Решение № 57 от 24.02.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Перник, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500554 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по подадена въззивна жалба

ОТ: С.В. – Кмет на Община Перник д адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 А,

ПРОТИВ: Решение № 260870 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6572 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на закона, като се моли да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което спорът да бъде решен по същество.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд е приел в противоречие със събраните по делото доказателства, че кучето, осъществило нападението над пострадалото лице – Й. Д. Й., било безстопанствено и за него следвало да отговаря Община Перник. Кучето било осиновено с декларация за осиновяване, а обстоятелството, че собственикът му не е полагал грижи за него и го е държал пред блока, в който живее, не го прави безстопанствено. Първоинстанционният съд необосновано приел, че кучето, извършило нападението, не било първоначално посоченото такова, а друго – женско, както и че залавянето на кучето било осъществено от „Четири лапи“, докато всъщност било осъществено от „Общински приют за безстопанствени кучета“ кв. Калкас. В жалбата се поддържа, че недобросъвестното поведение на лицето – осиновител на кучето не можело да обоснове наличие на отговорност на Община Перник, тъй като липсвал 1 съществен елемент от деликтната отговорност на ответната община – извън вменените й задължения по ЗЗЖ и ЗВМД било да отговаря за кучета, които имат стопани и не са безстопанствени по смисъла на ЗЗЖ. Освен това, от доказателствата по делото се установявало, че след инцидента, кучето било заловено. Първоинстанционният съд неправилно определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не съответствал на претърпените от пострадалото дете болки и страдания, същият нямал трайни увреждания и неблагоприятни за здравето последици, нямал функционален дефицит и липсвали наранявания на мускули и сухожилия, доколкото раните обхващали само кожата.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена жалбата, тъй като първоинстанционното решение се явявало законосъобразно, обосновано и мотивирано.

Посочва се още, че поради преживения стрес въззиваемият все още продължавал да посещава психолог, както и че по делото безспорно било доказано, че кучетата са живели пред бл.**в кв. „***“, гр. ***.

В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх. № 275325 / 18.08.2021г., подадена

ЧРЕЗ адв. Р.З. – процесуален представител на ищеца Д. Й. К., ЕГН: ********** – баща и законен представител на Й. Д. Й., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***, ПРОТИВ: Решение № 260870 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6572 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до 6000 лв.

С насрещната жалба първоинстанционното решение се оспорва, като незаконосъобразно, неправилно и несправедливо и се моли да бъде отменено в отхвърлителната му част и да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен искът за неимуществени вреди за разликата от 4000лв. до 6000лв., както и да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

В насрещната въззивна жалба се поддържа, че съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в силно занижен размер, с което е нарушил обществения критерий за справедливост и указанията в ППВС №4/1968г., тъй като не се е съобразил с нормата на чл.

52 от ЗЗД, нито с характера на уврежданията, степента на претърпените болки, страдания и неудобства от пострадалия, както и не се е съобразил с психическото му разстройство, изразено в приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза.

В законоустановения едноседмичен срок по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от въззиваемата страна. Със същия се изразява становище за неоснователност на насрещната жалба и моли да бъде постановено решение, с което същата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание Община Перник, чрез юрисконсулт А., моли решението на първоинстанционния съд, да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за неимуществени вреди, претендирани от пострадалото дете.

Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представения списък на по чл. 80 ГПК.

Въззиваемият Д. Й. К., чрез процесуалния си представител адв. З., с писмена молба депозирана преди датата на съдебното заседание моли делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и изразява становище, че подържа така депозирания отговор на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение по подробно изложени съображения.

Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

2

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 260870 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6572 /2020г., първоинстанционния съд е осъдил Община Перник, ЕИК 000386751, с адрес: гр.Перник, пл.“Св.Иван Рилски“ № 1, да заплати на Й.Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своя баща и законен представител Д. Й. К. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.З., на основание чл. 49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на *** г., в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането-*** г. г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил недоказан иска на Й.Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своя баща и законен представител Д. Й. К. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.З., срещу Община Перник, ЕИК 000386751, с адрес: гр.Перник, пл.“Св.Иван Рилски“ № 1 до пълня предявен размер от 6000 лв. като неоснователен.

Й.Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своя баща и законен представител Д. Й. К. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.З. по производството е депозирала искова молба пред Районен съд – гр.Перник, с която е поискал да бъде осъдена Община Перник да му заплати сумата от 6 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат от ухапване от безстопанствено куче на *** г. в гр.***, в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *** г. до окончателното й изплащане, с твърдението, че на *** година около 15-15.30 часа пред входа на блока оставил детето си Й. да изиграе с друго дете – А., когато чул силен кучешки лай и веднага изтичал по стълбите надолу към входа, където А. и Й. му обяснили, че някакво безстопанствено куче- голямо с жълта марка на ухото, черно на цвят е подгонило Й. и го е свалило на земята, а Й. се е борил с него, за да не го ухапе. Веднага се обадил на тел. 112 на полицията и оттам му предложили да му изпратят Бърза помощ, за да откара детето, но той отказал и го откарал с личния си автомобил в Бърза помощ в МБАЛ „***“ – гр. ***, тъй като преценил, че е нужно спешно да го прегледа лекар. Лекарите констатират, че е причинено: охлузване по десния лакът, охлузване по гръбна повърхност на дясна ръка, охлузвания по гръбна повърхност на втори и трети пръсти на дясна ръка и дясна тазобедрена област, както и дребни охлузвания на ляво коляно. На следващия ден – *** същото куче се е опитало да го нападне и на *** е депозирал жалба с вх.№ 20/Д-681, като на 03.12.2020 г. кучето е било прибрано от представителите на общината. В момента на злополуката и в първите дни на лечението детето изпитвало адски силни и нетърпими болки в резултат на злополуката, което му създавало неудобства и трудности от различно естество в личния живот, чувствало се некомфортно и имало постоянно болки и уплах. По време на лечението и възстановителния период детето търпяло допълнителни болки и страдания както и допълнителни неудобства, свързани с манипулациите по лечението и процеса на възстановяване. В резултат на злополуката детето претърпяло неимуществени вреди изразяващи се болки и страдания, неудобства и уплаха непосредствено след инцидента и през възстановителния период.

От свидетелките показания на разпитания по делото св. А. В.К. ЕГН: **********, се установява че същия познавал пострадалото дете от футбол, често се срещали и играели заедно, живеели в два съседни блока в ж.к. „***“, гр. ***. На *** г., отивали към дома на Й., където той живее и чакали да вземат ключа, за да влязат в блока, където имало женско куче, което лаело. Като го видели се върнали назад и започнали да бягат. Разделили се, но женското куче тръгнало към Й. и го нападнало. Имало и друго куче – мъжко, което било по –голямо, а женското куче по-малко. Й. просто бягал, кучето го обърнало и той паднал с гръб към земята. Тогава кучето тръгнало да го хапе. Мисли, че Й. бил одраскан по левия лакът.

От този случай Й. започнал да изпитва страх, който нямал до този момент. Предполага, че при блока е останало едно куче – женското, което нападнало Й., тъй като откакто ги нападнали не е виждал другото куче. Същите кучета нападали и други хора – кака му, нейни приятелки. До блока имало къщичка за две кучета и някакъв човек дори им давал храна, но те били отвързани, не си спомня за знаци по ушите на кучетата.

3

От свидетелските показания на разпитания по делото св. А.Е.А. се установява, че е получен сигнал от граждани през април 2020 . работи като ********, отишъл на място и прострелял кучето с дистанционна упойка. Кучето било около 30 кг. И само. Имал трудности при хващането му и го закарал в приюта, където кучето престояло два- три дни след което в приюта пристигнала Р.Т. от бл. **на ж.к. ***, която вдигнала скандал защо кучето е било хванато, тъй като било нейно и тя го отглеждала. Върху кучето липсвали маркировки. Подложил кучето на кастрация, сложили му чип и учен номер. Р.Т. идвала през тези два три дни в приюта и си искала кучето. Подписала декларация за осиновяване на кучето и си го взела. Имало сигнали за нападения от кучето, но не за ухапвания. Знае, че кучето е нападнало деца. Знае за втори сигнал, който е за ухапване на дете през декември 2020 г. Тогава отново е отишъл там и отново е заловил кучето. Р.Т. отново дошла на мястото и отново вдигнала скандал. Въпреки всичко кучето било отведено отново в приюта, където веднага дошла Р.Т. с още един човек, отново поискала да бъде осиновено кучето, но този път декларацията е била подписана от другото лице. Кучето имало ушна маркировка.

Свидетелят твърди, че ветеринарите събеседвали с осиновителите на кучето и отишли на място да видят къде ще бъде отглеждано същото.

Видно от заключението на приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р К.С., което и настоящия въззивен съдът възприема, като достоверно и обективно се установява, че при нападението са били причинени охлузване по десния лакът, охлузване по гръбна повърхност на дясна ръка, охлузване по гръбна повърхност на втори и трети пръсти на дясна ръка и дясна тазобедрена област, както и дребни охлузвания по ляво коляно. Посочените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети, причинили са страдание и е възможно да се получени по начин и време, съобразно описаното в исковата молба. Съгласно данните на съдебно – медицинската експертиза през периода на лечението ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 7 дни същите са били с по-голям интензитет, но не се очакват трайни последици от получените увреждания. През възстановителния период около 15 дни при нормално протичане ищецът е търпял неудобства в санитарно-хигиенно отношение, тъй като раните не бивало да се мокрят в периода на заздравяване.