Определение № 1499 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1499 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Васил Христакиев Касационно търговско дело № 20268002900703 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Ю. Й. срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД не изразява становище.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

За да постанови решението си, съдът е приел, че установените по делото факти не доказват наличието на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайното за отношенията между брат и сестра. Въз основа на този фактически извод и позовавайки се на постановките по ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК, съдът е приел от правна страна, че ищцата не е легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради което предявеният иск е неоснователен.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Спада ли сестрата на починалия към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищцата и починалия?“.

Така формулираният въпрос не отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка въпросът предпоставя наличието на особена близост, каквото в конкретния случай е отречено от въззивния съд. Съдът не е приел, че е налице такава особена близост, но въпреки това сестрата няма право на обезщетение за 1 неимуществени вреди, а е основал извода си за несъществуване на такова право върху констатацията за липса на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка.

Въпросът следователно не съответства на решаващите изводи на въззивния съд, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 1086/08.10.2025 г. по гр. д. № 1783/2025 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2