Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 5117 от 19.12.2013, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
1014/2013
Подписан
19.12.2013

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 ал.2, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 ал.2, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Публикувай

Решение № 212

Номер

212

Година

30.5.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.17

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева дело номер

20124100500537 по описа за

2012 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. П. П. от гр. Г. О. чрез пълномощника си адв. Н. И. против решение №91/23.02.2012 год.,постановено от РС-Г. О. по гр.дело №2585/2011од. по описа на ГОРС ,с което Р. П. П. е осъдена да заплати на „ДИК–К.”О. с със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.”М.Д.”№*, представлявано от управител М. Д., сумата 20 000.00лв., представляваща стойността на неоснователното обогатяване, поради погасяване по давност на неизплатен Запис на заповед, издаден на 14.02.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.03.2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата 2 800.00лв., представляваща направените разноски. Отхвърлен е по реда на чл.194 ГПК предявеният от страна на Р. П. П. против „ДИК–К.”ООДгр. С. инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. ГПК за приемане за установено по отношение на „ДИК–К.”О. гр.С., че частният диспозитивен документ – „Запис на заповед от 14.02.2008г.” не е подписан от Р. П., като е признато, че оспорването не е доказано.По реда на чл.194 ГПК е уважен предявения от Р. П. против „ДИК–К.”О. инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл ГПК за приемане за установено по отношение на „ДИК–К.”О. , че частният свидетелстващ документ „известие за доставяне-обратна разписка №*565/24.03.2009г.” не е подписан от Р. П., като е признато, че оспорването не е доказано и е изключен документа „известие за доставяне-обратнаразписка №*565/24.03.2009г.” от доказателствения материал.

В жалбата се инвокират доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не е установено, че записът на заповед е валидна ценна книга, доколкото не са представени годни доказателства за предявяването му. Не е доказано, че подписаният запис на заповед обезпечава договора за съвместна дейност и реално предадена сума от 20 000 лева. Не е доказано обедняването на ищеца като приносител на записа на заповед, респективно обогатяване на ответницата. Моли за отмяна на постановеното решение, претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв. П. П. ГАК , в качеството си на пълномощник на „ДИК–К.”О. - гр. С..Изразява становище, жалбата да бъде оставена без уважение, доколкото решението на ГОРС е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Налице е запис на заповед,отговарящ на всички изисквания на чл. 535 ТЗ. Посочва, че изводите на първостепенния съд за основателност на иска по чл.534 ТЗ са правилни, както и правилно първоинстанционният съд не е изследвал въпроса налице ли е размяна на имуществени блага. Налице са условията на чл. 534 ТЗ поради пропуск за извършване на необходимите действия. Излагат се доводи, че следва да бъдат съобразени изводите на вещото лице, а именно процесният запис на заповед е регистриран в счетоводството на ищеца и е подписан от ответника. Твърди се, че непредявяването на процесния запис на заповед, не прави последният невалиден.Моли решението на първостепенния съд да бъде потвърдено, претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната жалба по съображения, подробно изложени в последната.Посочва се отново, че не са налице обективни данни за преминаване на сума от 20 000 лева от страна на ищеца към ответника, като пари на ръка не са давани, а процесният запис на заповед е подписан с обезпечителна функция.

Въззиваемият поддържа съображения, изложени в писмения отговор.

След анализ на събраните пред РС-Г. О. доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба също е ДОПУСТИМА,като подадена от надлежна страна в процеса в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Гражданското дело пред ГОРС е образувано по искова молба на „ДИК–К.О. със седалище гр.С., в която е посочено,че ответникът Р. П. е издател в негова полза на Запис на заповед с дата на издаване 14.02.2008г., по силата на който се е задължила безусловно да му заплати или на негова заповед сумата от 20 000лв., като падежът е уговорен на предявяване и която сума по записа на заповед ще се изплати без протест. П. не е изпълнила поетото от нея парично задължение по записа на заповед. Ищецът е посочил също, че с „Р.-98- Р. П.” е сключил договор за съвместна дейност, част от която била сключването от него и от ответника на договори за стоков кредит с погасителен план от търговски дружества, предоставящи им лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит. Счита, че е налице преюдициране на записа, тъй като той бил платим на предявяване, а не е предявен за плащане в едногодишния срок от издаването му, именно за това дружеството-приносител е загубило правата си по записа- абсолютно материални правни основания да се предяви иск по чл.534 ал.1 ТЗ за неоснователно обогатяване. Ищецът е поддържал съображенията си и в съдебни заседания, като доразвил съображения съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Ответницата е възразила, че процесната запис на заповед не е валидна, тъй като не е доказано предявяването на същата, както и че липсват данни за преминаване на сумата 20 000.00лв. Изразила е съображения за наличие на каузални правоотношения изразяващи се в съвместната дейност по отношение експлоатацията на аптека№3 в „ДКЦ I”ЕООД с дружеството-ищец „ДИК–К.”О. и доставчика на лекарства „Л.”ЕАД, въз основа на Договор за стоков кредит от 11.02.2008г. с погасителен план №26/08-Л, което да е станало основание за подписване на процесния запис на заповед.По делото няма доказателства, че ищецът е предал на ответницата сумата, което се потвърждавало и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Ищецът следвало да докаже обедняването си като приносител на записа на заповед, като това обедняване да се изрази в извършването на престация, без да получи насрещен еквивалент. Не се установило обогатяване на ответницата и обедняване на ищцовото дружество, както и наличие на причинна връзка между обедняването и обогатяването.

