Решение № 229 от 18.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Перник, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500391 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 142/ 20.02.26 г. по гр.дело 4028/ 25 г. състав на районен съд Перник е постановил:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иска предявен от Е. Б. Л.- П., ЕГН

**********, от ***, срещу "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ БЛАГОЕВГРАД" АД, ЕИК 101505152, уволнението на д-р Е. Б. Л., извършено със заповед № *** за прекратяване на допълнително споразумение № *** на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от ***, издадена от работодателя, като ОТМЕНЯВА същата, като незаконосъобразна и ВЪЗСТАНОВЯВА д-р Е. Б. Л. на заеманата преди уволнението длъжност - „***“ на *** в „МБАЛ Благоевград“АД - Благоевград.

Присъдени са съответни разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „МБАЛ Благоевград“АД – Благоевград, чрез адв.К..

Според жалбоподателя решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като е и необосновано. Поради това се 1 моли да бъде отменено изцяло и да се постанови ново решение, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и разноски.

Изложените съображения са следните:

Според жалбоподателя, неправилно съдът е приел, че условие за еднократното прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал. 2 от КТ било наличието на бизнес програма в какъвто смисъл е константа практиката на ВКС по този въпрос. Според жалбоподателя такава констоантност не е налице и това е видно от образуваното и висящо тълкувателно дело № 2/2026 година на ОСТК с предмет именно този въпрос.

Съдът не бил преценил факта, че със сключения на *** договор за възлагане на управлението на МБАЛ-Благоевград ответника, като изпълнителен директор на дружеството има правото да сформира екип с който да реализира възложените цели и залегнали програми за развитие па дружеството.

В тази хипотеза, чл.328. ал.2 от КТ не изисквал започнатото изпълнение по сключения договор за управление да се свързва винаги с реализирането на конкретна бизнес програма или бизнес план. Такова допълнително условие за фактическия състав по чл.328.ал. 2 от КТ не произтича. Обратното означава неоправдано стесняване приложното поле на чл. 328 ал. 2 от КТ.

С доклада си първия съд разпределил доказателствената тежест, като в такава на ответника възложил да установи следните факти 1. Сключен договор за управление на предприятието, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на компетентен орган на работодателската власт, който е прекратил трудовото правоотношение 2. Ищцата да е служител на дружеството, който да е бил от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 от КТ 3. Уволнението да е наложено в 9-месечен срок от започване изпълнението на договора за управление.

Според жалбоподателя от събраните по делото доказателства безспорно е установено наличието на всички така посочени предпоставки.

От гореизложеното се вади извод, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

В жалбата са развити и доводи за съществени нарушения на процесуалните правила:

На първо място в тази насока се сочи, че първия съд неправилно е приел, че ответника не е представил бизнес план за управление, тъй като такива указания с доклада не му били дадени.

Поради това извода, че липсата на такова доказателство води до недоказаност на наличието на основания и правна възможност за прилагане уредбата на чл.328 ал. 2 от КТ и прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е направен въз основа на нарушение на процесуалните правила. Все в този смисъл и приетото от първия съд, че доказателствената тежест в горната насока лежи върху ответника е във вътрешно 2 противоречие с дадените от него указания.

В жалбата се сочи също така, че районната инстанция е постановила решението си и въз основа на доказателства събрани след приключване на устните състезания.

От въззиваемата П., чрез нейния пълномощник- адв.Л. е постъпил отговор на въззивната жалба. Сочи се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Преповтарят се доводите по същество пред районния съд, като се твърди, че ответника е знаел за това, че следва да представи бизнес програма и да извърши подбор. Твърди се също така, че като не е сторил това е налице злоупотреба с права.

Претендират се разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не са налице твърдените с жалбата процесуални нарушения от страна на първия съд, изразяващи се в непълнота на доклада и по- конкретно неуказване на ответната страна, че върху нея тежи задължението за представяне, като доказателство на бизнес план за управление.

