Определение № 13385 от 27.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13385 гр. София, 27.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110166805 по описа за 2023 година на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта за доклад по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. В. С. срещу ................ обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от следните травматични увреждания: четири наранявания в долната трета, по задната и задно-външната повърхност на лявото бедро в резултат от непозволено увреждане - ухапвания от безстопанствено куче, осъществено на 07.09.2023 г. в град София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане и на сумата от 112,17 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие непозволеното увреждане, от която: сумата от 45,27 лева – стойност на закупени медикаменти, 60 лева – стойност на извършен медицински преглед във връзка с издаване на съдебно удостоверение, 4 лева – такса паркинг и 2,90 лева – потребителска такса за извършен медицински преглед от ЛКК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 07.09.2023 г. около 10 ч. в градинката около православен храм „..............“, находящ се в ........................., докато заедно със своята приятелка разхождали дъщеря им (към онзи момент на 10 месеца), бил нападнат от три бездомни кучета – бяла/светло, тъмнокафяво и светлокафяво с бели петна – всички без стопанин, без намордници или каишка. Посочва, че докато другите две кучета само го лаели, то едно от тях го ухапало в областта на лявото коляно. Н. С. излага, че веднага след ухапването се отправил към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за оказване на спешна медицинска помощ.

Поддържа, че още същия ден бил прегледан в лечебното заведение в спешния кабинет по ортопедия и травматология, където му била поставена следната основна диагноза: открита рана на коляното, при констатирано обективно състояние на ищеца – рана в областта на лявото коляно, нарушаваща целостта на кожата. На място на С. била поставена противобясна ваксина и предписана терапия с медикаменти, конкретно: Зинат 500 мг., БиоКулт кандеа и Кадермин пудра спрей, за закупуването на които същият заплатил сумата от 45,27 лева. В исковата молба се твърди, че непосредствено след този преглед ищецът посетил и УМБАЛ „Александровска“, където, след направен прегелд, на С. било издадено съдебномедицинско удостоверение № 7777/2023 г. от 07.09.2023 г. от д-р Вълчева – съдебен 1 лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология. В последното били констатирани и описани травматичните увреждания на ищеца – четири наранявания на лявото бедро – в долната трета, по задната и задновъншната повърхност на лявото бедро, разположени успоредно едно на друго, всички с косо направление. В заключение било констатирано, че се касае за рана от ухапване и драскотини от куче по задната повърхност на ляво бедро, които травматични увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота му и които са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквото характеристика притежават кучешките зъби. Ищецът Н. С. твърди, че за издаване на съдебно-медицинското удостоверение е заплатил сумата от 60 лева. Излага, че до УМБАЛ „Александровска“ е стигнал с автомобил, който трябвало да бъде паркиран на платен паркинг, като за престоя му там С. заплатил такса в размер на 4 лева. Поддържа, че вследствие от инцидента и за период от един месец е бил във фактическа невъзможност да полага труд при работодателя си – „Българска федерация по борба“, при когото е заемал длъжността „треньор по физическа подготовка“. Първоначално и за период от 14 дни, за времето от 07.09.2023 г. до 05.10.2023 г. ищецът бил в отпуск за временна неработоспособност при домашен режим на лечение.

Впоследствие, след преглед от ЛКК на 27.09.2023 г. и с оглед необходимостта от още време за физическото му възстановяване от ухапванията Н. С. продължил отпуска за още 15 дни – за времето от 21.09.2023 г. до 05.10.2023 г., съгласно болничен лист от 27.09.2023 г. Твърди, че за извършване на този медицински преглед ищецът заплатил потребителска такса от 2,90 лева на 26.09.2023 г. В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие от процесните ухапвания ищецът изпитал силна болка и страдания в лявата подбедрица, които са продължили и през периода, в който е ползвал отпуск поради временна неработоспособност – от 07.09.2023 г. до 05.10.2023 г. Посочва се, че и към настоящия момент С. изпитва болка в лявата подбедрица при вървене, като болката става по-силна при изкачване и слизане по стълби или при по-продължителна разходка. По време на нападението от кучето, след инцидента, а и към настоящия момент изпитвал силен шок и уплаха, постоянен страх и безпокойство, когато се разхожда около мястото на инцидента и по други улици и паркове на територията на столицата. След ухапванията движенията му били затруднени, изпитвал трудности при осъществяване дейности от всекидневен характер, ограничил е социалните си контакти, което се отразило неблагоприятно на нервно-психическото му състояние. Излага се, че въпреки изминалия период от врече местата от ухапванията са все още ясно видими, а белезите няма да избледнеят дълго време, поради което долната задна част на левия му крак ще изглежда с различен външен вид от тази на десния. