Решение № 101 от 14.04.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр.Велинград, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТА. Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100756 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск от М. А. Бекашев с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, *** срещу следните ответници: Ф. А. Т., Й. А. Б., А. Д. Б., С. Д. Б., Р. Д. Б., К. Д. Б., С. А. Б., Р. А.

Б., Д. А. Б., А. А. Б., С. А. К., Й. А. Б., П. А. Б., Ф. М. Р., К. А. Б., С. А. Б., А.

А. Б., Ф. А. Б., Д. А. Б., А. А. Б., Й. А. Б., П. А. А., с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово с площ от 481 кв. м., ведно построените в имота едноетажна еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор *** с площ от 30 кв. м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 1999 г. до момента на подаване на исковата молба.

В исковата молба ищецът твърди, че живее от раждането си в процесните имоти. Не притежавал документ за собственост, а в скиците като собственик била посочена неговата майка С. Й.ова Б., а в партидния номер на Община Ракитово като собственици били отбелязани всички нейни наследници, т. е. ищецът и всички ответници.

С допълнителни молби ищецът навежда допълнителни твърдения, че е владял имота само той, след смъртта на майка му, т.е . от 1999 г. до момента на подаване на исковата молба в съда. Сочи, че многократно е заявявал на ответниците , които многократно устно са предявявали претенции да влязат и да владеят имота, че той е само негов. Заключвал е жилищната срада, не е давал ключове на ответниците. Твърди, че наличието на спор кой е собственик 1 на имота, се явявало и правен интерес от завеждане на делото.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично съдържание, а именно, че искът е допустим и основателен.

Признават иска, като заявяват, че няма да извършват процесуални действия по делото, както следва: Й. А. Б., А. А. Б., Д. А. Б., А. А. Б., П. А. А., Й. А. Б., Ф.

А. Б., С. А. Б., А. А. Б., К. А. Б., П. А. Б., Й. А. Б., С. А. К., Д. А. Б., Р. А. Б., С.

А. Б., К. Д. Б., Р. Д. Б., С. Д. Б., А. Д. Б., Ф. А. Т.,

В дадения от съда срок е постъпил и отговор на исковата молба от ответника Ф. М. Р., чрез назначения й особен представител адв. Я. Т., с който изразява становище, че искът е допустим. Не дава становище по основателността му, доколкото не е осъществила контакт с Ф. Р..

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приетото като писмено доказателство удостоверение № 0800/69/10.03.2026 г., издадено от Община Ракитово, се установява, че ПИ с идентификатор *** и построените в него сгради с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Ракитово са записани на наследодателя на страните - С. Й.ова Б. без документ за собственост, а по разписен лист към предишен обезсилен кадастрален план, одобрен през 1987 г., обезсилен през 2010 г., имот с номер 1784, в кв. 75, идентичен с имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, е записан на името на наследници на А. Д. Б. без посочен документ за собственост.

От представеното Удостоверение за наследници с № 263/19.06.2025 г., издадено от Община Ракитово, се установява, че С. Й.ова Б. е починала на 17.03.1999 г., за което бил съставен акт за смърт № 25/17.03.1999 г. в Община Ракитово. С. Б. е оставила като наследници ищеца М. А. Б., нейн син, както и всички ответници по делото са нейни наследници.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Анка К., съсед на спорния имот. Същата установява, че познава добре имота, който представлява двор, ведно с къща и пристройка, която се ползва като гараж. Виждала е в този имот единствено ищеца. Познава и другите наследници на С. Б.. Известно й е, че майката на ищеца е починала през 1999 г., като си спомня, че на един от помените М. Б. заявил пред братята и сестрите си, че къщата си е негова, тай като това било желанието на майка му и баща му. Чула го да заявява на всички, че няма да даде ключ от къщата на никой от тях, при което присъстващите се съгласили. Извършвал е ремонт в сградата, а в гаража единствено той си паркирал колите.

Съдът даде вяра на показанията на свидетеля К., тъй като изложеното пред съда е последователно, показва, че е запозната със спорния имот, а впечатленията й са лични и непосредствени, освен това са категорични и 2 ясни. Свидетелят е незаинтересовА. от изхода на делото, заради което и съдът изгради своите изводи на база на изложеното от нея.

Искът е признат от всички ответници, с изключение на ответника Ф. М. Р., на която е назначен особен представител. Последната в своята писмена защита заявява, че процесуалният представител на Р. е разговаряла с познати на ответницата, заради което намира искът за основателен.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест между страните ищецът, с оглед соченото основание, на което твърди да почива правото на собственост (придобивна давност, считано след 1999 г.), следва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху всички имоти явно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, за твърдените в исковата молба конкретни периоди, което се доказа от показанията на разпитания свидетел.

Ответниците не ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят изложеното от свидетеля, а напротив – по-голямата част от тях признаха иска, а представлявания в производството ответник от особен представител, в писмената си защита изразява становище за основателност на иска.

Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Правото на собственост ще бъде придобито от владеещия за себе си и тогава, когато владението на имота не е получено от друго лице, стига постоянно владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при бездействието на действителния собственик на вещта в предвидения от закона срок. Въпросът за намерението на владелеца да държи вещта като своя може да се изяви по различни начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на външни лица до имота, но това намерение следва да бъде категорично демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока действия. Съдът счита, че такива действия са били извършени, когато ищецът е заявил пред остА.лите наследници на майка му, че той е собственик на имота, тъй като родителите му така били поискали, заради което и отказал да предостави на другите ключ.

Като елемент на придобивната давност, владението трябва да явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си.

ВКС е създал трайна практика по въпроса на какви изисквания следва да отговаря едно владение, за да може владелецът да стане собственик. В редица свои съдебни актове ВКС приема, че владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, като фактическа власт върху дадена вещ. Под постоянно следва да се разбира, че владението не трябва да 3 има инцидентен характер и да не позволява и на други лица да владеят вещта.

В същото време изискването за постоянственост не означава непременна фактическа власт. Необходимо е също владелецът да демонстрира владението си не пред трети лица. Собственическото отношение към вещта владелецът следва да демонстрира спрямо предишния собственик, което съдът намира за установено в конкретния случай.

Ищецът не претендира разноски, поради което и съдът не следва да се произнася за разпределението на отговорността за сторените разноски.

При горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. А. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, Й. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, А. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, С. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, Р. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, К. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, С. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, Р. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, Д. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, А. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, С. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, Й. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, П. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, Ф. М. Р. с ЕГН **********, с. Семчиново, ***, К. А. Б. с ЕГН

**********, с адрес: гр. Ракитово, ***, С. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, А. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, Ф. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, Д. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Ракитово, ***, А. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Ракитово, ***, Й. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Ракитово, *** и П. А. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Ракитово, ***, че ищецът М. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ***, е собственик върху следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.

Ракитово, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение, адрес на ПИ : гр. Ракитово, ***, с площ 481 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер 4 от предходен план: 1784, кв. 75, парцел XIX – 1784, при граници и съседи имоти с идентификатори, както следва: ***, ***, ***, ***, ***, ВЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В ПИ СГРАДИ , както следва: сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение, адрес гр. Ракитово, ***, с площ от 30 кв. м., брой етажи: 1, брой СОС – 0, предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, предишен идентификатор няма; както и сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение, адрес гр. Ракитово, ***, с площ от 20 кв. м., брой етажи: 1, брой СОС – 0, предназначение селскостопанска сграда, предишен идентификатор няма, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79 от ЗС.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5