Съда не е длъжен да указва на страните, че следва да представят конкретни доказателства, а съобразно разпоредбата на чл.146, ал.1 т.3,4 и 5 ГПК- кои права и кои обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Така първата инстанция е посочила на ответното дружество, че в негова тежест е да установи наличие на компетентен орган на работодателската власт, който е прекратил трудовото правоотношение. За доказване на този факт ответника е могъл да представи бизнес план изготвен от новия изпълнителен директор или да потвърди, че е налице предходен такъв, който той приема и ще работи за изпълнение на предвиденото в него. Нито едно от двете не е сторено и с въззивната жалба, каквато процесуална възможност въззивника е имал.

От фактическа страна:

Фактите по делото са ясни и безспорни. Ищцата работи в „МБАЛ-Благоевград“ АД от ***г., като ***, а от м.****** г., е заемала длъжността „***“ в ***. На *** , след спечелен конкурс е сключен трудов договор № *** по силата на който П. е заела отново длъжността „***“ за срок от 3 години.

Лечебните заведения се състоят от клиники и отделения. Доколкото в МБАЛ Благоевград няма клиники, то структурата на дружеството е изградено от отделения. В този 3 смисъл *** несъмнено попада в кръга на онези ръководни служители, които предвид заеманата длъжност ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието.

С договор за възлагане на управлението от *** е назначен нов изпълнителен директор, който да представлява и управлява „МБАЛ-Благоевград“ АД. На *** на ищцата е връчена заповед № *** за прекратяване на допълнително споразумение № *** на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от***.

Спорният по делото въпрос е правен и се изразява в това необходимо ли е наличието на бизнес програма с конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на предприятието на работодателя, за да осъществи той правомощията си по чл. 328, ал.2 КТ?.

По този въпрос е образувано и ТР 2/26 г. по описа на ВКС ГК, като до момента не е постановено решение.

Районния съд е приел за правилно преобладаващото становище, а именно, че, за да се осъществи правомощието по чл. 328, ал.2 КТ е необходимо наличието на бизнес програма с конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на предприятието на работодателя. Мотивите му възпроизвеждат обобщената практика в този смисъл с разпореждане за образуване на цитираното ТР, както и се в този смисъл Решение № 262 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 966/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф. и останалите цитирани в разпореждането.

Поради това и за настоящето решение не се налага отново възпроизвеждане на същите тези съображения- чл.272 ГПК. Въззивния съд намира също за правилно и законосъобразно преобладаващото до момента виждане, изразено по- горе.

Няма никакво съмнение, че назначения нов изпълнителен директор има право да сформира свой екип с който да управлява. За да управлява му е необходима управленска програма, независимо как е наречена същата /бизнес план и т.н./. Очевидно членовете на управленския екип следва да бъдат подбрани така, че да отговарят на професионалните, етични и други необходими стандарти за осъществяване на тази програма.

В конкретния случай управленска програма /бизнес план/ не е представен от ответното дружество. Не са въведени твърдения за наличие на стара такава, която която новия ръководител ще провежда. Поради това не може да се прецени от съдилищата по същество, какви са целите поставени пред ръководителя на предприятието и как, и с кого той възнамерява да ги изпълни. По отношение на ищцата не са представени доказателства да е извършвана проверка, одит, ревизия или каквото и да е друго от новия управител с което да се оценят личните, професионалните и ръководните й качества. Прекратяване на трудовото й правоотношение е извършено близо шест месеца след възлагане управлението на „МБАЛ Благоевград“АД – Благоевград на новия изпълнителен директор.

Всичко това налага извода, че извършеното уволнение е немотивирано, без да са оценени професионалните и ръководни качества на ищцата и оттам пригодността й да продължи да заема длъжността *** за изпълнение на вече съществуваща и/или нова 4 управленска програма.

По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно по изложените в него съображения, които съвпадат изцяло с мотивите на окръжния съд. Ако се приеме, че липата на бизнес план не е необходима за упражняване правомощията по чл.328, ал.2 КТ, това означава да се предостави възможността на новия управител на предприятието на работодателя да уволни безмотивно утвърдени специалисти с доказани професионални, етични и ръководни качества, както и обратното, да се държат такива лица в определена професионална зависимост под страха от уволнение макар и за определен период.

От въззиваемата не са представени доказателства за разноски, поради което такива не се присъждат.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/ 20.02.26 г. по гр.дело 4028/ 25 г. по описа на районен съд Перник.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5