Решение № 159 от 17.11.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Харманли, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200484 по описа за 2025 година

Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП . от

Закона за

Жалбоподателят Б. А. З., ЕГН:**********, чрез процесуален представител адв.Й. Л. от АК - Хасково, обжалва НП № BG15102024/1000/Р8-4588/10.04.2025г., с което за за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв.

Сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени административно- производствени нарушения, както и противоречие с целта на закона. Моли съда да отмени атакувания акт. Не била установена самоличността на нарушителя по безспорен начин. Липсвало и изпълнително деяние, тъй като водачите не били задължени субекти по отношение плащането на тол такси. Липсвала нарушена материална разпоредба, както и мястото на нарушението било неясно и не фигурирало в нормативния акт, определящ за кои пътища се заплащали тол такси. Заявява още, че тол декларациите се подавали от националните доставчици на услугата, поради което АНО следвало да ги търси от тях. От страна на АНО не било проверено дали конкретното бордово устройство работи. Следвало да се прецени и приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочи още и неспазване на принципа на пропорционалността. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Депозира писмена молба- становище, в която излага подробни съображения по същество. Моли за отмяна на наказателното постановление.

1

Издателят на наказателното постановление АПИ, не изпраща представител. Депозира писмена молба, ведно с писмени бележки, в които излага подробни съображения по същество. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на наказателното постановление. Алтернативно моли за решение, в което да бъде определена санкция, която да е съразмерна и пропорционална на извършеното нарушение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя.

Претендира разноските по делото.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2024г., в 08.46 часа в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Капитан Андреево пристигнало ППС с рег.номер РВ .... КХ, влекач, марка и модел „МАН ТГХ“, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона, попадащо в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП на 17.09.2024г. в 13:59:20ч. на Харманли път №А-4, отсечка 62+476, засечено с контролно устройство с идентификатор №10161.

С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № BG15102024/1000/P8-4588 от 15.10.2024г. от гл.инспектор в ТД Митница Бургас, отдел МП „Капитан Андреево“ за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

При тази фактическа обстановка от АПИ е издадено НП № BG15102024/1000/Р84588/10.04.2025г. на Началник Отдел „ Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. Наложена е и съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 227.00 лв.

Приложена по делото е справка-доклад от 17.09.2024г. от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП /доказателствени записи по нарушението/, в което е отразено „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, ведно със снимков материал на процесното ПС.

Представени са Заповед №ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022г. на директора на Агенция „Митници“, с която оправомощава служители в ТД Митница Бургас да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, Заповед №ЧР-СП-НТУ417/17.12.2024г. на гл.секретар на АПИ и Заповед №РД-11-216/25.02.2025г. на Председателя на УС на АПИ, с която с е оправомощава Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление да издава наказателни постановления за нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП.

Представени и приети като доказателства по делото са и свидетелство за регистрация част първа и част втора на процесното МПС.

2

Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. В. А. и Д. С. М. - служители на Агенция Митници, които заявиха, че процесното превозно средство е пристигнало на митническия пункт – ГКПП „Капитан Андреево“, както и че системата, с която работят визуализирала, че има нарушение на БГ ТОЛ, изразяващо се в незаплатена пътната такса за превозното средство на посочената дата и за посечения пътен участък. Уточняват, че само констатират, не присъстват на нарушението, което е извършено на друго място, като и че съставят АУАН на водача, присъствал към момента на констатиране на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал.1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП и предвид наличните по делото Заповед № ЗАМ-1434/32263874 от 08.08.2022 година на Директорът на Агенция "Митници", Заповед №ЧР-СП-НТУ-417/17.12.2024г. на гл.секретар на АПИ и Заповед №РД-11-216/25.02.2025г. на Председателя на УС на АПИ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал.

3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 40 от и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията за реквизити, съдържащи се в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, според която разпоредбата "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице."

Разпоредбата на чл.10б ал.3 от ЗП от своя страна предвижда, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Ал. 4 от чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

В чл. 10, ал.7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол 3 такси. Неизпълнението на тези задължения води до санкция, предвидена в разпоредбата на чл.179 ал.3а от ЗДвП.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.

179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.;3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

Предвид на това, че нарушенията по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.167а ал.3 изр.първо от ЗДвП, електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл.187а ал.1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала доклад. Безспорно и съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП, докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

След като в случая нарушението е установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и както е видно от издаденото НП при водене на административнонаказателното производство административнонаказващият орган не е установил водача на МПС по време на извършване на нарушението, тъй като не са направени от негова страна усилия за издирването му /липсват доказателства в тази насока по АНП/, то в случая АНО е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача –жалбоподател.

В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда на чл.187а ал.4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител.

Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са 4 решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то те е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Само ако собственикът възрази – администравнонаказващият орган е следвало да състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е направено. След като това не е сторено и при положение че липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят – водач на процесното МПС, да е управлявал същото на датата на нарушението, то липсват каквито и да било основания за ангажиране именно на неговата отговорност по реда на чл.179 ал.3а от ЗДвП. В подкрепа на тези изводи са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите А. и М., кредитирани от съда с доверие, които също потвърдиха, че не са установили по какъвто и да било начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство на датата на нарушението. Обстоятелството, че същият е подписал АУАН без възражения не доказва противното и не може да се тълкува в полза на АНО, в чиято доказателствена тежест е да установи по несъмнен начин извършването на нарушението и неговото авторство. Имайки предвид изложеното, това не е сторено в настоящия процес и не се доказва по несъмнен начин извършването на нарушението от страна на жалбоподателя.