Определение № 1111 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1111 гр. София, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501017 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД срещу определение № 4194/04.03.2025г. на СГС, ЧЖ-VI а въззивен състав, постановено по гр.д. № 1269/25г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действия на ЧСИ.

Жалбоподателят излага, че неправилно е прието, че подадената от него частна жалба срещу разпореждане на ЧСИ във връзка с разноските по изпълнителното дело е недопустима. Съобщението за обжалвания акт е получено от дружеството на 30.11.2024г. и е поставен печат на дружеството с тази дата. Частната жалба е подадена на 13.11.2024г. и е в срок.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за произнасяне по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

С атакуваното определение СГС е приел, че жалбата на застрахователя 1 е недопустима като просрочена.

Видно от приложеното изпълнително дело е, че то е образувано по молба на Н. Б. и издаден в негова полза изпълнителен лист.

Подадената частна жалба срещу Разпореждането на ЧСИ от 24.10.2024г. по изп.д. № 3077/24г. не следва да бъде разглеждана, тъй като с нея е сезиран съдът извън срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Според тази разпоредба жалбата срещу действия на съдебния изпълнител, в частност на ЧСИ, се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако не е била призована, а в останалите случаи- от деня на съобщението. Жалбоподателят спори относно датата, на която е бил уведомен за обжалвания акт на ЧСИ. Според него, това е станало на 30.10.2024г. и в тази връзка е представил съобщението от ЧСИ до него, върху което е поставен печат от деловодната система на дружеството с входящ номер от 30.10.2024г. Видно от приложеното съобщение с идентично съдържание към изпълнително дело е, че то е връчено на дружеството на 29.10.2024г. чрез К. П.. Не е отбелязано в какво качество получава книжата, но от изпълнтиелното дело се установява, че същата е получила и поканата за доброволно изпълнение, адресирана до застрахователя. В депозираното пред ЧСИ възражение във връзка с разноските на 10.10.2024г. е признат факта на получаване на ПДИ от дружеството. Т.е. лицето К. П., получила съобщението за обжалвания акт на ЧСИ, е получила валидно както него, така и ПДИ.

Фактът на получаване на ПДИ, както и лицето, което я е получило, не е оспорен от жалбоподателя. Поставеният печат в деловодството на дружеството в случая не доказва валидно и достоверно датата на получаване на съобщението при наличието на друг документ, приложен по изпълнителното дело. Освен това входящият номер и датата установяват само, че именно тогава документът е обработен и вписан в деловодната система на дружеството и е станал част от неговия документооборот. Но той може да е получен, както в случая, на друга дата. Тази, на съобщението, приложено по изпълнителното дело, е удостоверена с подписа на призовкар.

Съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ ЧСИ може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с изпълнителното дело, което разглежда. В тази връзка на основание чл.43 от ЗЧСИ той може да възложи на определен служител от кантората му да връчва призовки, съобщения и книжа при 2 условията на чл.37-58 от ГПК. Тази възможност следва да се тълкува в контекста на предоставената от държавата компетентност на ЧСИ за извършване на принудително изпълнение. Именно лицето, посочено като призовкар в съобщението, приложено на л.24 от изпълнителното дело, има качеството на длъжностно лице. В частта, в която съобщението на ЧСИ до жалбоподателя, се съдържа отбелязване на датата на връчване и получателя, има характер на официален документ.

Удостоверената от него дата на връчване е правнорелевантна при определяне на началния момент, от който тече срока по чл.436, ал.1 от ГПК. С оглед, на което следва да се приеме, че разпореждането на ЧСИ от 24.10.2024г. е получено от застрахователното дружество на 29.10.2024г. и от тази дата започва да тече двуседмичният преклузивен срок за обжалване на действие на съдебния изпълнител. Той е изтекъл на 12.11.2024г., вторник, работен ден. Видно от приложената по делото писмени доказателства за изпращане на жалбата с вх. № 271765/14.1.2024г. на ЧСИ е, че тя е предадена на куриера „Еконт Експрес“ АД на 13.11.2024г. А именно тя е правнорелевантна при проверката за спазване на срока по чл.436, ал.1 от ГПК. В този случай жалбата е просрочена и правилно е била оставена без разглеждане.

С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна.

Обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4194/04.03.2025г. въззивен състав, постановено по гр.д. № 1269/25г.. на СГС, VI а

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4