Определение № 1696 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1696 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501841 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „ЮтеКредит България"ЕООД,ЕИК205559807,със седалище гр.София,чрез процесуалния представител юрк.Л.Х. против разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 279/21.03.2023г.,постановено по ч.гр.д. № 545/23г.по описа на на Районен съд- Карлово,2-ри гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Н. Г. А.,ЕГН-********** за сумата от 151лв.-такса,начислена на основание чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България" ЕООД и сумата от 99лв.-такса за разглеждане, дължими по договор за потребителски паричен кредит № 8711/15.07.21г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане,като се иска отмяната му и се претендират разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЮтеКредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Н. Г. А.,ЕГН-********** за вземания, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № 8711/15.07.21г.

Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение досежно претендираните вземания за такси с мотиви,че в тази му част искането се основава на неравноправни клаузи в договора за кредит.

1

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК не може да бъде издадена заповед за изпълнение,ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,свързани с усвояване и управление на кредита,а съгласно разпоредбата на чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,кредиторът има право само на обезщетение за забава,което не може да надвишава размера на законната лихва.

В случая заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за такса по чл.5.5 от Общите условия (ОУ) на „ЮтеКредит България" ЕООД за причинени разходи за административно обслужване съгласно тарифата на дружеството, както и на такса за разглеждане на искането за кредит.

Според настоящия състав на съда претендираната такса по чл.5.5 от ОУ на дружеството е в противоречие с разпоредбите на чл.10а,ал.2 и чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК,доколкото е дължима за извършени от кредитора действия за уведомяване на длъжника за допуснато от него просрочие. Посочените действия са такива по управление на кредита и са свързани с допусната от потребителя забава,поради което от негова страна не се дължат каквито и да са плащания на кредитора,различни от обезщетението за забава в размер на законната лихва. Ето защо в тази му част искането за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона и правилно е било отхвърлено.

Претендираната такса за разглеждане на искането за кредит е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК,тъй като се отнася за действия по усвояване и управление на кредита, за които посочената разпоредба забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.

От изложеното следва, че посочените договорни клаузи са и неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143,ал.1 и ал.2,т.20 от Закона за защита на потребителите,тъй като са във вреда на потребителя,не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Ето защо по отношение на посочените вземания заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.

Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Заявителят разполага с възможността да предяви иск за вземанията,за които му е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.

С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се присъждат.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 279/21.03.2023г.,постановено по ч.гр.д. № 545/23г.по описа на на Районен съд- Карлово,2-ри гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против длъжника Н. Г. А.,ЕГН-********** за сумата от 151лв.такса,начислена на основание чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България" ЕООД и сумата от 99лв.-такса за разглеждане, дължими по договор за потребителски паричен кредит № 8711/15.07.21г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3