Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 25.06.2026, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 226/2026
Вид
Решение № 210
Подписан
25.06.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Андрей Живков Дечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Видин, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20261320200226 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А. Б. А., ЕГН: **********, адрес: ********, против Наказателно постановление № 250953-002155/29.01.2026 г., на Началник сектор „Пътна полиция - Видин“ в ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл. чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият се явява, и заема становище в с.з., с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна изпраща процесуален представител, който заема становище в с. з. да се потвърди НП като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 09.12.2025 г около 21.15 часа в гр. Видин по ул. Дунавска от „Речна гара“ в посока към Драматичен театър ,,Владимир Трендафилов", жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. номер ВН 9196 АВ, който не е регистриран по надлежния ред. От извършената проверка в РСОД се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 10.09.2025 г., съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДВП. .

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля К.

Минчов А. и административнонаказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство 204/20.01.2026г. на прокурор в РП –Видин, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има формално признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, но е отчел, че нарушителят следва да носи административнонаказателна отговорност. Преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние от субективна страна. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това 2 деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, в т. ч. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случай, че това е било сторено от АНО, тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят, освен че притежава, е и управлявал същото, но няма как изначално да се предполага, че е бил наясно, че щом управляваното от него МПС не е имало действаща задължителната застраховка "Гражданска отговорност", по тази конкретна причина същото е било със служебно прекратена регистрация. Липсват доказателства по делото, че собственикът е бил уведомен и че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията. По делото е приложено писмо от Началник сектор „Пътна полиция“ – Монтана до сектор „Пътна полиция“ – Видин, с която се твърди, че собственикът е уведомен са служебно прекратената регистрация на МПС, но не може да представи писмо до него, тъй като писмата не били с обратна разписка, което сочи на липса на доказателства за връчване и уведомяване на собственика на МПС за това. Така, при липсата на доказателства за знание за тези обстоятелства и управлявайки процесният автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а в тази насока в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСКНК на ВКС и Първа и Втора 3 колегия на ВАС е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването на това обстоятелство, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.

Действително, налице е и законодателно изменение в нормата на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП и към датата на деянието не е предвидено в законовия текст вече задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи. Или, макар от ниво закон, това задължение да е останало регламентирано на ниво подзаконов нормативен акт, то е все така задължително за приложение от страна на адресата на правната норма и постановките в цитираната задължителна практика остават актуални и при действащата нормативна уредба. Така, при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че субективната страна на деянието е останала недоказана. Поради това се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган. Впрочем изначално липсват и доказателства, представени пред съда – напр. справки от информационна система на Сектор "Пътна полиция" и др. за изпращане на уведомление от Гаранционния фонд, което да обосновава реализиране въобще на хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и в първата от изискванията на фактическия състав част, обосноваваща обективните предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията.

По изложените съображения, подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако 4 подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОД на МВР - Видин.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Видинският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0953-002155/29.01.2026 г., на Началник сектор „Пътна полиция - Видин“ в ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя А. Б. А., ЕГН: **********, адрес: ********, , е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл. чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Видин да заплати на А. Б. А., ЕГН: **********, адрес: ********, сумата от 400 /четиристотин / лева, равностойност в евро 204,52/двеста и четири евро и петдесет и два цента/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5