Направено е оспорване по реда на чл.193 ал.1 ГПК на истинността /автентичността/ на процесния Запис на заповед от 14.02.2008г. и на известие за доставяне, обратна разписка №*565/24.03.2009г., че подписите на издател на записа на заповед и на получател върху известието за доставяне, обратна разписка, не са положени от нея.По реда на чл.176 ГПК ответницата е заявила, че почеркът на документа Запис на заповед от 14.02.2008г. е неин и е подписала и записа на заповед, заедно с други документи.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че „Д.”О. и „Р.-98-Р. П.” /с едноличен собственик Р. П./ са сключили договор за съвместна дейност, част от който е сключването на договори за стоков кредит с погасителен план с търговски дружества, предоставящи им лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит, като съвместната им дейност се осъществявала в А.№* в сградата на „ДКЦ І”ЕООД. Между „Л.”ЕАД от една страна и „ДИК–К.”О. и „Р.98-Р. П.” от друга страна, бил сключен Договор за стоков кредит от 11.02.2008г. с погасителен план№26/08-Л, по силата на който „Л.”ЕАД е предоставило на „ДИК–К.”О. и „Р.-98-Р. П.” лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит в общ размер на 10 000.00лв. В същия договор/чл.1.1/ страните са приели за безспорно установено, че "Л."ЕАД е предоставило на „ДИК–К.”О. лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит в общ размер на 10 000.00лв. съгласно сключен между тях Договор за стоков кредит от 25.09.2006г. „ДИК–К.”О. и „Р.-98-Р..П.” са поели задължението солидарно да възстановят цялата сума от 20 000.00лв. на "Л."ЕАДгр.С./чл.1.3, чл.4.1 от договора/ в срок до 30.01.2009г. на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план, като било уговорено, че стоковият кредит е трансформиран в парично задължение, като не се допуска връщане на стока вместо парична вноска/чл.2 от договора/. За обезпечаване вземането на "Л."ЕАД по сключения договор за стоков кредит с погасителен план от 11.02.2008г. „ДИК–К.”О. е издало в полза на "Л."ЕАД Запис на заповед от 11.02.2008г. за сумата от 20 000.00лв., авалиран от: М. Д., С. Н., Р. П.. Според удостоверение от 07.07.2009г. /лист 46 от делото/, издадено от "Л."ЕАД към 07.07.2009г. главницата по задължението по Договор за стоков кредит с погасителен план от 11.02.2008г. е погасена с дата на последно плащане 28.04.2009г.

На 14.02.2008г. в гр.Г. О., Р. П. е издала в полза на „ДИК–К.”О. Запис на заповед за сумата от 20 000.00лв. на предявяване и без протест. Процесният Запис на заповед от 14.02.2008г. не бил предявен на издателя в рамките на едногодишния срок по чл.487 ал.1 ТЗ. С Покана за доброволно плащане от 23.03.2009г. /изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка/, „ДИК–К.”О. е поканена Р. П. да изпълни доброволно задължението си по запис на заповед от 14.02.2008г. в тридневен срок. Пред районния съд е прието като доказателство известие за доставяне - обратна разписка №*565/24.03.2009г., с получател Р. П.., върху което е отбелязана дата на получаване 24.03.2009г. и положен подпис на получател, който ответницата е оспорила с твърдение, че подписът в този документ не е положен от нея, т.е., че не е получила поканата за доброволно изпълнение.С оглед характера на производството и направеното от ответната страна искане, районният съд е открил производство относно оспорване на истинността на: частен диспозитивен документ „Запис на заповед от 14.02.2008г.” в частта относно автентичността на подписа, положен в полето „издател” частен свидетелстващ документ – „известие за доставяне-обратна разписка №*565/24.03.2009г.”. По реда на чл.193 ал.2, ал.3 ГПК ГОРС с определение от 07.07.2009г. е постановил да се извърши проверка на истинността на документите, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от тях, като тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва(в конкретния случай ответната страна). ГОРС е допуснал съдебно- графологична експертиза.Вещото лице, използвайки сравнителен материал от почерк и подписи на Р. П. е констатирало, че подписът в графата „издател” върху процесния запис на заповед с дата на издаване 14.02.2008г. е положен от Р. П.. Заедно с това, подписът в графата „получател” в известие за доставяне-обратна разписка №*565/24.03.2009г. с получател Р. П., не е положен от последната, макар подписите върху процесното известие за доставяне-обратна разписка в графите ”връчител” и „получател” да са положени от едно и също лице. Ето защо правилно е прието за установено, че процесният запис на заповед е бил подписан от Р. П., който факт се признава от същата по реда на чл.176 ГПК.

Пред първоинстанционния съд са назначени съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице установило, че процесният Запис на заповед от 14.02.2008г. е регистриран в счетоводството на „ДИК–К.”О. ищеца през м.април.2009г. и относно него счетоводството не било водено редовно, както и не било регистрирано издължаването на стоковия кредит към "Л."ЕАД и не се установява кой е изплатил сумата от 20 000.00лв. на „Л. ЕАД. По счетоводни данни на „ДИК–К.”О. сумата 20 000.00лв. бил платена касово на 03.04.2009г.на Р. П., като тази сума била оформена като счетоводното вземане от Р. П. в размер на 20 000.00лв. във връзка с документ Запис на заповед от 14.02.2008г., подписан от Р. П..

От правна страна

На 14.02.2008г. ответницата /жалбоподател/ безусловно се е задължила при предявяване да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева.