Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3242 от 23.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17300/2025
Вид
Решение № 3242
Подписан
23.06.2026
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3242 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330117300 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. П. Л., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 73,48 евро /с левова равностойност 143,72 лева/ – получена без основание по недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че е сключила Договор за паричен заем Кредирект № ***, с ответника „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила в заем сумата от 900 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,42 %. Съгласно чл. 6 от договора, кредитът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на това задължение, в чл. 6, ал. 2 от договора е уговорено, че дължи неустойка в размер на 1205,10 лева, която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Изтъква се, че Р. Л. е платила на ответника по договора парична сума в размер на 1043,72 лева, с което погасила предсрочно задълженията си. Твърди, че неустойката не била включена в ГПР, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изтъква, че предвидената неустойка съставлявала скрито възнаграждение в полза на търговеца за сметка на потребителя. Изложеното водело до недействителност на договора. В случай че съдът не възприеме горните съображения за нищожност на договора, то се твърди, че разпоредбата на чл. 6 от договора 1 била нищожна на основание чл. 26 ЗЗД вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП.

Предвид изложеното се претендира връщане на процесната сума, която ищцата счита, че е платила на ответника без основание по недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ № ***. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш” ООД. Моли производството по настоящото дело да бъде съединено за съвместно разглеждане с други искови производства, развиващи се между същите страни пред Районен съд – Пловдив. Посочва, че исковите молби, въз основа на които са образувани делата се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко от производствата се оспорва една и съща клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. В случай, че делата не бъдат съединени и при евентуален успешен развой на настоящото производство за ищеца, е направено искане да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца за повече от едно производство. В тази връзка е цитирана съдебна практика, включително ответникът се позовава и на практика на СЕС.

Излага се и становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват се наведените в исковата молба доводи за недействителност на процесния договор за кредит. Твърди, че са спазени изискванията, регламентирани в чл.

11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК. Заявява, че уговорената между страните по договора за кредит неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по кредита.

Посочва, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а оспорената от ищцата неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител. Неустойката била индивидуално уговорена, като клаузата била напълно ясна и разбираема, уговорена във фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й. Излага твърдения, че предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е практика, която не води задължително до неравноправие в правата и задълженията на страните. Сочи, че процесният договор е сключен по волята на ищеца, като същият е имал възможност в рамките на 14 дни да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от спорната неустойка. Смята, че с тази клауза се защитавали в пълна степен правата на потребителя. Ответникът счита, че процесната неустойка не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че кредитополучателят е имал възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и в този смисъл клаузата е индивидуално уговорена. Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка. Посочва, че оспорената клауза отговарят на изискването за добросъвестност и не води до значително неравноправие между страните, като в случая не била налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, клаузите били индивидуално уговорени с потребителя, били описани ясно и точно и нямали нужда от допълнително тълкуване. Кредитополучателят бил информиран предварително за условията за ползване на продукта на търговеца предварително, поради което не било налице нарушение на чл.143 и чл.146 ЗЗП. Според ответника, наличието на 2 множество сключени договори при идентични условия, оборва твърденията на насрещната страна за недобросъвестност на кредитора, за противоречие на процесните клаузи с добрите нрави и за неравноправие между страните.

Признава получаването на процесната сума. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 5381 от 30.04.2026 год. /л.33,34/, постановено по настоящото дело, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ № ***, по силата на който ответникът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищеца Р. П. Л. сума в размер от 900 лева, при годишен процент на разходите от 48,42 %, както и че в ГПР по договора за кредит не е включено като разход вземането за неустойка и че по договора от ищеца е заплатена сума в общ размер от 143.72 лева.

Видно от приобщения по делото договор за паричен заем № *** /л. 4,5/ общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 1146.90 лева, а съгласно разпоредбите на чл. 6, ал.1 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави поне едно от посочените в договора обезпечения, а именно: да предостави банкова гаранция или да осигури физическо лице, отговарящо на редица условия, уговорени в чл. 33 от Общите условия. В договора – чл. 6, ал.2, е предвидена клауза за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 1206.10 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение в посочения срок, платима разсрочено.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установява по делото, че между ищцата Р. П. Л. и „Сити Кеш” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ***, при което Л. е имала качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока тя се ползва със законоустановената потребителска закрила, поради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. В тази връзка неоснователно според настоящия съдебен състав дължимата сума за неустойка не е включена от кредитора при изчисляването на ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка реално представлява 3 разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С Договор за паричен заем № *** длъжникът е задължен да осигури поне едно обезпечение на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, поради което предоставянето на обезпечение реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението и следващата се неустойка от неговото неосигуряване е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер от 1146.90 лева, защото същата се завишава с посочената неустойка от 1205.10 лева), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е посочен и коректния и действително приложим ГПР по процесния договор за заем, тъй като с включването на неустойката при неговото формиране, процентът на разходите по кредита на годишна база надхвърля посочените в текста на договора 48.42 %. При това положение годишния процент на разходите не е посочен точно и коректно в договора, което отново се явява нарушение на чл. 11, ал., т. 10 ЗПК.

Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Не се спори между страните и е отделено като безспорно от съда, че ищцата е заплатила по процесния договор за кредит над главницата сумата от 143.72 лева. Следователно тази сума подлежи на връщане като недължимо платена и предявеният иск за тази сума следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаването му, в полза на ищцата ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2025 год. до погасяване на вземането.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие /л.50/. В нейна полза следва да се присъди сумата от 21.73 евро разноски за държавна такса и сумата от 200 евро – адвокатско възнаграждение.

Съдът не следва да обсъжда сторените възражения от ответната страна относно дължимото адвокатско възнаграждение и материалното положение на ищцата, тъй като от една страна на ищцата не е оказана безплатна адвокатска помощ, а от друга, съдът не дължи преценка дали са налице предпоставките за оказването на безплатна правна помощ, независимо от основанието за предоставянето й, в който смисъл са Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1518/2021 г., I т.о. , Определение 1974/16.07.2024 год. по гр.дело 1908/24 на ОС Пловдив и редица други.

На следващо място, съдът намира, че уговореното между страните 4 възнаграждение от 200 евро съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 20253186902531869 да заплати на Р.

П. Л., ЕГН **********, сумата от 73,48 евро – получена без основание по недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 20253186902531869 да заплати на Р.

П. Л., ЕГН **********, сумата от 221.73 евро - разноски, сторени в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.