Решение № 143 от 08.07.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Враца, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от 13.04.2023 г. на П. В. Й., с ЕГН **********, от ***, срещу действие на ЧСИ В. Й., peг. № ***, с район на действие – района на ОС - Враца, по изпълнително дело № 2022***0400004 г.. Жалбоподателката твърди, че по посоченото изпълнително дело с постановление от 31.03.2023 г., изх. № 931/31.03.2023 г., е наложена глоба в максимално предвиденият размер от 400 лв. , на основание чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК за неизпълнение на съдебно решение, изразяващо се в непредаване на детето М.

И. В. на бащата И. Д. В. за датите 11-12 март 2023 г.. Излага, че въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2021 г. по спогодба от 03.07.2020 г., по гр.д. № 4565/2019 г. на РС - Враца за режим на лични отношения на бащата И. Д. В. със сина му М. И. В., е образувано изп. д. № 2022***0400004 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № ***, действащ в района на Врачански окръжен съд. В рамките на производството била връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията по този съдебен акт на 05.05.2022 г.. На 27.04.2022 г. било образувано ново дело - гр.д. № 1388/2022 г. пред РС - Враца, което приключило на 13.10.2022 г. със споразумение за изменение на режима на лични отношения между бащата и детето, по което бил издаден нов изпълнителен лист на 08.11.2022 г.. В обстоятелствената част на обжалваното постановление било посочено, че същото е въз основа на молба от И. Д. В., която се позовава на режим на лични отношения, установен по гр.д. № 4565/2019 г. на РС Враца, като не било посочено, че към момента на подаване на молбата между страните 1 относно режима на лични отношения между баща и дете е валиден друг съдебен акт. В случая било налице друго решение, с което е изменен режимът на лични отношения, което било известно на взискателя. Била наложена глоба в максималния й размер без да бъде посочен мотив защо е определена именно в максималния размер. От приложеното изпълнително дело не се установявало СИ да е предприел изпълнителни действия и с протокол да е констатирал неизпълнение от страна на длъжника, за което била наложена глоба, на основание чл. 527, ал. 3 ГПК. По делото било налице единствено твърдение на взискателя за неизпълнение на задължението на длъжника. Съгласно утвърденият режим с последният актуален акт на съда по гр. д. № 1388/2022 г. на ВРС, бащата имал право да взима при себе си детето М. И. В. с преспИ.е всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, като го взима от адреса на майката в периода между 09,00 ч. - 9,30 ч. в събота и да го връща на адреса на майката в периода между 18,00 ч. - 18,30 ч. в неделя. Взискателят И.

Д. В. не идвал да вземе детето от адреса на майката, както било посочено в съдебният акт.

Детето било болно, но майката имала готовност да го предаде съобразно условията на съдебният акт. Иска се отмяна на обжалваното постановление за налагане на глоба, евентуално намаляване на размера на същата. Иска спиране на обжалваното постановление.

Претендира разноски.

В писмено възражение ответникът по жалба - взискателя И. Д. В. взема становище за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като е изложил мотивите си за обжалваното постановление.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалба та, писменото възражение и доказателствата съдържащи се в копието от изпълнителното дело, прие следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законния срок, отговаря и на останалите изисквания по чл. 436 ГПК - подадена е от надлежна страна - длъжник, със същата се оспорват подлежащи на обжалване действия, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Производството по изпълнително дело № 2022***0400004 г. е образувано на 04.05.2022 г., по молба от 27.04.2022 г. до ЧСИ В. Й. от взискателя И. Д. В. против длъжницата П. В. Й., с приложен изпълнителен лист от 15.10.2021 г., издаден в полза на И.

Д. В. срещу П. В. Й., по спогодба от 03.07.2020 г. по гр. д. № 4565/2019 г. на PC – Враца, за изпълнение на следния режим на лични отношения с детето М. И. В., включващ правото на И. Д. В. да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9,30 ч. сутрин в събота до 19,00 ч. вечерта във всеки от дните, без преспИ.е до 29-ти септември 2021 г., както и да го взема при себе си през лятото за по един месец /месец юли или август/, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката П. Й., без преспИ.е за посочения период до края на месец септември 2021 година, като по взаимно 2 договаряне на страните и изразено писмено съгласие на майката П. Й., бащата да може да прекара известен период от лятната ваканция с детето и с преспИ.е.

По изпълнително дело № 2022***0400004 г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителния лист, издаден по спогодба от 03.07.2020 г. по гр. д. № 4565/2019 г. на PC – Враца, на 05.05.2022 г..

С молба подадена по изпълнително дело № 2022***0400004 г. на 27.03.2023 г. взискателя И. Д. В. е заявил, че за последен път е видял синът си преди около месец и половина и то само за няколко часа. Поискал е на П. В. Й. да бъде наложена глоба в размер на 400,00 лв. за неизпълнение на втората и четвъртата събота и неделя на месец март 2023 г..

С постановление изх. № 931/31.03.2023 г. е наложена на П. В. Й. глоба в размер на 400,00 лева, за това че не е изпълнила съдебно решение за предаване доброволно на детето М. И. В. на бащата И. Д. В., втората седмица на месец март 2023 г., на основание чл. 528, ал.

5 във връзка с чл. 527, ал. 3 ГПК. Съдебният изпълнител е приел е, че на длъжницата П. В.

Й., е връчена покана за доброволно изпълнение на 05.05.2022 г., длъжникът не е отговорил за готовността за предоставяне на срещи на бащата с детето, съгласно изпълнителния лист, като взискателя И. Д. В. е подал молба, с която е уведомил ЧСИ, че П. В. Й. възпрепятства режима на лични отношение със сина му за втората седмица на месец март 2023 г. и е поискал със същата молба да се наложи глоба на П. В. Й., в размер на 400,00 лева.

