Решение № 1549 от 18.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. Варна, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100502156 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба от И.Ю.А., чрез адв.В. против Решение № 855 от 14.07.2021 година, постановено по гр.дело № 6961/2021 година, по описа на ВРС, в частта, с което е била отхвърлена исковата претенцията на въззивника относно искането за допускане промяна в бащиното име на молителя от „Ю.“ на „С.“ и на фамилното м у име от „А.“ на „А.“, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.

В жалбата се излага, че съдът е подценил приложението на материалния закон, което прави решението му необосновано.Твърди се още, че са налице важни обстоятелства, които налагат промяната предвид отсъствието на контакт между молителя и неговия баща.Сочи се, че търсената промяна не противоречи на закона.По същество се настоява атакуваното решение да бъде отменено и молбата – уважена.

Конституираните като страни – Община – град Варна и ВРП не изпращат отговор.

В съдебно заседание, въззивника, редовно призован, не се явява, но чрез 1 своя процесуален представител, в лицето на адв.В., поддържа молбата си и моли съдът да я уважи.

Община – Варна, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Окръжна Прокуратура – Варна, редовно призована, се представлява от прокурор Д. Д., които настоява съдът да потвърди решението в атакуваната му част.

След преценка на обстоятелствата по делото, атакувания съдебен акт и аргументите на страните, съдът съобрази следното:

От Удостоверението за раждане /вж.л.6/ по делото става ясно, че молителя е роден на 06.06.1987 година с имена И.Ю.А., с родители И.М.Д. и Ю. А. С..

Видно е от делото също така, че бащата С. А. С. през 1991 година е приел имената Ю. А. С..

По делото е налично и копие на л.к.на молителя от която става ясно, че трите му имена са И.Ю.А..

По делото пред ВРС са били разпитани двама свидетели – Н. А. и Е. Д., от които става ясно, че родния на молителя баща го е изоставил на невръстна възраст и че известен с малкото име „М.“ на своя дядо по майчина линия.

При тези данни ВРС е приел, че не са налице изискуемите от закона важни обстоятелства и е отказал да промени бащиното и фамилното име на жалбоподателя от „Ю.“ на „С.“ и от „А.“ на „А.“.

При тези данни виждането на съда е следното:

Изложеното до тук дава основание да се приеме от правна страна, че е налице предявена искова молба по смисъла на чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).Съвсем изчерпателно въпросната разпоредба указва, че промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от 2 съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.Макар да липсват законови дефиниции за понятията ”осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо” съдът приема, че тези текстове следва да се тълкуват и прилагат по същество.В случая бащиното и фамилното име на молителя нито са осмиващи, нито опозоряващи, а още по – малко са обществено неприемливи.От друга страна обаче е неоснователно искането за промяна в бащиното и фамилното име .Не се доказа необходимост да се извърши тази промяна, още повече, че разпоредбата на чл.9 от ЗГР притежава императивен характер, основан на българската традиция и обичай, и предвид чл.9 ал.2 от същия закон. Не е налице основание за промяна в бащиното и фамилното име и с оглед нормата на чл.13 и чл.14 от ЗГР, които също притежават императивен характер.

Разширителното им тълкуване в случая би било незаконосъобразно.

Прави впечатление, че жалбоподателя настоява съдът да промени бащиното и фамилното му име базирано на обстоятелството, че не желае да носи имената на своя баща.Обоснована виждането си с факта, че е бил изоставен от него на невръстна възраст и акта му има по скоро морално значение.Тази позиция съдът не споделя, т.к. тя се явява противоречива – при все, че не желае да носи фамилното и бащиното си име, жалбоподателя възприема същите имена на своя баща преди тяхната промяна – вж.л.7 – С. и А..Ето защо обосновката на претенцията влиза в противоречие не само със закона, но и с вътрешната убеденост и най – вече с причините, поради които А. излага в тази насока.

С оглед на горното, съдът намира, че решението се явява правилно и в атакуваната му част следва да бъде потвърдено.

С оглед горното, ВОС,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 855 от 14.07.2021 година, постановено по гр.дело № 6961/2021 година, по описа на ВРС, в частта, с което е била отхвърлена исковата претенцията на въззивника относно искането за допускане промяна в бащиното име на молителя от „Ю.“ на „С.“ и на 3 фамилното м у име от „А.“ на „А.“, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4