Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 40303 от 30.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
45437/2025
Подписан
30.10.2026
В сила
30.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40303 гр. София, 30.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110145437 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 236, ал.2 от ЗЗД и чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 850 лева /945,89 евро/, представляваща непогасена наемна цена по Договор за наем от 22.11.2022г. на недвижим имот, представляващ апартамент № 95, с адрес: гр. София, ул. „Калиманци“ № 33, бл. 101, вх. Е, за периода от 01.02.2024г. до 15.04.2024г., както и сумата от 2 389,55 лева / 1 221,76 евро/, представляваща разходи за потребена топлинна енергия в наетия имот за периода от 01.12.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК-25.04.2025г. до окончателното плащане.

Ищцата - Б. И. Г. твърди, че на 22.12.2022г. е сключила с А. И. Симеонова – Борисова договор за наем, по силата на който предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляваща апартамент № 95, с адрес: гр. София, ул. „Калиманци“ № 33, бл. 101, вх. Е в срок до 31.12.2023г. Сочи, че 1 на 15.11.2023г. е отправила писмено предизвестие до наемателя, с който възразила действието на наемното правоотношение да продължи за напред, но същият продължил да използва наетата вещ до 15.04.2024г. Поддържа, че с оглед продължилото ползване след срока на договора ответницата дължи наемна цена в размер на 740 лв. месечно за периода от 01.01.2024г. до 15.04.2024г. Наемната цена за месец януари 2024г. била компенсирана с внесения от наемателя депозит, поради което претендира наем за периода от 01.02.2024г. до 15.04.2024г. Твърди, че ответницата не е заплатила и разходите за потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2023г. до 30.04.2024г. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът й дължи претендираните суми.

Ответникът – А. И. Симеонова – Борисова е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че същите са погасени посредством плащане. Възразява, че наемната цена не е в размер на 740 лв.

Поддържа, че ищцата в качеството си на наемодател неправомерно е задържала заплатения депозит и едностранно го е разпределила за погасяване на дължимите разходи за топлинна енергия. В условията на евентуалност релевира възражение, че вземания на наемодателя са погасени поради изтекъл давностен срок.

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на който е престирал съобразно уговореното, и за ответника е възникнало задължение за заплащане на наемна цена и консумативни разноски, размера на претенциите, както и че след изтичане на срока на договора ответницата е продължила да ползва имота и въпреки протовопоставянето й.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащането.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 24320/2025 год. по описа на СРС, 75 с-в.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 183 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да завери представените с исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.02.2027 год. от 9,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

На ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3