Решение № 3562 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3562 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330109302 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – П., с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 против ответника В.

Г . М., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 887,98 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от ************ г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – ********** г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва към главницата в размер на 106,11 лв. за периода от *********** г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „********“ № ***, като същият има задължения в размер на 887,98 лв. по предоставени услуги от ищеца по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода по подробно посочени в исковата молба фактури, като същият фигурира в базата данни на оператора като потребител с № **********.

1

Твърди се в исковата молба, че водомерът, поставен в имота на потребителя, не отговаря на Закона за измерванията, поради което месечното количество изразходвана вода е определяно по реда на чл. 25 от действащите между страните Общи условия.

Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като твърди, че до момента на подаване на заявлението, претендираните суми не са били заплатени от страна на ответника. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на особения представител на ответника, в който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не е установено от страна на ищеца качеството на „потребител“ на ответника, както и обстоятелството, че ответникът не е легитимен да отговаря за твърдените вземания. Оспорва се твърдението в исковата молба за неизправност на водомера по смисъла на Закона за измерванията, като се твърди, че за ищеца не е възникнало правото да начислява служебно количество вода според броя на обитателите. Прави се възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на част от вземанията, обхващащи фактурите за периода ************** г., с оглед на което се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от 2

Наредба № ********* г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.

11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

По делото е представена счетоводна справка за размера на начислените задължение при прилагане на давностния срок, определен от ищеца. По делото не е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като в последното по делото съдебно заседание ищецът е заявил, че не го поддържа.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на потребителя.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ********** г. и Решение № ************ г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик и ползвател на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „*******“ № ****, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № ****** г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на 3 ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.

От приложената на л. *** от делото справка от Община П., дирекция „***********“ с вх. № ************ г. се установява, че в масивите на Дирекция „**********“ – П. няма данни да са подавани декларации по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот.

Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че ответникът не е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, като в производството по делото не са представени доказателства и в полза на ответника да е учредено вещно право на ползване, респ. следва да се приеме, че ответникът не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и не дължи цената за предоставените такива по отношение на процесния имот.

Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, при надлежно разпределена от съда с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствена тежест.

Следователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т. е. собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.

Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и акцесорните искове.

При този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – П., с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември“ № 250 против В. Г. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

П., ул. „*********“ № *** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД 4 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че В. Г. М., с ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – П., с ЕИК: 115010670 сумата от 887,98 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от *********г. до *********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – ********г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва към главницата в размер на 106,11 л ева за периода от **********г. до ********г ., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ********г. по ч.гр.д. № **********г. по описа на Районен съд – П., *** ***. състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5