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие от ухапването от безстопанственото куче възлиза на сумата от 7 000 лева, чието присъждане претендира в настоящия процес. Намира, че на обезщетяване подлежат и сторените от него имуществени разходи в общ размер от 112,17 лева, включваща сумата от 45,27 лева – стойност на закупени медикаменти, 60 лева – стойност на извършен медицински преглед във връзка с издаване на съдебно удостоверение, 4 лева – такса паргинт и 2,90 лева – потребителска такса за извършен медицински преглед от ЛКК. Ищецът посочва, че всички тези разходи са в пряка и непосредствена причинна връзка от твърдяното непозволено увреждане – ухапване от бездомно куче, доколкото нямаше да бъдат реализирани в случай, че инцидентът не беше настъпил. Поддържа, че отговорност за последният следва да носи именно ответната ................, каквато е и трайната практика на върховната съдебна инстанция. Конкретно поддържа, че съгласно Закона за защита на животните, именно органите на местната власт носят отговорност за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Наред с това, основна обща компетентност по надзора на тези животни носи Общината, в частност за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората. Ищецът счита, че в случая ответната ................, като възложител на работата, а също и съответните организации, не са взели мерки за това, поради което следва да отговарят за това неправомерно 2 бездействие. Посочва се, че дори и да са предприети някакви мерки, то последните са неефективни, предвид ухапването на ищеца, а и доколкото и след инцидента ухапалото го куче се вижда на същото място. С тези съображения Н. С. отправя искане за осъждане на ................ да му заплати обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие от процесното непозволено увреждане – ухапване от безстопанственото куче, за което носи обективна отговорност, ведно със законната лихва върху всяка претендирана главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна ................, чрез пълномощника си адв. А.Д., оспорва предявените искове по основание и размер, като неоснователни и недоказани. Посочва, че ................ е изпълнила, чрез служителите си, възложените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета и създаването на спокойна градска среда. Оспорва наличието на безстопанствени кучета на територията на града или на твърдения от ищеца инцидент да е основание за извод, че от Общината не е осъществен надзор и грижа, съответно да е налице неправомерно бездействие. Поддържа, че когато са предприети предписани от закона действия с дължимата грижа лицето не отговаря за причинени вреди дори и тези действия да не са довели до очаквания резултат, в който смисъл е и възприетото разбиране в съдебната практика. Заявява, че в ответната община се работи активно в изпълнение на Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2016 г., приета с Решение № 224 по протокол № 16/10.05.2012 г. на Столичния общински съвет, чието действие е продължено с Решение № 38/08.02.2018 г. на СОС. Наред с това, от 14.03.2019 г. е в сила и Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Република България, като и двете програми са разработени въз основа на Закона за защита на животните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Основният приложим метод на работа в тази връзка по отношение на здрави и неагресивни безстопанствени кучета е същите да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и ако не бъдат осиновени, се връщат на местата, от които са взети. На евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни животни. С отговора на исковата молба ответникът посочва, че законовите задължения на Общината, следващи от нормите на ЗЗЖ и на ЗВМД са да приеме програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да изгради приюти, в които да се настаняват, обработват, обезпаразитяват, ваксинират и кастрират безстопанствените кучета и след съответния престой там и в случай, че не бъдат осиновени, да се връщат от местата, където са взети – арг. чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, освен при доказано агресивни и неизлечимо болни такива. Законът не възлага постигането като краен резултат липсата на бездомни кучета. В случая от ответната община са изпълнени тези задължения, което поведение е в съответствие със закона и е правомерно. Ето защо не може да бъде ангажирана отговорността й, тъй като липсвала целенасочена противоправна дейност, в причинна връзка с която да са настъпили претендираните вреди. По същество ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно времето и мястото на инцидента, механизма на възникването му, причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания, както и, че кучето е било безстопанствено. Твърди, че описаните от ищеца травматични увреждания е възможно да са получени от падане, друго съприкосновение с твърда повърхност или по друг начин, различен от ухапване от куче, като не се намира в пряка причинно – следствена връзка с инцидента. Не е налице и възлагане на работа по см. на чл. 49 ЗЗД. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като недоказано и завишено. С тези доводи ответната ................ отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявените осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за 3 неимуществени и имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, както следва:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 2). настъпили вреди – неимуществени и имуществени, последните под формата на направени разходи за лечение, за извършване на прегледи, за заплащане на паркинг; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетенията. В настоящия случай следва да се установи и дали ответникът е имал задължение за надзор над безстопанствените кучета на територията на ................, което да е останало неизпълнено и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.