Видно от протокол от съдебно заседание от 05.10.2022 г., че по гр. д. № 1388/2022 г. на РС – Враца, ищецът И. Д. В. и ответницата П. В. Й., са постигнали спогодба, с която са изменили определения по гр. д. № 4565/2019 г. по описа на PC - Враца, режим на лични отношения между бащата И. Д. В. и детето М. И. В.. Предвидили са, че: бащата И. Д. В. има право да взима при себе си детето М. И. В. с преспИ.е всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, като го взима от адреса на майката в периода между 09,00 ч. – 09,30 часа в събота и да го връща на адреса на майката в периода между 18,00 ч. - 18,30 часа в неделя; бащата И. Д. В. може да взима при себе си детето М. И. В. през делничните дни след изрично писмено съгласие от страна на майката П. В. Й.; по време на Коледните и Новогодишни празници от 24.12 до 28.12 детето - М. И. В. ще бъде при баща си с преспИ.е, а другата част - от 29.12 до 01.01 - при майка си през четните години и обратно през нечетните години; бащата И. Д. В. има право да взима при себе си детето М. И. В. на Великденските празници с преспИ.е всяка четна година, а през нечетните години детето ще бъде при майка си; за начало и край на великденската ваканция ще се считат дните, определени от МОН; бащата И. Д. В. има право да взима при себе си М. И. В. на рожденият ден на детето всяка четна година за времето от 16,00 часа до 20,00 часа на този ден, а през нечетните години за времето от 09,00 ч. до 13,00 часа; бащата И. Д. В. има право да взима при себе си детето М. И. В. за един месец през лятото с преспИ.е - разпределен, както следва: 15 дни през месец юли и 15 дни през месец август, които периоди не съвпадат с платения годишен отпуск на П. В. Й..

При така установената фактическа обстановка по изпълнителното производство, 3 съдебният изпълнител незаконосъобразно с постановление изх. № 931/31.03.2023 г. е наложил на П. В. Й. глоба в размер на 400,00 лева, за това че не е изпълнила съдебно решение за предаване доброволно на детето М. И. В. на бащата И. Д. В., втората седмица на месец март 2023 г., на основание чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК.

Установи се по делото, че след издаване на изпълнителния лист от 15.10.2021 г., по който е образувано изпълнително дело № 2022***0400004 г., режима на лични отношения на бащата И. Д. В. с детето М. И. В. е изменен със съдебна спогодба от 05.10.2022 г., по гр. д. № 1388/2022 г. на РС – Враца, като изпълнителен лист по посочената спогодба не е приложен по изпълнително дело № 2022***0400004 г.. В конкретния случай с последваща спогодба е определен нов режим на лични отношения, с който се отменя предходния, за който е издаден изпълнителният лист, по който е образувано делото. Както бащата, така и съдебният изпълнител са обвързани и следва да се подчинят на определения на 05.10.2022 г., по гр. д. № 1388/2022 г. на РС – Враца нов режим на лични отношения. Затова бащата неоснователно е претендирал от съдебния изпълнител да окаже принуда спрямо длъжницата да търпи осъществяване на лични отношения по отменения вече режим, следователно и съдебния изпълнител като е наложил глоба по това искане на взискателя е действал незаконосъобразно.

Отделно по изпълнителното дело по никакъв начин не е доказано описаното в обжалваното постановление неизпълнение от длъжницата на задължението за предаване на дете за втората седмица на месец март 2023 г.. Съдебния изпълнител се е позовал единствено на молба от насрещната страна - взискателя, без доказателствена стойност, но няма данни същият да е предприел опит да предаде детето на взискателя, съобразно определения му режим на лични контакти и длъжницата да е препятствала с конкретни действия или бездействия изпълнението, за което съдебният изпълнител би следвало да е съставил протокол. Няма и каквито и да било други установени с допустими от ГПК доказателствени средства конкретни действия или бездействия на длъжницата, които да са основание да се приеме, че същата не е изпълнила задълженията си по определения режим на лични отношения.

С оглед гореизложеното наложената от съдебния изпълнител глоба се явява незаконосъобразна и постановление изх. № 931/31.03.2023 г. за налагането следва да бъде отменено.

По искането за спиране на изпълнителното производство, съдът съобрази разпоредбата на чл. 438 ГПК, която дава възможност на настоящата инстанция, пред която е висящо производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, да спре изпълнението. Макар, че в процесуалния закон не е предвидено изрично какви са критериите, които съдът следва да има предвид при решаване въпроса за основателността на молбата, то систематичното място на нормата на чл. 438 ГПК, води до извод, че целта на спирането е да се осигури възможността за осъществяване правата на жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му против конкретно съдебно - изпълнително действие.

Със спирането се цели обезпечаване на едно евентуално положително за жалбоподателя 4 решение. Оттук следва и извод, че определението по чл. 438 ГПК има характер на привременна мярка, която съдът може да постанови само докато има висящо производство по жалба срещу действия на съдебния изпълнител. В настоящият случай, доколкото съдът се произнася с решение, като приема основателност на жалбата срещу действията на ЧСИ и решението е окончателно, неоснователно се явява искането за спиране по чл. 438 ГПК, като същото следва да бъде отхвърлено като такова.

Предвид изхода на спора по жалбата в полза на жалбоподателката ще следва на същата да се присъдят разноски, като предвид представените доказателства за заплатени такива съдът намира, че те следва да бъдат в размер на 505,00 лева, за адвокатско възнаграждение и за заплатени такси.