завой спрямо посоката си на движение и навлиза в платното за движение на ул. „Теодосий Търновски“, по която се движел правомерно лекият автомобил. САТЕ е категорична, че от експлоатационно - техническа гледна точка, водачът на индивидуалното електрическо превозно е разполагал с възможността да предотврати процесното ПТП, движейки се по платното за движение на вариантата към кръстовището със съобразена скорост, която да му позволи да преустанови движението на управляваното от него ППС и да пропусне приближаващия от дясната му страна и с предимство лек автомобил „Фолксваген Голф“, докато действията на водача на лекия автомобил са били правилни, но предвид отстоянието между двете ППС и конкретните им скорости на движение не е довело до предотвратяване на удара между тях.
Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa0ed10f-c29f-4843-b0f4-b450c3a8c265